Решение № 765 от 16.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Р., 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20234520201862 по описа за 2023 година Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба срещу наказателно постановление

№

719287-F715774/17.08.2023г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, против ”СИС 2019”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ 205480605, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.

Жалбата е процесуално допустима и е подадена чрез упълномощен представител на ”СИС 2019”ЕООД – адв.Е.М., в установения от закона 14дневен срок. В нея се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

За ТД – НАП- Варна, Офис – Р., се явява редовно упълномощения гл. юриск. Б.Георгиева, която моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.

Р.нска районна прокуратура не релевират становище и не изпращат представител.

1

Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства установи следната фактическа обстановка:

На 08.07.2023г., около 12,40ч., била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП-гр.София на търговски обект-гостилница, находящ се в гр.Р., ул.”***“№89, експлоатиран и стопанисван от ”СИС 2019”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ 205480605. При проверката било установено, че е налице работещо фискално устройство в търговския обект /ЕКАПФ/.

Административните служители установили, че реализираният дневен оборот в обекта до момента на проверката бил в размер на 12,97лв., видно от междинния финансов отчет на ФУ, като било установено също, че във ФУ е имало касовата наличност от 43,30лв., съгласно изготвен опис. С оглед гореустановеното, проверяващите адм. служители направили извод, че е налице положителна парична разлика в търговския обект е в размер на 30,33 лв. За извършената проверка бил съставен Протокол № 0064249/08.07.2023г., въз основа на който бил изготвен АУАН № F715774/14.07.2023г., а в последствие било издадено и атакуваното НП № 719287-F715774/17.08.2023г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства.

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът приема за несъмнено доказано по делото от обективна страна, че на 08.07.2023г. в търговски обект- гостилница, находящ се в гр.Р., ул.”***“№89, експлоатиран и стопанисван от ”СИС 2019”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ 205480605, е установена парична сума в наличност в обекта в размер на 43,30 лв. и, че е установена положителна парична разлика в търговския обект в размер на 30,33 лв. Посоченото нарушение безспорно следва да се квалифицира по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, според който: “(1) Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“, респективно представлява и нарушение по чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.

2

Според съда е налице „маловажен случай“, каквото е основното искане във въззивната жалба срещу НП.

След като не е спазил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил в достатъчна степен дали се касае за “маловажен случай”, а си е позволил бланкетно и немотивирано да коментира чл.28 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП, което е довело до нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН.

По делото става ясно, че нарушението касае разликата на процента данък добавена стойност, предвиден за стоки и услуги, които са от хранителен произход – продажба на храна, които са с облекчен режим на данък добавена стойност от 9% ДДС, а не както в предвидено за всички останали стоки и услуги от 20% ДДС. Държавата по този начин предоставя на търговците от този бранш преференциална ставка за ДДС по време на извънредната епидемиологична обстановка. На практика, извършеното от жалбоподателя административно нарушение не е довело да укриване на приходи от бюджета с невнасяне на ДДС, а с това си действие ю.л.-жалбоподател е облагодетелствал бюджета и ощетил дружеството си тъй като е внесъл поголям процент ДДС. Налице е най-леката наказуема форма на виновно бездействие съгласно чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, а именно, че бездействието на жалбоподателя не е довело до неотразяване на приходи, с които да е ощетен държавния бюджет от неплатени данъчни ставки, точно обратното.

Установи се, че от нарушението, обективно не са настъпили каквито и да са неблагоприятни вредни последици, било установено за първи път и липсват доказателства за други нарушения, а и на каквито и да са други такива касаещи данъчното законодателство, не е причинена вреда на фиска. Не са представени доказателства от страна на АНО, че освен това нарушение, по време на процесната проверка е извършено и друго нарушение на данъчното законодателство.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е 3 длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДДС.

Настоящият състав на съда намира за необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на задължението по ЗДДС се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в рамките на нейния краен минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за „маловажен случай“, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има „маловажен случай“, както АНО в мотивите си при издаване на НП е посочел бланкетно. Той не е „маловажен“, защото единствено липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти 4 чрез фискални устройства, респ. на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 719287-F715774/17.08.2023г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, против ”СИС 2019”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ 205480605, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ”СИС 2019”ЕООД, с ЕИК/БУЛСТАТ 205480605, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Р., в 14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________ 5