Решение № 148 от 27.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20215300900286 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са искове от Б. И. А., ЕГН ********** от ** против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 за заплащане на следните сумите: - 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултата на претърпяно ПТП на 08.10.2020 г., когато около 14:00 часа на път II-66, на км.117, водачът на л.а.

„БМВ 316 И“ с рег.№ ** В. Т. С., движейки се с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферните условия, при неправилно извършена маневра „изпреварване“, губи управление над МПС и се удря странично в движещия се срещу него л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № **, управляван от ЛИ. Н.Р., а движещият се след л.а. „Фолксваген Шаран“ товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ **, управляван от Д.В.В., за да избегне удара с автомобил „БМВ 316 И“, навлиза в лентата за насрещно движение и се преобръща в канавката, при което за возещият се на задната седалка, по средата, без да може ищецът да уточни дали е бил с поставен, или не поставен 1 обезопасителен колан, в автомобила, причинител на ПТП-то „БМВ 316 И“ с рег.№ **, Б. А. са настъпили увреждания, а именно мозъчно сътресение, контузия на главата, гърди и корем, като освен се желае от ищеца ответникът да му заплати сумата от общо 695лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди във връзка с настъпилото и така обективирано ПТП, които вреди представляват направени разходи както следва: 95 лв. - рентгеново изследване на череп, на лумбосакралната част; 100 лв. – консултация от хабилитиран специалист; 500 лв. – ядреномагнитен резонанс, ведно със законната лихва върху двете главници за имуществени и неимуществени вреди, начиная от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба подробно се обосновава необходимостта от репарация на неимуществените и имуществените вреди. Изясняват се подробно обстоятелства във връзка с предприетото от ищеца лечение, извършените прегледи, състоянието на ищеца към момента и след настъпване на нараняванията. Освен това подробно се мотивира обстоятелството за наличие на съществени неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП и уврежданията, които е претърпял А.. Поради обстоятелството, че причинителя на ПТП-то е нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ се предявява иск към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, като във връзка с процедурата съгласно чл.558, ал.1 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ е поискано плащане на обезщетение от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, но ищецът е получил отказ за изплащане на обезщетение съобразно писмо изх.№ 24-01-662/20/25.02.2021 г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД. Установява се в процеса освен това, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 20225500200753 по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Ответната страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД изцяло оспорва иска по подробни съображения в отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП; причината връзка с настъпилите увреждания и самите увреждания; прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като се твърди същият да е пътувал на задната седалка в средата на процесния автомобил, без поставен обезопасителен колан.

Третото лице помагач В. Т. С., което е конституирано по молба на 2 ответника, е взело становище за неоснователност на исковете.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Ответникът не спори по отношение на обстоятелството на липсата на задължителна застраховка за автомобилистите “Гражданска отговорност“ за процесното МПС, в което се е возел пострадалия ищец, както и настъпването на процесното ПТП.

Новелата на чл. 557, ал.1 от КЗ определя, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При наличните безспорни факти следва да бъде установен по делото наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД обосноваващ възможността ищецът да поиска да му бъде заплатено обезщетение от ответника.

Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управляващо автомобил, който няма сключена застраховка „ГО“, което е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищците, причинна връзка между активното поведение на причинителя и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства несъмнено води до извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

По делото е установено, че е налице влязла на 04.07.23г. присъда № 37 от 11.11.22г. постановена по НОХД 753/22г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с която водачът на автомобила, в който се е возел ищеца В. Т. С. с ЕГН ********** е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил процесното ПТП. Очевидно поради това следва да се приеме, че е налице виновно извършено противоправно деяние от водача на лекия автомобил БМВ 316 И“ с рег.№ ** В. Т. С., в който се е возел пострадалия ищец. Наред с това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително СМЕ и САТЕ, които съдът кредитира води на извода, че са налице причинени увреждания посочени от ищеца в исковата молба и тяхната причинно следствена връзка с активното поведение на водача на автомобила В. С.. Това обосновава необходимост от репарация на настъпилите вреди поради факта че е налице и 3 фактическия състав по чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането.

Наред с това страните не спорят, че ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на обезщетение, което се установява и от приложената по делото молба на лист 22.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищеца болки и.

Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

В случая се касае за настъпили телесни увреждания с не твърде висок интензитет. Вещото лице по назначената СМЕ д-р Н. установява, че пациентът е възстановен, като при липсата на морфологична увреда оплакванията дори и да са превишавали обичайния период за възстановяване от няколко месеца са преминали без трайни последици. По повод твърденията на ищеца за претърпените болки и страдания е разпитан свидетелят Д.Д., 4 който установява, като пряк очевидец психофизиологичното съС.ие на пострадалия в болницата и след това, нуждата от чужда помощ за задоволяване на ежедневните нужди, наличието на оплаквания от болки в главата и гърдите и т.н. Наред с това по делото са изслушани е две СПЕединична и тройна. Съдът не счита, че същите обективират противоположни становища, а напротив. И двете се обедняват около извода за начално шоково съС.ие за ищеца при настъпване на инцидента, остра стресова реакция, която обаче е отшумяла за обичайния период и не е довела до психологическа травма. През периода на възстановяването А. е имал нужда от чужда помощ, което определя извод за наличие на чувство на неудобство, за малоценност и т.н., но към момента преживения стрес и психични неудобства са преработени и не се наблюдават психо- патологични промени в психиката на А.. Като цяло може да се заключи, че и двете експертни становища не установяват някакви усложнения, като възстановителните процеси са протекли адекватно. При определяне на размера на обезщетението съдът взема под внимание изложените от експертите факти и показанията на разпитаните свидетели, като отчита обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП Б. А. е бил **годишен. Това определя извод за наличието на по – голяма впечатлителност, психична неустойчивост, трудности при рационализиране на обстоятелствата около инцидента и т.н. Естествено е, че **индивид, с оглед на още формиращата се психика и придобиване тепърва на емоционално-волеви механизми по преработка на стресовите ситуации, е в по уязвимо положение от **лице. Освен това и самия характер на произшествието с изпадане на ищеца от обърналия се автомобил определя извод за по – високи нива на съществени психични неудобства. Ето защо и съдът намира, че поискания размер на обезщетението от А. от 30 000 лева е справедлив. Дори и да няма морфологични увреди обстоятелството, че една от травмите касае главата определя извод за повишена тревожност за възстановителните процеси.

Освен това следва да се приеме, че и искът за репарация на имуществените вреди е доказан и основателен с оглед на приложените писмени доказателства за сторени разходи и становището на в.л. Н. по назначената единична СМЕ.

При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По 5 принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано когато се установява евентуално процентното съотношение на съпричиняването.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b027ab1-470b-4bbc-8aa3-235d1e8d4226