Определение № 34273 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34273 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110111548 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал.1 ГПК за привличане на „.” ООД като трето лице - помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда, което съдът намира за основателно.

Направено е искане за задължаване на третото лице да представи находящи се у него документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, доколкото същитесе явяват неотносими към спора, предвид основанията, на които ищецът твърди, че са възникнали вземанията.

Ищецът е направил искане за допускане на техническа експертиза, което следва да бъде уважено, тъй като касае изясняването на релевантни за спора факти, като следва да бъде отхвърлено искането за допускане на счетоводна експертиза, тъй като визираните специални знания не са необходими.

По останалите искания на ответниците съдът намира, че следва да се произнесе след изслушването на вещото лице по допуснатата експертиза, с оглед изясняване на необходимостта от съответните доказателства.

Съдът намира, че не са налице основания за задължаване на страните за участие в информационна среща за процедура по медиация, тъй като с оглед изразените от тях позиции не може да се приеме, че към момента медиацията би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в 1 открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „.” ООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА „. ” ООД, в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето определение да представи по делото намиращите се в него документи, касаещи топлоснабден имот – находящ се в гр. С., за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., а именно всички документи, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в имота за процесния период, в това число и изравнителни сметки.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба. Определя депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ..

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.11.2026 г. от 15:30 часа, за когато да се призоват страните и третото лице-помагач.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговорите.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 162/2026 г. на РС - Ц., I граждански състав, касаещи топлоснабден имот в гр. С., а именно:

За Д. Х. Г.: главница в размер на 871,94 евро за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 17.02.2026 г. до изплащане на вземането, 69,69 евро - мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 04.02.2026 г., както и 12,46 евро - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 17.02.2026 г. до изплащане на вземането, 2,11 евро - мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 04.02.2026 г.

2

За Ч. В. Х.: главница в размер на 871,95 евро за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 17.02.2026 г. до изплащане на вземането, 69,69 евро - мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 04.02.2026 г., както и 12,47 евро - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 17.02.2026 г. до изплащане на вземането, 2,11 евро - мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 04.02.2026 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, с който изразяват становище за недопустимост на предявените искови претенции, както и за тяхната неоснователност. Оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват пасивната си материалноправна легитимация като посочват, че правната конструкция, на която се позовава ищецът по чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ , е нищожна поради противоречието с ЗЗП, правото на ЕС и Конституцията на РБ, поради което оспорват и да е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, респективно да притежават качеството "потребители на топлинна енергия". Считат, че в настоящия случай ЗЗП се прилага с предимство. Навеждат възражение за недопустимост на исковата претенция, доколкото ищецът твърдял, че доставил топлинна енергия до абонатната станция, а не конкретно до топлоснабдения имот на ответниците. Релевирани са доводи за нищожност на заповедта за изпълнение, поради което счита, че предявените искове са недопустими. Релевира се възражение за недължимост на претендираните суми, като същите са завишени и не отговарят на реално потребените. Оспорват да са се съгласявали с общите условия на ищеца, както и се позовават на неравноправни клаузи в тях. Оспорват дължимостта на претендира цената на услугата за дялово разпределение. Навеждат доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответниците топлинна енергия. Възразяват, че ищецът не е разположил оборудване в абонатната станция, с което да докаже количеството и стойността на доставената ТЕ. Считат, че лихва за забава не се дължи. При тези съображения, както и на останалите подробно изложени аргументи в отговора на исковата молба, молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е 3 възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на задълженията.

Съдът приканва страните към спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4