Решение № 846 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201842 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на С. В. З. против НП № 260460-000111/23.03.2026 г. на Началник РУ при ОД на МВР - Варна, Пето РУ Златни пясъци, с което на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Обосновава своето твърдение, като посочва, че при спиране на автомобила е бил с поставен обезопасителен колан и изявлението на полицейските служители не отговаря на действителната фактическа обстановка и не е подкрепено с доказателства. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата с наведените в нея основания. Моли съда за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е по делото писмено становище от гл. ю. к. Л.-А., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно, като не са допуснати процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на 1 жалбоподателя. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че размерът на наказанието е правилно определен. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случай че се претендира такова.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – А. М. и свидетелят по акта – С. Р., и двамата осъществяващи функциите като служители при Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР-Варна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.01.2026г., около 00:22ч., въззивникът бил пътник на задна дясна седалка в лек автомобил, марка „Тойота“ Аурис, с ДКН № *****.

Автомобилът, собственост на Й.М. и управляван от Г.М., бил спрян за проверка в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“, посока к.к. Златни пясъци до номер 170 (пред хотел „Нешков“). Дежурният полицейски екип в състав А. М. и С. Р. – служители към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР – Варна, констатирали, че пътникът, С. З., се возил в превозното средство без поставен обезопасителен колан. При така установения факт полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 4999262 и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.

Срещу издадения АУАН е подадено и възражение с вх. № 460000961/27.01.2026г. до Началника на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР – Варна. В него е посочено, че въззивникът не е съгласен с констатациите на полицейските служители и допуска възможността, че е настъпило объркване при индивидуализацията на лицата, които са били без обезопасителни колани.

Твърди се, че З. е бил с поставен колан, а пътникът на задна седалка до него нямал поставен колан.

Съгласно становище на пол. инспектор К.Р. с рег. № 460р6119/11.03.2026г. и приложена докладна записка от полицейски служител А.

М. издаденият акт за установяване на административно нарушение е 2 правомерен и законосъобразен. Приема се за установено, че при спиране на автомобила за проверка във връзка с изпълнение на техните служебни задължения мл. инспектор М. се е намирал на осветено място и е успял да възприема фактическата действителност по-лесно. След запознаване със законовите изисквания за придвижване на пътниците безопасно в превозното средство, той е ангажирал отговорността на въззивника и друг пътник за извършените от тях нарушения на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Водачът на автомобила също бил санкциониран с фиш за глоба, серия „GT" с № 18839457 / 26.01.2026г. по чл. 183, ал.4, т.7, пр. 2 от ЗДВП.

В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта и са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 26-0460-000111/23.03.2026г. на Началник РУ при ОД на МВР - Варна, Пето РУ Златни пясъци е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено и с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, която му позволява да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

3

Съдът намира, че в хода на съдебното производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се установява, че на посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като се е предвижвал в моторно превозно средство като пътник на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Посочените обстоятелства се установяват безспорно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушения по същия закон, се съставят от длъжностите лица на службите за контрол и имат доказателствена сила, като се ползват с презумпция за вярност. Наведените от страна на въззивника доводи за възможно объркване от страна на полицейските служители не следва да бъдат кредитирани, доколкото в съдебното заседание и двамата свидетели описват идентична фактическа обстановка, която повтаря приетото в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и същите са последователни и логични.

Съдебната практика възприема тезата, че при липса на доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите, описани в наказателното постановление и акта за установяване на административното нарушение, показанията на двамата полицаи, присъствали при проверката и имали непосредствени възприятия, са достатъчни, за да се докаже нарушението.

Обективно към момента на спиране на автомобила след подадения сигнал от страна на полицейските служители е установено, че пътник, намиращ се задна дясна седалка – въззивникът, се е предвижвал без поставен обезопасителен колан. Нормата на чл. 137а, ал. 1 ясно посочва, че водачите и пътниците в моторни превозни средства следва да използват обезопасителните колани, с които са оборудвани, когато автомобилът е в движение. Жалбоподателят З. не попада и в хипотезата на изключенията от това задължение, доколкото не е сред изброените лица, описани в чл. 137а, ал.

2 от ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото същите са имали пряка видимост към всички пътници в купето на автомобила и при спиране на превозното средство същото се е намирало на 4 осветено място, позволявайки им да възприемат фактическата обстановка.

Деянието не притежава характеристиките на маловажен случай, поради което правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че по отношение на нарушението по чл.

137 а, ал. 1 от ЗДВП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е свързано пряко с личната безопасност на водача и пътниците в МПС и същото застрашава живота и здравето на пътниците.

Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДвП.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно за сумата 66,47 евро (130 лева).

С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на въззивника за присъждане на сторените от него разноски по делото.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0460-000111/23.03.2026 г. на Началник РУ при ОД на МВР - Варна, Пето РУ Златни пясъци, с което на С. В. З. с ЕГН ********** на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лева) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. В. З. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 66,47 евро (130 лева) за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6