Решение № 361 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин М.

Красимир Маринов при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20211001000994 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 347023/ 07.09.2021 г. от М. М.

М. против решение № 264 852 / 19.07.2021 г. по гр. д. № 4386/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, с което е оставено без уважение заявеното по реда на чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК искане за тълкуване на постановеното по делото решение № 263 540/ 01.06.2021 г., евентуално за допълване на неговия диспозитив в частта, относно възприетия от решаващия състав валутен курс за щвейцарския франк, както и по въззивна жалба с вх. № 333030/ 29.06.2021 г. срещу решение № 263 540/ 01.06.2021 г. по същество на спора по делото.

И в двете жалба са изложени идентични мотиви, с които се настоява в диспозитива на решението да бъде посочено, че задължението на ответника за щвейцарски франкове, следва да се изпълнява съобразно курса на щвейцарския франк спрямо еврото, валиден към датата на усвояване на кредита. Навеждат се доводи, че при изпълнение на задължението, страните се съобразяват с диспозитива на съдебния акт, в който единствено е посочен размера на дълга в щвейцарски франкове. Поддържа се, че при евентуално принудително изпълнение съдебният изпълнител при удоволетворяване на 1 вземанията на взискателя, ще изисква погасяване на задължението в щвейцарски франкове по актуалния курс на щвейцарския франк към еврото, а не към този посочен в мотивната част на решението.

Въззиваемата страна „Юробанк България“ ЕАД оспорва жалбите и моли решенията да бъдат потвърдени.

Съдът констатира, че въззивната жалба с вх. № 347023/ 07.09.2021 г. против решение № 264 852 / 19.07.2021 г. по гр. д. № 4386/ 2019 г., по описа на СГС, ГО, 29 състав е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирано да обжалва лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С основното решение по делото, съдът е осъдил въззивника да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата в размер на 49 230, 06 щвейцарски франка – главница по договор HL42402/ 25.08.2008 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане, частична претенция при пълен заявен размер от 91 426, 08 швейцарски франка, сумата от 136, 19 швейцарски франка – дължими застраховки и сумата от 693, 96 лв. лв. – нотариални такси за подновяване на ипотека като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 869, 16 лв.

В мотивите на решението, съдът е изложил съображения, че договорните клаузи с които е поето задължение, кредитополучателя да погасява кредита в щвейцарски франкове са нищожни, поради което и същия следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността на 49 726 евро по първоначално определения курс, т.е по курс „Купува“ за щвейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а именно 1:1,6229087.

Това съотношение на щвейцарския франк към еврото липсва в диспозитива на решението. За да остави без уважение молбата за допълване на същото, първоинстанционният съд е приел, че е достатъчно, курса спрямо еврото, по който следва да бъде заплатено задължението в щвейцарски франкове, да е посочен в мотивите.

За да получи принудително изпълнение, съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва да представи изпълнителен лист на изпълнителния орган.

2

Изпълнителният лист е процесуална ценна книга, която възпроизвежда съдържанието на диспозитива на изпълнителното основание. Когато изпълнителното основание е съдебно решение, изпълнителния лист трябва да възпроизвежда диспозитива на решението. Мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ писменият акт на решението и те не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и нямат място в изпълнителния лист. Затова, след като курса спрямо еврото, по който следва да бъде заплатено задължението в щвейцарски франкове не е част от спорното право в диспозитивната част на решението, то този факт не може да бъде отразен и в изпълнителния лист. От друга страна, именно изпълнителния лист, а не изпълнителното основание е това, което определя обективните предели на изпълнителния процес, рамките на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което и ако липсва в изпълнителния лист, релевантния за погасяване на задължението курс на щвейцарския франк, не може да бъде взет предвид в изпълнителното производство.

Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. В случая, макар и да е формирана воля в мотиви, след като липсва в диспозитива, решението следва да бъде допълнено с даденото от съда разрешение за равностойността на щвейцарския франк към еврото, по която е изискуемо задължението на М. М.

М.. Това налага решението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника, в частта относно искането за допълване да бъде отменено, като неправилно. Решение № 263 540/ 01.06.2021 г. следва да бъде допълнено с уточнението, че задължението в щвейцарски франкове е изпълнимо по първоначално определения курс, т.е по курс „купува“ за щвейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а именно 1:1,6229087.

Съдът като отчита, че с въззивната жалба срещу решение № 263 540/ 01.06.2021 г. не се твърди неправилност на крайния резултат от спора, а жалбата има за цел само, да бъдат постигнати идентични правни последици с тези на молбата по чл. 250 ГПК, намира, че същата следва да бъде оставена без разглеждане, поради липсата на правен интерес.

3

По разноските по делото:

Производството по чл. 250 ГПК е продължение на съдопроизводството по конкретното дело и поради това не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски по молбата по чл. 250 ГПК. Спорът не е предизвикан от ответната на молбата страна и с оглед на това същата не дължи разноски на молителя, поради което и по въззивна жалба с вх. № 347023/ 07.09.2021 г., „Юробанк България“ АД не дължи разноски на М. М.

М..

Въззивната жалба срещу решение № 263 540/ 01.06.2021 г. е оставена без разглеждане, поради което и по нея насрещната страна не дължи разноски.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 264 852 / 19.07.2021 г. по гр. д. № 4386/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав и вместо него постановява:

ДОПЪЛВА решение № 263 540/ 01.06.2021 г. по гр. д. № 4386/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, като в края на осъдителната част на диспозитива относно сумите, които М. М. М., ЕГН ********** следва да заплати на „Юробанк България“ АД, преди задължението за съдебни разноски, на стр. 11, ред 8, да се чете и текста: „като задължението в щвейцарски франкове е изпълнимо по курс „купува“ за щвейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а именно 4

1:1,6229087“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. М. М., ЕГН

********** въззивна жалба с вх. № 333030/ 29.06.2021 г. срещу решение № 263 540/ 01.06.2021 г. по гр. д. № 4386/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5