Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 12.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 91/2023
Вид
Решение № 83
Подписан
12.06.2023
В сила
12.06.2023
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. К., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500091 по описа за 2023 година С решение № 66/19.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1292/2022 г. по описа на Районен съд – К., е отменено като незаконосъобразно наложеното на Л. Б. С. на длъжност „старши учител“ в ДГ „М.Г.“, гр. К. със заповед № 276/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“, гр. К. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. С решението ответникът ДГ „М.Г.“, гр. К. е осъден да заплати на ищцата Л. Б. С. сумата от 420 лева с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение и по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 50 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ДГ „М.Г.“, гр. К., който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Оспорват се фактическите констатации, а оттам и правни изводи на съда за основателността на предявения иск с правно основание чл. 357 от КТ. Излагат се доводи за провеждане на дисциплинарното производство при спазване разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди се, че посочените в заповедта нарушения на длъжностна характеристика и Правилника за дейността на ДГ„М.Г.“, гр. К. не представляват самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а потвърждават извършеното на 18.07.2022 г. нарушение „преждевременно напускане на работа“, вменено като задължение на въззиваемата в трудовия й договор, длъжностна характеристика и в Правилника за дейността на детската градина. Твърди се, че издадената заповед съдържа необходимите реквизити, даващи информация 1 за фактическата обстановка, обстоятелствата за извършеното дисциплинарно нарушение и последиците от него – 25 деца на възраст между 4 и 6 г. оставени без надзор, за да присъства в качеството на председател на СО “П.“ към ДГ „М.Г.“, гр. К. на протест пред детската градина, организиран от родители на децата, и е законосъобразна. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Л. Б. С..

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощниците адв. М. К. и адв. Д. П., като въззивната жалба се поддържа по изложените съображения.

В съдебно заседание въззиваемата Л. Б. С. се представлява от адв. Д. Д., който моли решението да бъде потвърдено като правилно и на въззиваемата да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред първоинстанционния съд е предявен за разглеждане иск по чл. 357 от КТ, във вр. с чл.188, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със Заповед № 276/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“, гр. К..

В исковата молба ищцата твърди, че е в трудови правоотношения с ответника въз основа на безсрочен трудов договор на длъжност „старши учител“. Твърди, че е председател на синдикалната организация към КНСБ при ДГ„М.Г.“ гр. К.. С искане за даване на обяснения по чл. 193, ал 1 от КТ с изх. № 205/12.09.2022 г. й били поискани обяснения във връзка с извършено от нея на 18.07.2022 г. преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения в длъжностната й характеристика, нарушаване на Правилника за дейността на ДГ„М.Г.“ К. и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М.Г.“ К., които ищцата представила с вх. № 379/14.09.2022 г. Със Заповед № 276/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ„М.Г.“, гр. К., на основание публикации в интернет страниците на вестник „Н.В.“ и „К. - БГ В.“ от 18.07.2022 г., била наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата изразява несъгласие с наложеното й наказание и отрича да е извършила посочените нарушения на трудовата дисциплина.

Заявява, че не е напускала преждевременно работа на 18.07.2022 г., а 2 напротив, от 07.00 часа сутринта до края на работното време е била постоянно с децата, посочвайки факта, че в 8.30 часа, когато децата закусвали ги оставила за не повече от 5 минути с възпитателките, за да отговаря на въпроси в качеството й на председател на СО“ П.“ към ДГ „ДГ„М.Г.“, гр. К. на протест, организиран от родители на децата против директорката на ДГ „М.Г.“. Алтернативно твърди, че дори да е допуснала несъществени пропуски в работата си, то тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което издадената заповед № 276/15.09.2022 г. на ИД Директор на ДГ„ М.Г.“ гр. К. П. С. да бъде отменена като незаконосъобразна, както да бъде отменено наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Счита процесната заповед за мотивирана и издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 195 от КТ и при наличие на нарушение на трудовата дисциплина, за което било наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски по пердставен списък по чл. 80 ГПК.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и видно от приложеното по делото копие от личното трудово досие на ищцата е, че между страните съществува безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „старши учител“. Същата е председател на синдикалната организация към КНСБ при ДГ „М.Г.“, гр. К..

С процесната заповед № 276/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“, гр. К., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Видно съдържанието на заповедта, наказанието е наложено за това, че на 18.07.2022 г. в работно време ищцата е напуснала преждевременно работа, за да участва в протест, организиран пред ДГ „М.Г.“, гр. К., който е медийно отразен в местни и национални медии.

Описано е в заповедта, че на 18.07.2022 г., съгласно утвърден график, ищцата е била І-ва смяна, с работно време от 7.00 ч. до 13.00 ч. Посочено е, че ищцата е учител на 3 “б“ група през учебната 2021/2022 г. От 01.06.2022 г. до 22.08.2022 г., съгласно заповед на директора, в детската градина режимът на работа се осъществява във формат сборни групи, като на ищцата е поверена сборна ІІ и ІІІ „б“ група. Децата в сборната група са на възраст между 4 и 6 години, като на 18.07.2022 г. в групата е имало 25 деца. Посочено е, че ищцата не е подавала молба за отпуск по установения ред за дата 18.07.2022 г., нито има данни за наличие на други обстоятелства по чл. 8 ал. 1 ПВТР и е напуснала работното си място на посочената дата за неопределено време, като е оставила 25 бр. деца на възраст между 4 и 6 години без контрол, за да участва в протест, организиран пред детската градина. Описаното е квалифицирано в заповедта като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.1, предл. второ, т.3, предл. първо т.7, т.10 предл. второ и четвърто от КТ във вр. с чл. 6, ал.1, ал.2 и ал. 4, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „М.Г.“, гр. К. за учебната 3

2021/2022 г., и чл. 145, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за дейността на ДГ „М.Г.“.

Така издадената заповед е връчена на ищцата срещу подпис, лично, на 15.09.2022 г.

Преди издаване на посочената заповед, от ищцата са изискани писмени обяснения с изх. № 205/12.09.2022 г. за извършено на 18.07.2022 г. преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения в длъжностната й характеристика, нарушаване на Правилника за дейността на ДГ „М.Г.“ К. и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ К..

Пред работодателя същата е представила писмено обяснение с вх. № 379/14.09.2022 г., в което сочи, че на 18.07.2022 г. не е извършила дисциплинарно нарушение и не е напуснала преждевременно работа на тази дата. Сочи, че на тази дата е бил организиран протест от родители на деца, записани в детската градина срещу ИД Директор на ДГ „М.Г.“ К.. Сочи, че този протест е подкрепен от част от служителите на детската градина и синдикалната организация, както и че протестът е бил медийно отразен.

За да постанови обжалвания в производството съдебен акт, първоинстанционният съд, като е обсъдил, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 и чл.194,ал.1 от КТ и че процесната Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ„М.Г., гр. К. не съдържа времето на извършване на нарушението, и че същата е немотивирана с оглед изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като несъдържаща цялостно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и последиците от същото, е приел, че следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Този извод на първоинстанционния съд е неправилен, като несъответстващ на събраните по делото доказателства и закона. Напротив, от обсъдените по-горе доказателства, събрани в хода на проведеното съдебно дирене в първоинстанционното производство се установява, че работодателят е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ задължение, преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на служителя и да събере и оцени посочените от него доказателства.

Безспорно в случая работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата за извършено от нея на 18.07.2022 г. преждевременно напускане на работа, квалифицирано като неизпълнение на трудовите й задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, в Правилника за дейността и в Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ за учебната 2021/2022г. Безспорно е и това, че ищцата е дала писмени обяснения, в които е посочила, че на процесната дата е изпълнявала точно и съвестно трудовите си задължения, че е спазила правилата на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред на градината и задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика, като изрично е посочила и доказателства за организиран пред детската градина протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната организация, и бил отразен в 4 местните и национални медии. Събраните в инициираното дисциплинарно производство срещу ищцата доказателства са били оценени от работодателя и описани в обстоятелствената част на процесната заповед, в която изрично е посочено, че именно за да участва в протест, организиран пред ДГ „М.Г.“, гр.

К., който бил и медийно отразен, служителката С. е напуснала преждевременно работното си място, като е оставила 25 броя деца на възраст между 4 и 6 години без контрол. Казаното дотук обуславя и извод за мотивираност на процесната заповед, в т.ч. съдържа описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, както и последиците от извършването му. В тази връзка и изводът на решаващия съд за нарушение на сроковете по чл.

194, ал. 1 от КТ е неправилен. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им. В случая дори да се приеме, че моментът на откриване на нарушението е възможно найранната дата, тази на осъществяването му 18.07.2022 г., която е безспорна и с оглед медийното отразяване на процесния протест, на който учителката С. е присъствала, бидейки извън своята сборна група в детската градина, то законовият двумесечен срок е спазен, тъй като заповедта е издадена на 12.09.2022 г. Или, казано в обобщение, въззивният съд намира, че в производството е неприложима разпоредбата на ал.2 на чл.193 от КТ, при която съдът може да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.