Протокол № 348 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 348 гр. Варна, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900775 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

С Ъ Д Ъ Т обявява на присъстващите страни, че е допуснал видеоконферентна връзка чрез техническата система на съдилищата, която се осъществява през специално създадения линк https://meet.varna-bg.site/td-7752025-19052026-1430 за среща в деня и часа на заседанието. След установяване на връзката съдът се убеди, че има пълен визуален и звуков двустранен контакт, осигуряващ възможност за едновременно възприемане на състава на съда, на мястото, определено за явяващите се пред съда лица във Варненския окръжен съд и на мястото, определено за явяващите се пред съда лица в съдебна зала на Софийския районен съд.

СЪДЪТ констатира, че в съдебна зала на Софийския районен съд се явява представител на съищеца „Банка ДСК“ АД, който потвърждава, че възприема напълно действията, извършвани в залата на Варненски окръжен съд.

Ищецът С. С. Д., редовно призован, представлява се от адвокат П. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Съищецът „БАНКА ДСК“ АД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Й. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „Г. Ж.“ ЕАД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт С. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Е. Д. М., редовно уведомена по телефона, явява се лично.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Юриск. А.: Да се даде ход на делото.

Юриск. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. М.: Поддържаме иска така, както е предявен. Те са обективно съединени искове. Нямам възражение по доклада.

Юриск. А.: Поддържаме подаденото становище. Нямаме възражения по доклада.

Юриск. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по проекто-доклада. На втората страница от отговора сме написали, че последната платена вноска застрахователната премия по сертификата е на 12-ти ноември и се отнася за периода октомвриноември 2020 г. За дължима премия отново същия падеж сочим. Има се предвид за ноември. Тоест на 12-ти ноември е постъпила вноска, която обхваща периода на застрахователно покритие 12.10-12.11 и след това вноската, която е била за ноември не е постъпила на 12.11.2020 г. нито в 25дневния период на търсене. Тост твърдим, че в периода след 12-ти ноември 25 дни напред не е имало достатъчно наличност, не е изпълнено задължението за заплащане на застрахователна премия, поради което и с изтичането на 25 дни сертификатът е бил прекратен, считано от 12.11.2020 г. Тоест тази, която е постъпила на 12.11.2020 г. обхваща период за октомври.

Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА

ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 567 от 03.04.2026 година, а именно:

Постъпила е искова молба от С. С. Д. от гр.Варна срещу Г.

Ж. ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,***А, бл.В, ет.3, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл.456, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 11312,33 евро / равностойност на 22125лв/, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г., за обезпечаване плащането на които в полза на БАНКА ДСК АД е сключен групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-12.12.25г. до оконч.изплащане; иск с право основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 6646.79 евро /равностойност на 13000лв/, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г.; иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ за осъждане на Г. Ж. ЕАД да заплати на БАНКА ДСК АД сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за ипотечен банков кредит от 05.11.18г., сключен между БАНКА ДСК 2

АД и С. С. Д..

В исковата молба твърди, че между ищцата и БАНКА ДСК АД е сключен договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за сумата от 82600лв със срок на погасяване 360 месеца, като ищцата е включена като застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между БАНКА ДСК АД и Г. Ж.

ЕАД, за което е издаден сертификат *****/12.11.18г. Твърди, че при сключване на договора за кредит към банката е издадено нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение 12-то число към Г.

Ж. ЕАД, като е уточнен период на търсене на средства при липса на наличност – 20 дни. Твърди, че въпреки наличието на средства по сметката от 30.11.20г. до 18.12.20г. не били извършени транзакции към ответника. Сочи, че едва на 18.12.20г. автоматично е усвоена сума от 18,50лв от ответника по друга полица на ищцата, а изплатената на 11.01.21г. сума от 30,56лв била върната на 19.01.21г. Твърди, че през 2020г. се разболява от бъбречно заболяване, като с ЕР на ТЕЛК №0428/01.02.21г. й е определена 100% ТНР. Излага, че на 11.03.22г. е заявила застр.претенция пред застрахователя за настъпил риск-Пълна трайна неработоспособност, като получила отговор от 21.04.22г., че застр.сертификат от 12.11.18г. е предсрочно прекратен на 12.11.20г. поради неплащане на дължимата застр.премия. Сочи, че на 12.10.23г. поради влошеното й здравословно състояние е освободена от работа и с ново уведомление от 16.10.23г. заявила претенция пред застрахователя за настъпил риск-Пълна трайна неработоспособност, като получила отговор, че застр.сертификат от 12.11.18г. е предсрочно прекратен на 12.11.20г. поради неплащане на дължимата застр.премия. Счита, че неплащането на застр.премия не дерогира общите правила на чл.87, ал.1 и 3 ЗЗД, поради което и договорната връзка не е надлежно прекратена към момента на настъпване на застр.събитие. Твърди, че банката не упражнила правата си на застрахован, поради което ищцата упражнява правата й. Сочи, че в периода от настъпване на застр. събитие 01.02.21г. е заплатила сумата от 22125лв на банката и тъй като ответникът бил в забава за изплащане на вноските по кредита, считано от настъпване на застр.събитие, същият дължал лихва за забава. Възразява и за нищожност на клаузата на т.86 от Раздел Х „Дефиниции“ от ОУ към застраховката, в частта, в която се поставя условие за неспособност на лицето да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, считайки я за неиндивидуално договорена и неравноправна, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В срока за отговор ответникът Г. Ж.

ЕАД, ЕИК 131272330, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва факта на сключване на застр.договор на 12.11.18г., но твърди, че към датата на застр.събитие е настъпило предсрочно прекратяване на процесния сертификат в резултат на неплащане на уговорената застр.премия с падеж 12.11.20г. Излага, че по 3 процесния сертификат страните са договорили заплащане на месечна застр.премия от 30,56лв, като при неплащане на всяка следваща/ след първата/ застр.премия на падежа й сертификатът се прекратява след изтичане на 25дневен гратисен период от датата на падежа, като допълнително писмено изявление от страна на застрахователя не е необходимо. Счита, че клаузата съответства на чл.368 КЗ, като застрахователят е избрал правото по ал.2, т.3 и изрично е посочил фингирано връчване в сертификата. Сочи, че последната платена от ищцата премия е постъпила на 12.11.20г. и се отнасяла за периода 12.10.20г. -12.11.20г., а на падежа 12.11.20г. дължимата премия за периода 12.11.20г.-12.12.20г. не е постъпила в договорения 25-дневен гратисен период, поради което сертификатът бил прекратен, считано от 12.11.20г. Излага, че застрахователят не е участик в процеса на плащане и няма право да търси такова плащане от доставчика на платежни услуги. Оспорва твърденията за приложимост на правилата на чл.87 ЗЗД, тъй като КЗ е специален закон спрямо ЗЗД, като навежда довода, че при избрано право по чл.368, ал.2,т.3 КЗ допълнително изрично писмено изявление до застрахования не е необходимо.

Оспорва твърдението за неприложимост на фингираното връчване, като излага, че в случая е налице пълно неплащане на месечната премия. Оспорва материалноправната легитимация на ищцата, считайки, че правото да претендира остатъка от кредита принадлежи на банката. Оспорва възражението за неравноправност на клаузата на т.86 от ОУ, считайки че лимитирането на покрития риск представлява самия предмет на договора и не може да създава неоправдан дисбаланс, като такава уговорка остава извън приложното поле на потреб.закрила. Счита, че процесното събитие не представлява покрит риск поради неизпълнение на условието невъзможност за осигуряване на доход чрез личен труд от застрахованото лице, като излага довода, че определящи са последиците на пълна трайна неработоспособност– вероятна постоянност на състоянието и невъзможност за осигуряване на доход чрез личен труд, свързана с това състояние. Излага, че факт.състав за установяване на ТНР завършва с експертно решение на ТЕЛК, в което се определят процента намалена работоспособност и възможността за полагане на личен труд, като така е изключена възможността за субективна преценка и оказване на влияние от страните. Позовава се и на решението на ТЕЛК на ищцата, според което тя може да работи при спазването на противопоказания, посочени в него.

Конституираният по делото съищец БАНКА ДСК АД, депозира становище, с което сочи, че не е станал повод за образуване на делото и не следва да понесе разноските за него. Навежда твърдения за актуалния размер на задълженията на ищцата по договора за кредит, като към 01.02.21г. той е в размер на 80027,88лв, към 11.12.25г. е 73154,72лв, а към 11.03.26г. – 37153,29 евро. Излага, че размерът на извършените от ищцата плащания по договора за кредит за периода 01.02.21г. до 11.12.25г. е в размер на 10666,62 евро. Сочи, че банката е поела ангажимент да извършва периодични кредитни преводи с бъдеща дата на изпълнение, при условие, за което ищцата е уведомена, 4 преводът да бъде изпълнен при достатъчна наличност по банковата сметка и при съобразяване на уговорената между страните поредност – след погасяване на дължимите се суми по кредити, такси, постъпили нареждания за суми по предоставено от наредителя съгласие за плащане и запори. Оспорва, че през м.11.20г.-01.21г. по банковата сметка на ищцата е била налична достатъчна сума за извършване на превода след погасяване на дължимите задължения по кредити, такси и др.разходи, и след извършени от нея тегления. Излага, че между ищцата и банката съществуват и други кредитни правоотношения, по които са сключени застр.правоотношения и по тях са извършвани преводи.

Счита, че ищцата не е изпълнила задължението си да осигури достатъчна наличност по сметката си, а банката изцяло е изпълнила поетите от нея задължения.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.456, ал.1 КЗ, чл.86 ЗЗД и чл.382, ал.1 КЗ.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването на договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за сумата от 82600лв със срок на погасяване 360 месеца между ищцата и банката; включването на ищцата като застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между БАНКА ДСК АД и Г.

Ж. ЕАД, за което е издаден сертификат

*****/12.11.18г.; наличието на отправени от ищцата застрахователни претенции към застрахователя.