Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 567 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1247/2026
Вид
Решение № 567
Подписан
07.05.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330201247 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Г. Д. К., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К № 10981298 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева (с равностойност в евро 51,13 евро) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен, като излага твърдения за липса на законово основание за утежняване на санкцията при повторност, отделно от това и недоказана повторност. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, а се представлява чрез адв. Г. К., който поддържа наведените с жалбата аргументи. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност моли ЕФ да бъде изменен единствено в основанието и размера на наложеното административно 1 наказание, а в останалата му част потвърден като законосъобразен.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правна легитимация. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.05.2024 г. в 16.22 часа в гр. Пловдив, по ул. "Кукленско шосе“ срещу № 3 посока юг към митница Пловдив, жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег.№ *** със скорост от 67 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип АRH CAM S1-120 сса8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 70 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от "минус" 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 67км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.2 от ЗДвП против жалбоподателя К. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 10981298 , с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено повторно - в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 6713049.

С Електронен фиш серия К № 6713049 на жалбоподателя Г. К. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено на 06.12.2022г. и вл. в сила 26.07.2023г. нарушение по чл.

21, ал. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз 2 основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства, в това число:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява АRH CAM S1-120 сса8, е вписана система за измерване на скорост се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От Протокол от проверка № 13 0-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 120 CCA8 е преминало последваща периодична проверка на дата 19.09.2023г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-11736 /20.05.2024 г. се установява, че на дата 17.05.2024 г. мобилна система за видеоконтрол АRH CAM S1-120 сса8 е заснела статични изображения с поредни номера от 0242625 до 0243159 , с начален час на работа 15.00 ч. и краен час на работа 18.00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ срещу № 3 в посока от север към юг, е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от снимка № 0243014 от АRH CAM S1-120 сса8 от преписката се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № *** стойността на измерената скорост е 70 км/ч, а заснемането е извършено на 17.05.2024 г. в 16.22 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „БМВ Х 5 М 50 Д“, собственост е на "ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД, а в свидетелството му за регистрация има вписан ползвател – Я. М. В. ЕГН: **********.

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 10300013651/23.06.2025 г. от В. К. Г. в качеството му на *** на "ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД, ЕИК *** се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР – Пловдив, че на 17.05.2024г. в 16:22 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя Г. Д. К..

3

Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 23.06.2025 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на жалбоподателя К.. страна:

При така установените факти съдът приема следното от правна Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото - гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе“ срещу №3 в посока от север към юг датата - 17.05.2024 г.; точният час на извършване на нарушението - 16.22 часа; регистрационният номер на МПС - .

***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, както и че в случая К. е бил ползвател.; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост от 67 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ; размерът на глобата - 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство т и п ARH CAM S1-120 сса8 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал.

2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото 4 снимки. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 17.05.2024 г. в 15:00 часа и е приключила в 18.00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0242625, а последното - с № 0243159 .

Процесните снимки са от клип № 0243014 и следователно са заснети от техническо средство ARH CAM S1-120 сса8 на дата 17.05.2024 г.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 17.05.2024г. в 16.22 часа в гр. Пловдив, по ул. "Кукленско шосе“ срещу № 3 посока юг към митница Пловдив жалбоподателят Г. К. е управлявал лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег.№ *** със скорост от 67 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Описанието на мястото на нарушението еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение. При описанието на нарушението мястото е сведено до конкретен административен адрес и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като адресът не е дублиран на територията на гр. Пловдив. Описанието съдържа посочване на номер по протежението на улицата, с което е постигната пълна индивидуализация.

Същевременно от доказателствата по делото /протокол за използване на АТСС/ се установява, че именно на това място е осъществяван видеоконтролът за спазване на правилата засредство с процесното техническо средство АRH CAM S1-120 сса8 към 16.22 часа на 17.05.2024 г.

Доказано е и че разрешената максимална скорост за движение в този пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

На следващо място досежно авторството на деянието наказанието е наложено на жалбоподателя К. в качеството му на ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението. Това е така и е подкрепено с необходимите документи, тъй като собственика на автомобила е попълнил декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, като същата е приложена по делото.

5

По този начин правото на защита на собственика е охранено в пълнота, като той е могъл да обори презумпцията по изрично регламентирания в чл.

189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. А именно е посочил конкретния ползвател, който се явява жалбоподателя К.. Ето защо съдът счита, че процедурата е напълно ясно и точно изпълнена.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението - наясно е бил, че управлява моторно превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си.

Наказанието на жалбоподателя К. е наложено по по-тежко наказуемия състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, което е осъществено повторно.

Съгласно § 6, т. ЗЗ от допълнителните разпоредби на ЗДвП повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.