Решение № 1173 от 07.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. Варна , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

К. Т. Василев като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501157 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано е въззивна жалба от ОБЩИНА А., представлявана от Кмета на Общината, чрез ю.к.Ю. против Решение № 260917 от 15.03.2021 година,постановено по гр.дело № 2300/2019 година на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на ищците и е прието по отношение на Община А., че последната не е собственик на имот, с реална част от 504 кв.м. от УПИ XXXIV в кв.3, записан като резервен в ЗРП от 2000 година, с обща площ от 1 015 кв.м., намираща се между точките А-БВ – Г, върху комбинираната скица на в.л.Баев /л.103/ , ведно с построената в тази реална част сграда с площ от 52 кв.м., на основание чл.124 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението се явява недопустимо, поради отсъствието на правен интерес у ищците да водят подобен иск.Излага се още, че Общината е нямала претенции към този имот, че той се явява държавен, следователно претенцията се явява недопустима.В условията на евентуалност се настоява съдът да отмени решението, като неправилно и да отхвърли претенцията.

Отговор по делото е постъпил от страна на адв.С., която моли съдът да потвърди решението, предвид наличието на предпоставките за завеждане на исковата молба.Излага още, че решението е правилно и съобразено с 1 наличните по делото доказателства.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника – Община – А., редовно призвана, се представлява от ю.к.Ю., която моли съдът да отмени решението и да отхвърли исковата претенция.

Въззиваемите страни, се представляват от адв.С., която намира, че решението следва да бъде потвърдено.

Предвид настъпилата смърт на К.Г. В., ищец, в хода на производството, същия бе заличен от Списъка на лицата за призоваване, като бяха конституирани неговите правоприемници по закон – Д. КР. В. и З. КР. В.

/дъщери/.

След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становище, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по искова молба от КР. Г. В. и Р. ХР. В. против Община А., БУЛСТАТ 000093385 и адрес гр.А., обл. Варна, ул. „Георги Петлешев" №58А, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на реална част от УПИ XXXIV в кв.З, записан като резервен в плана за улична и дворищна регулация на с.Д., община А., обл.Варна, одобрен със Заповед № 6237/17.11.1977г. на Председателя на ОНС - Варна с площ от 1015 кв.м., очертана от три страни в червен цвят и от четвъртата, граничеща с улица между осеви точки (148-147) на представена от ищците скица № 166/ 256/ 07.03.2019г. /л.149 по делото/, при граници и съседи на целия имот: на север - УПИ XXVII-397, на изток, на юг - тупикова пътна отсечка и на запад - УПИ XXXIII-399, ведно с построената в тази реална част сграда с площ от 52 кв.м.Според твърденията в исковата молба по силата на Постановление № 26/1987г. на Министерски съвет и решение № 31/12.07.1990г. на ИК на ОбНС - с.А. на съпрузите В.и получили право на ползване върху земеделски имот с площ от 600 кв.м., находящ се в местност „Д." в землището на с.Д., кв.2, парцел 32 по парцеларния план, при граници и съседи: път, имот на ползвател - Н.Д.Г., 2 хавра и нива.те излагат още, че до 01.03.1991 година, в имота построили сграда на базата на Разрешение за строеж; също, че след оценка на земята е бил съставен оценителен протокол от 19.11.1993 година, подписан от членовете на комисията, назначена със заповед № 299/06.10.1992г. на Кмет на община А..Въпросната оценка – 20 894 лева е била заплатена от тях /ползвателите/, като този начин изпълнили условията по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и правото им на ползване се трансформирало в право на собственост върху имота.Също така те излагат още, че през 1994 година Община А. им предоставила Удостоверение № 1581/20.09.1994г., в което било записано, че КР. Г. В. е придобил право и е закупил предоставения му за ползване имот, находящ се в местност „Д.", в землището на с.Д., който попада в зоната за земеделско ползване и не влиза в ДПФ. Удостоверението било издадено със скица, за да послужат за снабдяване с нотариален акт.Видно е още, че на 24.02.1999 година КР. Г. В. се сдобил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ издаден от нотариус О.С. въз основа на изброените в акта документи.Според отразеното в исковата молба ищцовата страна владее имота от първия момент, в който им е предоставено правото на ползване и до момента на предявяване на иска, но когато на 08.09.2015 година ищеца В. е поискал да му бъде издадена скица за ПИ № 32, кв.2, находящ се в местност Д., землището на с.Д., общ.А., със Заповед № 746/02.10.2015 година на временно изпълняващия длъжността кмет на община А. било наредено спиране на административната процедура за издаване на исканата скица. Органът се мотивирал с това, че към този момент е започнала, но не е приключила процедура по приемане и одобряване на ПНИ, съгласно реда и условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Заповедта била обжалвана от К.В. и отменена с определение от 12.11.2015г. по адм. дело № 3166/2015г. по описа на Административен съд Варна.

Със заповед № 69/02.02.2016г. Кметът на община А. отказал на К.В. издаване на скица с мотиви, че имотът на заявителя е предоставен по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и за земи по този ред се изработва ПНИ, какъвто за територията липсвал. При оспорване на заповедта по съдебен ред била назначена съдебно-техническа експертиза. При изслушването вещото лице заявило, че за местността имало парцеларен план, но не му е предоставен от община А.. Такъв план бил цитиран в официални документи, но вероятно бил 3 загубен. Имотът на ищците попадал в регулация вероятно поради застъпване на парцеларен и общ ЗРП от 1977г., които не били съгласувани един с друг. С влязло в законна сила решение на ВАС жалбата на ищеца била отхвърлена.

Ищците поддържат, че имотът им първоначално е попадал в територия по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но близо тридесет години по-късно и към момента на предявяване на иска се намира в регулация.

През 2000г. било извършено изменение на действащия общ РП, което касаело земи със статут на земеделски. Съгласно обяснителната записка към одобреното изменение, то касае земи, възстановени на бивши собственици.

По този начин били изменени и номерата на парцелите и имотът на ищците, който до изменението в плана бил записван под номер 32 в кв.2 /по парцеларния план/, след изменението получил друг номер. За този имот претенции на „бивши собственици" не били заявявани и нищо не налагало изменение по отношение на него.

Ищците твърдят, че дори да е имало пречка и да не са изпълнени предпоставките предвидени в пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост, ищците са владели имота в период от 29 години и в условията на евентуалност се позовават на придобиване по давност на имота в периода след 1990г. когато са започнали да осъществяват фактическа власт върху имота или след 1994г. когато са заплатили неговата стойност, а ответната община е приела сумата по оценителния протокол.те сочат още, че имотът никога не бил актуван като държавен или общински, но въпреки това в разписния лист бил записан като собствен на община А.. Имота не бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или АПК, по отношение на него не били предявявани реституционни права и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.В разписния лист към ЧИРП/2000г. имотът на ищците бил включен в УПИ XXXIV в кв.З, записан като собствен на Община А. /резервен/. Това записване било без правно основание, но създавало пречки за свободното упражняване на правото на собственост на ищците.

От фактическа страна пред ВРС е било установено, че ищците К. и Р.

В.и са съпрузи, за което прилагат и Удостоверение за сключен граждански брак от 27.08.1978г. /л. 11/.

4

Съгласно Удостоверение № 1383, издадено от председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет - гр. А. на К.В. е предоставена земя за земеделско ползване в размер на 600 кв.м. в землището на с. Д., кв.2, парцел 32 по парцеларния план при граници: ползуватели /л.12/.

Съгласно Удостоверение 1581/20.09.1994г., издадено от кмета на Община А., става ясно, че КР. Г. В. е придобил право и закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местност „Д.", в землището на с. Д.. В удостоверението е посочено, че имотът попада в зона на земеделско ползване и не влиза в ДПФ и АПК /л. 13/.

Видно е още, че на 24.02.1999 година е съставен нотариален акт № 69, том II, per. № 558, hot. дело № 69/1999г. на нотариус О.С. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание § 4 „а" от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който КР. Г. В. е признат за собственик на имот, описан като: Земеделска земя, с площ от 600 кв.м., находяща се в местността „Д." в землището на с.Д., общ. А., обл. Варна, представляваща парцел 32 в кв.2 по плана на местността, при граници и съседи: път, имот, собственост на Н.Д., хавра, нива, заедно с построената в имота сграда с площ от 52 кв.м. /л.19/.Пред ВРС ищцовата страна е представила още и оценителен протокол № 943/19.02.2019г., скица № 1581/19.02.1999г. и вносни бележки /л.14, 16-18/.

Ищецът е подал декларация по чл.14 ЗМДТ на 26.06.1998г. за имот, находящ се в с.Д., общ.А., представляваща земя с площ 600 кв.м., жилище с РЗП 136 кв.м., изба с РЗП 35 кв.м. и таван с РЗП 28 кв.м. и е заплащал данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.1998г. до 31.12.2016г., видно от издадено на 09.05.2016г. удостоверение от Община А. /л.28/.

В подкрепа на твърденията си за наличие на правен интерес от конкретния ответник, ищецът е представил копие от разписен лист към проекта за дворищна регулация на кв.З в с. Д., в който парцел XXXIV е записан като собствен на Община А. /л.24/.

В обяснителна записка за изработване на ЧИЗРП на част от кв.З с.Д. е посочено, че парцел XXXIV е предвиден като резервен, поради недоказана собственост на ползвателите и попълване на кадастъра /л.25-26/.

5

Видно от приложеното адм дело 375/2016 по описа на Варненски административен съд се установява, че установява, че с влязло с сила решение №7215/08.06.2017г. по описа на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на КР. Г. В. против Заповед №69/02.02.2016г. на Кмета на Община А., с която е постановен отказ за издаване на скица по Заявление № УТ-1-795/08.09.2015г. за имот УПИ 32, кв.2, находящ се в м-ст Д., с. Д., общ.А., обл. Варна. Ответната Община е отказала издаването на скица по съображения, че имотът на ищеца е предоставен за ползване със статут на земеделска земя и не би могъл да попада в чертите на населеното място и владения от ищците имот не е идентичен този предоставен за ползване.

Били са разпитани и свидетели - Н.Д.Г. излага, че познава ищците от 1990 година, и че те нямат имот край с.Д., а местата били в селото. През 1989г. или 1990г. ищците и свидетелят чрез кмета се свързали за местата.

Ищците и свидетелят разбрали, че тогава дават места по § 4 за задоволяване на нуждите на всеки който, желае. Те пожелали и взели такова място.

Собственици станали, като от общината си взели удостоверения, разрешения за строеж и заплатили местата на Община А.. Имотите на ищците и на свидетеля граничели по между си. Имотът на ищците бил към външната страна на селото, а на свидетеля към вътрешната. Площта на имота на ищците била 600 кв.м, така ги давали по постановления местата и всички били по 600 кв.м. Още след като взели местата ги оградили идеално с колове с телена мрежа. Ищците живеели в имота си, както и свидетеля в своя. Когато вземали имотите, там били земеделски земи на края на селото и ги дали като земеделски имот, извън населеното място. Когато взели имотите нямало ток, вода и имало само черен каруцарски път. След това направили кооперация за тока, положили в земята кабел за да си прекарат ток. Направили и втора кооперация за водата. Ищците не са напускали мястото и го обработвали още от 1990г., от както им го предоставили.