Решение № 102 от 12.04.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Лом, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Росина В. Д.а като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620102146 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на А. И. Б., с ЕГН ********** и адрес: , чрез адв. Р. Б. от МАК, със съдебен адрес: г срещу «Водоснабдяване и канализация» ООД, с ЕИК 821152916, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 608,94 лв.

/шестстотин и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, включваща главници по 39 фактури, издадени за периода от 22.07.2016 г. до 16.09.2019г., като погА.и по давност съгласно чл.111, б. „в“, пр.последно от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на ВиК- услуги, предоставяни от ответното дружество, с абонатен № 1190066, за обект в . По отношение на ищеца са издадени 39 броя фактури за периода 22.07.2016г. до 16.09.2019г., обективиращи вземания на ответника към ищеца, на обща стойност 608,94 лева. По една част от фактурите не е издаван изпълнителен лист по реда на заповедното производство и дружеството не е образувало изпълнително производство, като са изброени фактури за периода от 22.07.2016 г. до 11.12.2017 г. с посочени суми за главница. С исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 16.06.2021г. по ч.гр.дело № 552/2021г. по описа на ЛРС в полза на «Водоснабдяване и канализация» ООД, ЕИК 821152916 за част от вземанията, които се оспорват – по издадени от дружеството фактури за периода от 10.01.2018 г. до 16.09.2019 г. На основание посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1

512/2022г. по описа на ДСИ при РС- Лом, чието образуване било извършено на 04.10.2022 г., т.е. след изтичане на 3- годишната давност за вземането по фактурите от 10.01.2018 г. до 16.09.2019 г. Твърди се, че поради бездействието на ответника, който не е прекъснал по никакъв начин давностния срок, кратката тригодишна погасителна давност е изтекла съгласно ТР №3 от 18.05.2012 по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, което определя вземанията по см. на чл. 111, б. „В“ от ЗЗД като „периодични плащания“. В молбата се твърди, че е изтекла 3-годишната погасителна давност по отношение на процесните вземания, обективирани в издадените от дружествотоответник 39 броя фактури, за които ищецът се информирал след направена справка на 17.11.2022г. в офиса на ответника в гр. Лом. Ответникът по исковата молба не е предприемал никакви изпълнителни действия по отношение на ищеца, поради което е изтекла кратката погасителна тригодишна давност по отношение на вземането. Твърди се, че поради бездействието на ответника, който не е прекъснал по никакъв начин давностния срок, кратката тригодишна погасителна давност е изтекла, като молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността съгласно т.14 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. А с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания за лихви, включително и мораторни. Посочва се още, че са предприети по посоченото изпълнително дело изпълнителни действия: опис на движими вещи. В молбата се твърди, че е изтекла 3-годишната погасителна давност по отношение на процесните вземания, обективирани в изпълнителния лист, издаден по ч.г.д № 552/2021 г. на РС- Лом, в рамките на която не са извършвани изпълнителни действия. С исковата молба ищецът е посочил по всяка от процесните фактури кога настъпва падежа. Твърди се, че в настоящия случай ответникът не може да докаже основанията, който да водят до спиране и прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.116, б. „А“ и б. „Б“ от ЗЗД.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба. В отговора по чл. 131 от ГПК ответното дружество заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Излагат се твърдения, че ищецът е абонат на ответното дружество. „В и К“ ООД, гр.Монтана, заведено е ч.гр.дело № 552/2021г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист. Длъжникът не е възразил срещу заповедта. Посочва се, че „В и К“ е образувало изпълнително дело № 512/2022 г. на дата 04.10.2022 г. по описа на ДСИ при ЛРС. Дружеството е приело, че липсата на възражение съставлява признаване на дълга и показва намерение той да бъде издължаван. Заявява, че е посочен като способ по изпълнителното дело опис на движими вещи, който следва да бъде насрочен от ДСИ при РС- Лом. Заявява се, че опис до този момент не е извършен от съдебния изпълнител, тъй като се очаква насрочването му, с което действие ответникът смята, че е прекъснат давностния срок.

2

Твърди се, че междувременно с нарочна молба от 12.11.2022г. са предприети и други мерки за принудително изпълнение на въпросното вземане предмет на изпълнителното производство, а именно подадена е молба за запор на банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД. Заявено е от страна на ответника, че за фактурите, обективиращи вземанията за периода от 10.01.2018г. до 15.02.2021г., дружеството е предприело мерки за принудително събиране на вземанията и с това е прекъсната давността. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като не се представлява от пълномощника адвокат Б.. Поискано е делото да се гледа в отсъствие на ищеца.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрк. Н В, като е постъпила и писмена защита от юрисконсулт В, която оспорва иска като неоснователен и недоказан.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства - приложено е изпълнително дело № 512/2022 г. по описа на ДСИ при РС- Лом и ч.гр.дело № 552 от 2021 г. по описа на РС- Лом.

Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Ищцовото дружество, видно от приложена справка за недобора на частен абонат в счетоводната си система е вписало вземания към ищеца по делото по издадени фактури за период от 22.07.2016 г. – 20.10.2022 г. /л.13/. Предмет на спора са вземания за главница, с твърдение за погасяване по давност, за периода 22.07.2016 г. – 16.09.2019 г. Една част от вземанията за исковия период не са претендирани от дружеството по съдебен ред – това са вземанията за периода от 22.07.2016 г. – 11.12.2017 г., а друга част – вземанията за периода от 10.01.2018 г. – 15.02.2021 г., са претендирани по реда на чл. 410 ГПК. На 19.03.2021 г. «ВиК» ООД – Монтана е подало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за претендирано вземане за незаплатена консумирана от длъжника А. И. Б. вода за посочения период 10.01.2018 г. – 15.02.2021 г. за главница общо 642,97 лева и лихва за забава 63,04 лева за периода от 11.02.2018 г. – 17.03.2021 г. Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 260380 от 22.03.2021 г. срещу длъжника за претендираното вземане.

На 16.06.2021 г. състав на Районен съд- Лом е издал изпълнителен лист въз основа на разпореждане по частно гражданско дело № 552/2021 г. в полза на ответника „В и К” ООД, гр. Монтана, срещу ищеца А. И. Б. за сумата 706,01 лева, от които главница 642,97 лева и лихва в размер на 63,04 лева за времето от 11.02.2018г. – 17.03.2021 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заялението 19.03.2021 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева разноски по делото, представляващи дължимата и платена държавна такса.

На 04.10.2022 г. ответникът - взискател е поискал с молба образуване на 3 изпълнително дело срещу ищеца- длъжник, като такова е било образувано под № 512/2022 г. по описа на ДСИ при РС- Лом с Разпореждане от 01.11.2022 г. На 03.11.2022 г. е изпратено уведомление за доброволно изпълнение до длъжника-ищец, което е връчено на длъжника на 12.11.2022 г. С разпореждане на съдебния изпълнител от 07.11.2022 г. е присъединена като взискател по право държавата чрез ТД на НАПВ. Търново до размера на дължимите й публични вземания. Взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.10.2022 г. е поискал извършването на опис на движими вещи по местоживеенето на длъжника. Извършени са от съдебния изпълнител справки за проучвания на имущественото състояние на длъжника.

Отправено е искане за справка от съдебния изпълнител за наличие на банкови сметки, разкрити на името на длъжника. С молба от 14.11.2022 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника, разкрита в „Централна кооперативна банка“ АД съгласно постъпила справка от РБСС при БНБ. На 15.11.2022г. е наложен от ДСИ при РС-Лом запор върху всички банкови сметки в лева и валута на длъжника в „ЦКБ“ АД до размер на задължението му по изпълнителното дело. Банката е получила запорното съобщение на 24.11.2022 г. Длъжникът е получил съобщението за наложен запор върху вземането му по банкова сметка, разкрита в „ЦКБ“ АД, на 26.11.2022 г.

Страните не спорят, че ищецът е бил потребител на доставяна от водоснабдителното дружество «В и К» ООД, гр. Монтана вода за процесния периоди по смисъла на Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на «В и К» - Монтана и че е ползвател на услуги, предоставяни от ответното дружество. В този смисъл ищецът не оспорва нито количество доставена вода, нито нейната стойност, т.е. не оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист от 16.06.2021г. издаден по ч.гр.д. № 552/2021г. по описа на ЛРС, нито пък съществуването на вземанията по издадени фактури, които не са предмет на съдебно производство – тези за периода от 22.07.2016 г. – 11.12.2017 г. Спорът се свежда до твърденията на ищеца, че не дължи сумите – тези по изпълнителния лист и тези по «извънсъдебните» вземания, тъй като са погА.и по давност. В този смисъл в исковата молба са изложени съображения и е цитирана съдебна практика. Ищецът твърди, че са погА.и по давност всички вземания за периода от 22.07.2016 г. – 11.12.2017 г. /»несъдебни»/, както и част от вземанията по изпълнителния лист – за периода от 10.01.2018 г. – 16.09.2019 г. В останалата част вземанията, предмет на изпълнителното производство, за периода след 16.09.2019 г. до крайната дата – 15.02.2021 г. не са предмет на спора. Мораторната лихва също не е въведена от ищеца като предмет на спора.

Съдът приема от правна страна следното:

4

Предявени са обективно съединени отрицателните установителни искове.

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК –за оспорване на вземания, предмет на ИД 512/2022 г. по описа на ДСИ при ЛРС, и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за останалата част от вземанията, които не са претендирани по съдебен ред и за които няма образувано изпълнително производство. Исковете са допустими, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването им, а наред с това той основава исковете си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ответното дружество /приложени по ч.гр.д. № 552/2021 г./ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползаните от тях ВиК - услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. За конкретния казус падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената вода е последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно и за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а от изпадането в забава започва да тече давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането.

Взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.10.202 2 г. е поискал извършването на опис на движими вещи по местоживеенето на длъжника. На 03.11.2022г. е изпратено уведомление за доброволно изпълнение, което е връчено на длъжника на 12.11.2022 г. С разпореждане от 15.11.2022 г. е наложен запор върху вземане по банкова сметка на длъжника от ЦКБ АД. С изброените изпълнителни действия се изчерпва съдържанието на изпълнителното производство. Следователно единственото извършено действие на принудително изпълнение е наложеният запор върху вземанията на длъжника на 15.11.2022 г., което действие е годно да прекъсне течащата погасителна давност.