Решение № 685 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500543 по описа за 2022 година

С Решение № 13/01.02.2022г., постановено по гр. дело № 599/2021г. по описа на Районен съд –Айтос е отхвърлен иска, предявен от Д. З. З. против М. Н. Т. и В. Н. Т. от гр. А. иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят стойността на недължимо платения десетгодишен наем в размер на 6 370 евро, ведно със законната лихва за период от три години назад от датата на подаване на исковата молба (от 01.07.2021г.) в размер на 1 941, 08 евро.

С жалбата се изразява недоволство с изложеното в мотивите на решението, че не е доказано по делото извършване на реално плащане на процесната сума, представляваща наемна цена за период от десет години (от 2018г. до 2028г.), тъй като процесната разписка представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Излага се становище във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест в производството по чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото съдебно-почеркова експертиза. Разиват се подробни 1 съображения, че в постановения съдебен акт, районният съд възпроизвел мотивите от решение по в.гр.д. №1054/2019г. по описа на БОС. В жалбата се твърди, че районният съд не е обсъдил в пълнота представените доказателства, като тенденциозно кредитирал показанията на доведения от ответниците свидетел. Посочва се, че в продължение на повече от пет години, наемодателите получавали наемната цена (срещу разписка) и не предприели каквито и да било действия по прекратяване на договора. Излага се твърдение, че въпреки изпратената нотариална покана, въззиваемите настоявали да получат процесната сума за дължимия наем до 2028г.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените съдебно -деловодни разноски пред двете инстанции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна – Д. З. З. лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените от негова страна искове да бъдат уважени.

В законовия срок, по делото е депозиран писмен отговор от М. Н. Т. и В. Н. Т., чрез адв. Радостин Станчев, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че между въззивника в качеството на наемател и въззиваемите (наемодатели) на 03.04.2008г. е сключен договор за наем за срок от 10 години и съгласно т. 2 от този договор за периода от 2013г. до 2018г., наемателят се задължил да заплаща наемна цена от 637 евро годишно (3 185 евро до края на действието на договора). В отговора на въззивната жалба се излагат факти и обстоятелства от значение за спора по делото. Направен е подробен анализ на представените по делото писмени доказателства (разписки), както и заключението на вещото лице по извършената съдебнографологическа експертиза). Твърди се, че в първоинстанционното производство не се установява нито плащане на сумата, посочена в 2 разписката, нито датата на съставяне на този документ. Посочва се, че нотариалната покана била връчена от Нотариус Георги Георгиев на въззивника – ищец в първоинстанционното производство на 11.10.2013г., поради което, при вече прекратен договор, липсва основание за плащане от страна на наемятеля за следващите 10 години. Навеждат се доводи, че правилно районният съд е приел, че сключеният наемен договор не е новиран, не е налице плащане на наемни вноски, както и че същият е прекратен през 2018г. Оспорват се твърденията на въззивника относно събраните по делото гласни доказателства, като се цитират конкретни изявления от свидетелските показания. Твърди се, че същите не отговорят на обективната действителност.

Претендира се потвърждаване на решението на районния съд като правилно и обосновано и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззината инстанция.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – М. Н.

Т. и В. Н. Т. – А. чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д. З. З. от гр. А. против М. Н. Т. и В. Н. Т. – А., с който се претендира да бъдат осъдени ответните страни да заплатят на ищеца сума в размер на 6 370 евро, представляваща заплатена от негова страна наемна цена по договор за наем на недвижим имот – лозе, находящо се в землището на гр. А., м. Могилата, с площ от 12, 740 дка, ІІІ-та категория, съставляващо имот № 175008 по плана на землището на гр. А. за период от 06.3.04.2018г. до 03.04.2028г., с която сума ответниците са се обогатили неоснователно.

В исковата молба се посочва, че страните по делото са сключили писмен Договор за наем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответниците - М. Н. Т. и В. Н. Т. – А. са предоставили на ищеца – Д. З.

3

З. за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ лозе, находящо се в землището на гр. А., м. Могилата с площ от 12, 740 дка, съставляващо имот № 175008 по плана на землището на гр. А.. В своята искова молба, ищецът твърди, че редовно е изпълнявал своите задължения да заплаща наемната цена по силата на сключения договор и заедно с това е заплатил по изричното настояване на ответниците по делото предварително и наемна цена в размер на 6 370 евро за нов – следващ наемен период от 10 години, считано до 03.04.2028г. – съгласно надлежно издадена разписка от 12.10.2013г., но въпреки това обстоятелство, ответниците са предявили иск против него за приемане за установено, че те са собствениците на процесния имот, както и за осъждането му да предаде владението на имота и по силата на влязло в законна сила съдебно решение претенцията им за предаване на недвижимия имот е уважена на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

В тази връзка – в исковата молба се посочва, че ответните страни дължат възстановяване на заплатените от негова страна наемни вноски в общ размер от 6 370 евро, с която сума ответните страни са се обогатили неоснователно, тъй като съдът е приел, че сключеният между страните Договор за наем е бил прекратен поради изтичане на срока му.

В отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 от ГПК предявеният иск се оспорва и се посочва, че по отношение на В. Н. Т. предявеният иск е изначално неоснователен, тъй като по делото няма данни тя да е получавала каквито и да е суми от Д. З.. По отношение на М. Т. се твърди, че предявеният иск също е неоснователен, тъй като плащане по представената разписка не е имало. В отговора се оспорва подписа, датата и автентичността на представените две разписки, като се твърди, че на дата – 12.10.2013г. М. Т. не е била в гр. А. и няма как да е подписала тази разписка и да е получила посочената в нея сума. В отговора на исковата молба се твърди, че Д. З. е получил покана за прекратяване на договора на дата – 11.10.2013г. и е житейски нелогично да е заплатил на М. Т. наем за следващите десет години.

С отговора на исковата молба се отправя възражение за прихващане при условията на евентуалност до размера на претендираните 16 254 лева, тъй като с влязло в законна сила решение ищецът е осъден да върне имота на собствениците, но това не е сторено доброволно и имотът е 4 предаден на ответниците по делото едва на 02.09.2021г. с въвод във владение по изпълнително дело № 169/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд – Айтос, поради което и за период от три години и пет месеца ищецът е ползвал имота на ответниците и на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД дължи обезщетение за ползване на имота в размер на 16 400 лева.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че въпреки положеният подпис на М. Т. под разписката и показанията на свидетеля С. не може да се направи обоснован извод относно истинността на изявлението в документа, че ищецът е заплатил на ответната страна Т. предсрочно – тоест на 12.10.2013г. (пет години преди изтичане на срока на договора и предполагаемото му подновяване) всички свои задължения за плащане на наемната цена за ползването на имота от 2018г. до 2028г. Съдът в своите мотиви е приел, че е лишено от житейска логика ищецът да е заплатил 6 370 евро за наем за бъдещ период от 10 години, при положение, че ответниците са дали ясно да се разбере, че желаят договора да бъде прекратен.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:

По делото не се спори, а и от представения Договор за наем от 03.04.2008г. се установява, че наемодателите – М. Н. Т. и В. Н. Т. - А. са предоставили на наемателя – Д. З. З. за временно и възмездно ползване за срок от десет години своя собствен недвижим имот, представляващ лозе с площ от 12, 740 дка, находящо се в землището на гр. А., м. Могилата.

Страните по договора са се съгласили договорът да се подновява за същия срок и при същите условия, при положение, че в едномесечен срок преди изтичането на срока страните не отправят писмено уведомление една до друга за нежеланието си за подновяване на срока. Видно от представения договор страните са се задължили за последните пет години от договора наемателят 5 да заплаща годишна наемна цена в размер на петдесет евро за 1 дка или общо 637 евро годишно, дължими на 01.09. за текущата година.

Представеният договор носи нотариална заверка на подписите на страните.

По делото е представена Разписка от 03.06.2013г., подписана от М. Н.а Т., от която е видно, че същата с подписа си е посочила в разписката, че е получила от Д. З. З. сума в размер на 3 185 евро по Договор за наем от 03.04.2008г., представляваща наем за срок от пет години. Посочената разписка е подписана от страна на Д. З. З., посочен като „броил сумата“ и от М. Н. Т., посочена като „получил сумата“.

По делото е представена и Нотариална покана от М. Н. Т. и от В.

Н. Т., от която е видно, че е отправена покана до Д. З. З., връчена му от страна на Нотариус с район на действие – Районен съд - Айтос на дата – 11.10.2013г., в която е посочено, че поради неизпълнение на поетите по сключения между стратите Договор за наем му отправят известие за прекратяване на договора едностранно и предсрочно.

По делото е представена и Разписка от 12.10.2013г., от която е видно, че М. Т. с подписа си е посочила в разписката, че е получила от Д. З. З. в гр. А. сума в размер на 6 370 евро по Договор за наем от 03.04.2008г., представляваща наем за срок до 03.04.2028г. Посочената разписка е подписана от страна на Д. З. З., посочен като „броил сумата“ и от М. Н. Т., посочена като „получил сумата“.

Следва да се отбележи, че в писмения отговор, депозиран пред първоинстанционния съд, ответниците оспорват изцяло подписа, датата и автентичността на представените с исковата молба две разписки и конкретно на тази с дата – 12.10.2013г., като се сочи, че М. Т. на този ден не е била в гр.