Решение № 15 от 01.02.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Котел, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20222210100679 по описа за 2022 година

Производство по реда на глава ХХV I ГПК.

Предмет на разглеждане е предявен иск за прекратяване с развод на сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с правно основание чл.49, ал.1 СК и присъединени към него искове по чл.59, ал.2 СК- упражняване на родителски права спрямо две ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, определяне на местоживеенето им, лични контакти с родителя, комуто не се предоставят родителските права и издръжката – чл.143 СК, както и иск по чл.53 СК – фамилно име след развода.

Ищцата твърди, че с ответника сключили брак на ****г., от който имали две непълнолетни деца Г. Я. и К. Я..

След сключването на брака семейството заживяло в дом на родителите на ответника. Скоро след това настъпили неразбирателства. Ответникът започнал да ревнува неоснователно ищцата, като редовно проверявал телефона й и непрекъснато искал обяснения. Ставали скандали, получавала обиди и заплахи. С годините това поведение на ответника се задълбочило и често конфликтите се случвали пред децата по вина на ответника. Сочи, че през целия брачен живот ищцата била тази, която издържала семейството, тъй като ответникът не работел. В един период през 2012г. жилището, в което живеели било взето от банка, като обезпечение за неплатен кредит и семейството било принудено да живее в една стая. Ответникът не предприел 1 никакви мерки, за да задоволи жилищната нужда и да осигури добри битови условия за живот на семейството. Той не проявявал самостоятелност, а бил под сериозно влияние на брат си и родителите си.

Твърди, че на 02.04.2022г. през нощта ответникът се ядосал на ищцата и я ударил, а след това разтресъл с истерични викове големия им син Г., който спял. На следващия ден ищцата напуснала семейното жилище и взела със себе си малкия им син. Големият син на страните останал при баща си.

Ищцата се установила в дома на родителите си, където имало добри условия за отглеждане на децата. Сочи, че през целия период на фактическата им раздяла, ответникът ограничавал контактите на сина им Г. с ищцата и детето било принудено да се крие от него за да види майка си. Единственият път, когато разрешил на детето да посети майка си било за два дни, в които трябвало тя да го подготви за новата учебна година, да му купи дрехи и да го запише в училище. При престоя си при баща си детето Г. понижило резултатите си в училище. За първи път детето било оставено на поправителен изпит по български език и история. Това наложило да бъде преместено в друго училище. Поради ниската си степен на образование ответникът не можел да помага на детето, нито да осъществява подходящ родителски контрол.

Ищцата счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имал единствено ответникът, който с поведението си накърнил взаимното доверие и създал сериозно напрежение в личностните им отношения.

Иска се от съда прекратяване на сключения между страните граждански брак като непоправимо и дълбоко разстроен по вина на ответника, предоставяне на ищцата родителските права върху децата ни Г. и К., респ. определяне местоживеенето им при майката, да се определи на бащата режим на виждане с децата, претендира се издръжка в размер на 220 лв. месечно за голямото дете Г. Я. и 200 лв. месечно за малкото дете К. Я., считано от датата н а завеждане н а исковата молба д о настъпване н а законни причини за изменяване или прекратяване н а издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и възстановяване на предбрачното фамлно име на ищцата Г.. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Не се оспорва брачния иск, но ответникът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имала ищцата. Сочи, че промяна в поведението й настъпило след 2015г., когато тя започнала работа в Община Котел, като секретарка на кмета. Няколко месеца след това тя започнала да злоупотребява с алкохол. Под влияние на алкохола започнала да се държи зле с децата, особено с големия им син Г.. Миналата година ответникът разбрал, че съпругата му има връзка с кмета, и че целият град знае това. Често ги 2 виждали заедно само двамата в неработно време. Започнал да наблюдава поведението на съпругата си и забелязал, че тя постоянно си пишела с някой късно вечер. На 12.04.2022г. към 00.00 ч. през нощта, тя започнала да получава съобщения на телефона, но спяла и не ги отворила. В този момент ответникът решил да провери кой пише и се оказали съобщения от интимен характер от кмета. Тогава събудил ищцата и поискал обяснение за отношенията й с кмета. Така станал скандал и на следващия ден ищцата напуснала семейното жилище. От тогава били във фактическа раздяла.

Малкият им син К. живеел при нея, а големият Г. пожелал да остане при баща си.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради настъпило разстройство на брачните отношения, изцяло по вина на ищцата. Изявява желание да се сключи споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие. В случай, че не се постигне споразумение се иска упражняването на родителските права спрямо детето К. да се предостави на ищцата, като се определи режим на лични контакти - всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в неделя (с преспиване) и издръжка в размер на 180 лв. месечно. Родителските права спрямо детето Г. се претендират да се упражняват от бащата ответник. Детето е живяло при баща си и след раздялата на съпрузите, чувствало се добре при баща си и имало добри условия за живот. На майката да се определи режим на лични контакти с детето Г. : всяка първа и трета събота и неделя от 10.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в неделя (с преспиване при майката), както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Претендира се издръжка от ищцата за детето Г. в размер на 220 лв. В случай, че се предостави упражняването на родителските права над детето Г. на майка му се иска да се определи начална дата на издръжката от датата на постановяване на съдебното решение, а не от датата на исковата молба, тъй като детето живеело при баща си от началото на фактическата раздяла с ищцата и единствено той полагал грижи за него. Не се противопоставя на искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.

Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

3

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ****г. в гр.Котел.

Ищцата приела да носи след брака фамилното име на съпруга си – Я..

Предбрачното й фамилно име било Г.. От брака си страните имат родени две деца, ненавършили пълнолетие към момента– Г. Я. Я., роден на *****г. и К.

Я. Я., роден на *****г. Г. е ученик в осми клас за учебната 2022г./2023г. в СУ „Г. С. Р.“ гр.Котел, а К. ученик в пети клас в Национално училище за фолклорни изкуства „Ф. К.“ гр.Котел.

Прието е по делото извлечение от електронен ученически дневник, относно обучението на по-голямото дете на страните Г. Я.. От този документ се установява, че детето има 233 неизвинени отсъствия от учебни часове и среден успех за първия учебен срок 3,36. Получил три слаби срочни оценки съответно по математика, география и икономика и химия и опазване на околната среда. За първия срок на обучение Г. получил пет забележки, съответно по една в часовете по география и икономика, физика и астрономия и предприемачество и две забележки в час по музика. Похвали няма за целия срок на обучение до момента.

Ищцата работи в Община Котел и получила брутно трудово възнаграждение за периода 01.10.2021г. – 30.09.2022г. в размер на 19 936,45 лв. или по 1660 лв. месечно. Ответникът работи в „*****“ ЕООД и реализирал брутен доход за периода 01.11.2021г.- 31.10.2022г. в размер на 8 245,20 лв. или 687 лв. месечно.

Установява се от приетия социален доклад по делото, че след фактическата раздяла на съпрузите, детето К. живеело с майка си, а Г. с баща си.

Жилището, в което живеели ответникът и детето Г. било собственост на братовчед на бащата на ответника. Представлявало масивна тухлена постройка на два етажа и дворно място. Първият етаж се състоял от пет стаи и се обитавал от ответника и детето Г.. Детето разполагало със собствена, добре обзаведена стая. Вторият етаж се обитавал от брат на ответника и неговото семейство. Бабата и дядото на Г. по бащина линия живеели в отделна постройка в двора на къщата.

Жилището, в което понастоящем живеели ищцата и по-малкото дете К. била наследствена от бащата на ищцата. Представлявало масивна тухлена постройка на два етажа, дворно място и допълнителна постройка. На първия 4 етаж живеели майката и брат на ищцата. Последната заедно с детето К. обитавали втория жилищен етаж, който разполагал с пет стаи. Детето разполагало със собствена добре обзаведена стая.

Ищцата споделила пред социалния работник, че получава трудово възнаграждение от Община Котел в размер на 1500 лв. месечно. Същият размер месечен доход посочил, че реализира и ответника.

Пред социалния работник детето Г. заявило желание да остане да живее заедно с баща си, а детето К. пожелало да живее с майка си.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетеля Д. Г. Г. се установява, че ответника постоянно водел и чакал съпругата си след работа, дори я вземал и през обедната почивка и тя не можела да излиза с други хора и нейни приятелки.

Преди време семейството имало финансови затруднения, което наложило всички да се преместят в друга наследствена къща.

Свидетелят Г. Г., брат на ищцата установява, че ответника постоянно ревнувал съпругата си. След женитбата те заживели в бащината къща на ответника, но тази къща им била отнета от банката, поради неплащане на кредити. Така били принудени да живеят цялото семейство в една стая.

Ответникът непрекъснато мърморел на жена си и я разпитвал, искал да знае с кой си пишела по телефона, коя я търси, правел й забележки. Съпрузите непрекъснато искали пари от бащата на ищцата, дори ответникът и брат му искали пари от свидетеля в деня на годежа му.

Свидетелят М. К. установява, че ищцата от работа се прибирала направо в къщи и не излизала никъде.

Тримата посочени по-горе свидетели са категорични, че ищцата е прекрасна и грижовна майка. След раздялата била притеснена от поведението на детето Г. в училище, постоянно го контролирала. Свидетелят Г. сочи, че Г. останал на поправителен изпит по история миналата учебна година и ищцата търсела да наеме учител за подготовката му. Тези трима свидетели сочат единодушно, че понастоящем Г. все бил навън и след 22:30ч. с компания и не посещавал редовно учебните занятия. Свидетелите Г. и К. изрично сочат, че никога не са чували за наличие на извънбрачна интимна връзка на ищцата или пък, че последната употребява алкохол.

5

Свидетелите Р. и А. Я.и установяват, че причина за раздялата на съпрузите било това, че ответника една вечер взел телефона на ищцата и видял, че тя си пишела с друг мъж. Така станал скандал помежду им и ищцата напуснала семейното жилище, заедно с малкото дете. Ответникът и брат му имали преди време транспортна и дърводобивна фирми и реализирали някакви доходи, но поради финансови проблеми по изплащане на кредити изгубили бащината си къща. Тя била купена от техен роднина, който им позволил да живеят в нея. Сочат, че Я. се грижел добре за детето Г. и го контролирал по телефона непрекъснато.

При личното изслушване на страните, ищцата изрази изключителна загриженост, относно поведението на големия си син, за това, че я лъжел, че е в училище, а всъщност не посещавал учебни занятия. Демонстрира готовност да се справи с този проблем и начина му на решаване, чрез посещения на психолог, частни уроци и налагане на здрав контрол. Освен това показа, че е запозната детайлно с ежедневието и бита на малкия си син, за който полага непосредствените грижи понастоящем. Съдът остана с впечатлението, че ищцата познава чувствата на синовете си, разбира тяхната обърканост, поради настъпилата раздяла на родителите и последвалите проблеми с поведението на по-големия й син, както и решимост да се справи с тях и готовност да полага непосредствените грижи и за двете си деца.