Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2002 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 804/2026
Вид
Определение № 2002
Подписан
24.04.2026
В сила
24.04.2026
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2002 гр. Варна, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.а

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20263100500804 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В. Г. Ж., чрез надлежно упълномощен проц. представител, в срока по чл.

414 от ГПК депозира частна жалба вх. № 21626/17.03.2026 г. против Разпореждане № 21869/29.05.2026 г. по ч.гр.д. № 20253110106856 на РС Варна, в частта на постановеното незабавно изпълнение на Заповед № 3055/29.05.2026 г. при твърдения за недействителност на договора за кредит и следователно необходимост съдът да приложи разпоредбата на чл. 419, ал.3, предл. последно – вземането се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител.

Становището на насрещната по жалбата страна „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е за нейната неоснователност при твърдения за редовност на документа, удостоверяващ вземането на банката и съображения, че развитите от жалбоподателя аргументи за недействителност на договора, са предмет на евентуална бъдеща искова установителна претенция.

При сезиране на въззивния съд от лице с правен интерес от обжалване акта на ВРС, в законоустановения срок и депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, съдът приема, че дължи произнасяне по същество.

Депозираната частна жалба е основателна.

По заявление по чл. 417 от ГПК, от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, против В.

Г. Ж., е образувано ч.гр.д. № 20253110106856 пред ВРС и издадена Заповед № 3055/29.05.2026 г., с която разпоредено длъжникът да заплати на банката следните суми по

Договор за потребителски кредит

№

720031279955/15.11.2023 г.: 1/ 4073,80 лв., представляваща дължима главница;

2/ 819,38 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 15.08.2024 г. до 02.05.2025 г., 3/ сумата от 79,26 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.08.2024 г. до 15.05.2025 г., дължими въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката към 15.05.2025 г. вкл. по Договор за потребителски кредит № 720031279955/15.11.2023 г., предсрочно 1 изискуем, считано от 02.05.2025 г. на осн. чл. 16.2 от Договора, за която изискуемост длъжникът е надлежно уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски.

На първо място, въззивният съд споделя становището на въззиваемата страна, че съдът разглеждащ установителната претенция ще се занимае с въпросите, поставени в частната жалба (за недействителност на договора за кредит или отделни негови клаузи), но трябва да посочи, че в заповедното производство съдът е обвързан да извърши принципна преценка дали в представения договор е налице уговорка във вреда на потребителя и при положителен отговор е длъжен да отмени допуснатото незабавно изпълнение след като това условие за отмяна изрично е разписано в текста на чл. 419, ал.3, предл. последно на ГПК. Освен това, при условие, че при пречките по чл. 411, ал.2 т.2 и 3 от ГПК съдът не би издал заповед за изпълнение, то задължително следва да се защитят правата на потребителя в хипотеза на допуснато незабавно изпълнение, ако са налице предпоставките за това.

По същество, представеното извлечение от счетоводните книги на банката е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В представения договор към заявлението, в чл. 10 е упоменато, че размерът на ГПР е 29.99% без изобщо да са посочени допусканията.

Препращането към Приложение № 1 на ЗПК съставлява на практика липса на индивидуализация на параметрите на ГПР. В конкретния случай, според текста на чл. 7, се предоставя кредит в размер на 2600 лева. В същото време, е разписан и размер на застрахователната премия от 1738.20 лева, след което е упоменато, че общият размер на кредита е 4338.20 лева, чието разсрочено плащане е част от погасителния план по т.11.2. В погасителния план вноските за застрахователна премия не са самостоятелно посочени, а като част от дължимата главница и съществува неяснота дали върху същите се начислява лихва или не. Освен това, като се има предвид, че в част II, т.7 на стандартния европейски формуляр, приложен към заявлението, е отразено, че защитата на кредита и сметките в размер на 1738.20 лева (всъщност застрахователната премия) е приложима за конкретния вид кредит, то може обосновано да се предположи, че застраховката съставлява общ разход за потребителя по кредита (§1.1 от ДР на ЗПК) и трябва да бъде включена при формиране стойностите на ГПР (виж Решение на СЕС по дело С-744/24 от 23.04.2026 г., Решение № 84/19.03.2026 г. на ВКС по т.д. № 1533/2025 г., 1во ТО).

Така разписани текстовете на чл. 7 и чл.10, водят до неяснота относно начина на формиране размера на вземането. Съществува вероятна основателност от противоречие на клаузата по чл. 7 с разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП. След като вземането може да се основава на неравноправни клаузи от договора, налага се отмяна на допуснатото незабавно изпълнение.

В настоящото производство разноски се следват на адв. Д. като съдът не е обвързан от сочения от проц. представител размер, при условие че се касае за правна защита в хипотезата на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗАдв. Съдът, като отчита разпоредбите на чл. 36, ал.3 и 4 от закона както и критериите по §1а, ал.2, вр. чл. 2 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАК и като съобразява вида и обема на проверените документи и времето, необходимо за проучване на случая, както и изобилната практика по въпросите, свързани с недействителност на клаузи 2 по договори с потребители намира, че адекватен размер на възнаграждението е този от 200 евро, респективно 240 евро с ДДС (при минимален по Наредба – № 1/2004 г., съгласно чл. 7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от 336, 60€ с ДДС).

На жалбоподателя ще се присъди и дължимата държавна такса.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № № 21869/29.05.2026 г. по ч.гр.д. № 20253110106856 на РС Варна, в частта на постановеното незабавно изпълнение и издаден ИЛ, въз основа на Заповед № 3055/29.05.2026 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София, против В.

Г. Ж., ЕГН **********, гр. Варна, на осн. чл. 419 ал.3 предл. последно от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Заповедта, изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София да заплати на адв. А. Д., член на САК, . № 1000768210, гр. София сумата от 240 (двеста и четиридесет) евро разноски за настоящото производство за осъществено процесуално представителство по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София да заплати на В. Г. Ж., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 7.67 (седем и 0.67) евро държавна такса в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3