Протокол № 428 от 10.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 428 гр. Пловдив, 08.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Атанас Г. Янков

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600353 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ПОДСЪДИМ И. Н. К. се явява лично и с адв. П. с пълномощно по делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. А. А., не се явява, редовно уведомен чрез повереника си. За него се явява адв. Б. с пълномощно по делото.

Адв. Б.: Уведомил съм частния обвинител за днешното съдебно заседание.

Няма да се явява.

По делото е постъпила с писмо изх. № 3931/05.10.2022г. изисканата от ** медицинска документация на пациентката А. М. А.А, разпечатана от ИБИС на лечебното заведение, описана в десет пункта в съпроводителното писмо.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ И. Н. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля да приемете постъпилите медицински документи. Считам делото за изяснено.

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Да се приемат медицинските документи. Представям списък с разноски, договор за правна помощ, декларация и удостоверение от НАП.

АДВ. П.: Също нямам доказателствени искания. Не възразявам да се приемат представените доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ И. К.: Съгласен съм с адвоката ми.

Съдът след съвещание намира, че представената с писмо изх. № 3931/05.10.2022 г. медицинска документация от **“ ЕАД - П. следва да бъде приета, а представените от повереника на частния обвинител списък с разноски с приложения, копия от които се предоставиха на страните, трябва да се приложат по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложената по делото с писмо изх. № 3931/05.10.2022г. на ** ЕАД - П. медицинска документация за пациентката А.

М. А.А.

ПРИЛАГА по делото списък с разноски, договор за правна помощ, декларация и удостоверение от НАП.

С оглед изявлението от страните, съдът след съвещание намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Следва да се обяви за приключено съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите първоинстанционната присъда. Считам, че тя е резултат от прецизен и правно издържан анализ на тези обективни по своя произход факти и доказателства, 2 които действително сочат за наличие на виновно поведение по смисъла на чл.

343 НК от страна на подсъдимия. В тази връзка разбирането ми е, че отсъстват основания за ревизия на тази присъда, по начина, по който се изисква от страна на подсъдимия и неговия процесуален представител. От страна на защитата се правят произволни възражения най-вече срещу изводите на експертните заключения, които са изготвени от професионалисти в своите области и очевидно тези възражения е невъзможно да постигнат някакъв действителен процесуален ефект.

Запознавайки се внимателно с подробното изложение, залегнало в жалбата на колегата от защитата, стигнах до заключението, че се представят, така да кажа, две насоки, с които се атакува присъдата, като се стреми да се представи различна фактическа обстановка, целяща постигане на оправдателен ефект. Едната, поне по начина, по който е сътворена жалбата, е че пешеходката се е движела не отляво надясно спрямо автомобила, както е залегнало и в обвинителния акт, и както е прието от първата инстанция, а отдясно наляво пред автомобила. Тази версия не намира никаква опора в този обективен доказателствен материал, защото тя се опровергава, на първо място, от заключението на извършените по делото, включително и във фазата на въззивното производство, комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи, които са изследвали и характера на травмите, между впрочем изцяло в дясната половина на пострадалата, сочеща, че тя се е движила с дясната си страна по отношение на автомобила и механизма на тяхното причиняване, включващ и разположението на участниците в пътното произшествие.

Другият важен сегмент, правилно кредитиран от съда, са показанията на абсолютно независимия очевидец – свидетелката М.А Х., описваща детайлно и последователно цялото придвижване на пострадалата по пътното платно.

Липсват каквито и да е предпоставки да не бъде кредитирано казаното от нея, още повече, че то намира своето абсолютно пълно и обективно потвърждение и в обективните изводи на цитираните от мен комплексни изследвания.

Единственият, който твърди друг начин на придвижване, е самият подсъдим, но както вече отбелязах, казаното от него не намира подкрепа в горецитираните от мен доказателствени източници, още повече, че подсъдимият всъщност представя и противоречиви версии, най-малкото при 3 разпита му в съдебната фаза пред първата инстанция и то, в един и същи разпит. Така първоначално той заяви, че е видял пострадалата да излиза, тоест видял е да излиза един тъмен силует от дясната му страна, откъм дърветата, а след това е заявил, че за първи път е видял този силует на 15-20 метра пред колата в неговата лента за движение.

Очевидно е налице разминаване в тази позиция, която допълнително идентифицира подсъдимия като недостоверен източник на информация, целяща единствено неговото оневиняване, но противоречаща на другите доказателствени източници.

Следва обаче да се обърне внимание на показанията на дошлите на място полицейски служители С. и Г., пред които подсъдимият е заявил, че не е видял придвижването на пострадалата по пътното платно.

Другият, който се цитира като някакъв хипотетичен доказателствен източник, ползващ тази позиция на защитата, е свидетелят П. Т., но същият очевидно прави само предположение за придвижването на пострадалата по пътя, тъй като не е възприел нито пряко, нито косвено това обстоятелство.

Респективно, неговите предположения нямат никаква процесуална стойност, тъй като не отговарят на критериите на чл. 117 от НПК.

Следващото, което поне според мен разчитам като довод на защитата в полза на желанието за оневиняване на подсъдимия, е опитът да бъде обвързана причината за смъртта не с травмите от пътния инцидент, а в резултат на реанимационния масаж в болницата, където е била закарана пострадалата пешеходка след пътния инцидент и това е така, защото е установено по делото, че при сърдечния масаж и интубацията са счупени и гръдна кост, и част от ребрата, констатирани като счупени. Обаче съобразно експертните изводи, при пътния инцидент са счупени 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то десни ребра по лопатъчната линия, костите на таза и костите на дясна раменна кост. Пак според тези експертни изводи в тяхната съдебномедицинска част, мастната емболия е настъпила именно от счупването на костите на таза и костите на дясната раменна кост, а очевидно е, че последните кости не са счупени при масажа, тъй като това е невъзможно да бъдат счупени, както казват съдебните медицински експерти, а и защото те са констатирани тези счупвания още при направената рентгенография, тоест тази обективна даденост е била факт преди настъпването на масажа. Но най-важното, което 4 логически отрича хипотетичната версия на защитата, която следва от жалбата, е поредността на събитията.

Реанимационните действия не са били произволни, а те са настъпили вследствие на клиничната смърт, в която е изпаднала пострадалата, а тази клинична смърт, както казват експертите, е настъпила имено поради развитието на белодробната емболия. Тоест, този процес, който е довел до смъртта на пострадалата и е в пряка причинна връзка с травмите от пътния инцидент, е бил провокиран и се е развил преди настъпването на счупените ребра при сърдечния масаж, още повече, за които експертите обосновано отричат да имат някаква връзка с развитието на белодробната емболия. Ето защо и считам, че и тази възможна хипотеза, която защитата се опитва да представи пред вас, поне по начина, по който е формулирана в жалбата и допълнението към нея, е също произволна и няма своята опора в обективните факти по делото.

Считам, че правилно съдът е оценил, че в случая подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 21 относно режима на законосъобразната скорост в населено място от Закона за движение по пътищата, тъй като по експертен път е установено, че скоростта, с която е управлявал подсъдимият, е била 57 км/час и че при скорост, по-малка от 55 км/час, което предполага и законопозволената скорост от 50 км/час, подсъдимият е бил в състояние технически да предотврати настъпИ. пътен инцидент.

Тоест, непротиворечиво е установено, че допуснатото от него нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното събитие и поради тези обстоятелства, аз ви моля да приемете, че актът на първата инстанция следва да бъде потвърден като законосъобразен.

АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава, следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена.

Прокурорът беше достатъчно обстоятелствен относно това защо жалбата следва да бъде отхвърлена, съответно присъдата – потвърдена.

Накратко бих искал да обоснова и аз своите съображения защо присъдата е правилна, най-вече изхождайки от фактите по делото. А фактите безспорно се установяват както от разпитания свидетел-очевидец Х., така и косвено чрез 5 разпита на двамата полицаи, посетили местопроизшествието, че пострадалата пешеходка се е движила по лентата за движение в посока запад-изток или спрямо управлявалия автомобила – в посока отляво надясно. Това обстоятелство бе потвърдено и от съдебномедицинската експертиза и автотехническа такава, която безспорно, обвързвайки настъпилите травми в дясната половина на тялото и в лявата, съответстват на удар, който е получен от дясната страна.

Вещите лица заостриха вниманието, че подобно счупване би могло да настъпи само и единствено, ако ударът на автомобила спрямо пешеходката е към дясната страна на пострадалото лице. Факти и обстоятелства в тази посока са именно самите телесни увреждания на пострадалата, които са описани в съдебномедицинската експертиза.

Автотехническата експертиза доказва безспорно, че водачът е управлявал със скорост на движение, несъобразена, съобразно нормативно предвидените 50 км/час за скорост на управление, а именно 57 км/ч, тоест пешеходката е попаднала в опасната му зона и ударът е бил неизбежен, с оглед скоростта, с която е управлявал автомобила.

Тезата на защитата, че в крайна сметка част от телесните увреждания на пострадалата са получени в резултат на животоспасяваща интервенция, според мен не почива на реалните факти и обстоятелства, тъй като има достатъчно телесни увреждания, безспорно причинили мастната емболия, която е в крайна сметка причината за смъртта, а именно от увреждането на таза, счупването на дясната раменна кост и общото сътресение в резултат на удара, който е получила пострадалата. В този смисъл, дори да се приеме, че част от счупванията на ребрата са в резултат на сърдечния масаж, то реално самият сърдечен масаж, както посочи и прокуратурата, е в резултат на животоспасяващите действия, които са осъществени по отношение на пострадалата след нейната клинична смърт, тоест с оглед спасяване на нейния живот, но мастната емболия и настъпилото й общо сътресение, предизвикало в крайна сметка настъпването на тази клинична смърт, е в резултат именно на увреждането, настъпило в резултат на последвалия удар от автомобила. Тоест така, както е формулирал първоинстанционният съд своя съдебен акт, считам същият за правилен и законосъобразен и не би могъл по някакъв начин да се обоснове отпадане виновното поведение на 6 водача. В този смисъл моля да потвърдите този акт и да ни присъдите разноските, съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата.