Решение № 11 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря ДАИ като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20221110110041 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „*****“ АД твърди че, в качеството си на лизингоплучател, има правата на застрахован по сключен на 14.5.2021 г. с ответника договор за застраховка „Каско”. Поддържа, че на 23.7.2021 г., в гр. София, в срока на застрахователното покритие, е настъпило събитие – ПТП, вследствие на което бил увреден застрахованият лек автомобил марка Тойота, рег. № *********, както и че размерът на вредите възлиза на 6100 лева. Поддържа, че след покана ответникът не е заплатил дължимото обезщетение в законоустановения срок, неправилно позовавайки се на наличие на основания за изключване на риска. Ето защо претендира застрахователно обезщетение в размер на 6100,00 лева, заедно със законната лихва от 10.11.2021 г. до погасяване на задължението и 105,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода 09.9.2021 г. – 09.11.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът „**********“ АД оспорва иска, като поддържа, че в случая е налице основание за изключване на риска, тъй като вредите са причинени от водача при груба небрежност, което основание е предвидено в ОУ на 1 застрахователя. Евентуално счита, че е налице основание за намаляване на обезщетението, тъй като водачът не е изпълнил задължението да пази МПС с грижата на добър стопанин. Счита, че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга, както и обстоятелствата, на които основава възраженията си за изключване на риска, включително да докаже пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката /а именно, че събитието е настъпило поради проявена от водача груба небрежност/ като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

С определението от 19.5.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” на лек автомобил марка Тойота, рег. № *********, по което са платени дължимите 2 премии; че договорът за имуществена застраховка е сключен при общи условия за застраховка „Каско“ на МПС, представени към отговора, с които ищецът е бил запознат и се е съгласил; че в срока на действие на договора, на 23.7.2021 г. е настъпило събитие – ПТП; че вследствие на събитието са настъпили вредите, описани от ответника при огледа на автомобила. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

От показанията на свидетелите ********** и К. В. – водачи на участващите в събитието автомобили, от двустранния констативен протокол за ПТП, както и от заявлението за изплащане на обезщетение и декларацията, подписани от свидетеля Качулков, се установява, че процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 23.7.2021 г., около 12,00 часа, в гр.

София лек автомобил марка Тойота, рег. № *********, управляван от свидетеля Качулков, се движи по бул. „**********“, с посока от ул.

„*******“ към пл. „О*“; на кръстовището с бул. „******“ водачът предприема маневра завой наляво; навлиза по бул. „******“ - в зоната на пл.

„О*“, като иска да продължи направо по бул. „******“ в посока гр. Бургас; на кръстовището има междинна светофарна уредба, която регулира намиращите се на моста - по средата между двете платна на бул. „Е***“, автомобили, вкл. извършилите маневра завой наляво по бул. „******“; водачът не възприема междинната светофарна уредба, която в този момент подава червен сигнал, като навлиза в кръстовището, на което се пресичат бул. „******“ и платното на бул. „Е***“ с посока от ул. „Г*“ към ул. „*******“; при навлизане в това кръстовище водачът реализира пътноптранспортно произшествие с движещия се в посочената посока по бул. „Е***“ лек автомобил марка Шкода, рег. № **********.

При така установения механизъм на процесното събитие, несъмнено може да се направи извод, че е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Принципно, договорът за имуществена застраховка /сред които попада и застраховка „Каско“ на МПС/ покрива вредите, настъпили вследствие на такова събитие, без значение дали то е причинено от застрахования или от другия участник.

Процесният договор за застраховка не прави изключение, който извод несъмнено следва от анализа на т. 6-12 /покрити рискове/ и т. 14-17 /изключени рискове/ от общите условия на застрахователя. Никъде в условията няма клауза, от която да се приеме, че застрахователят покрива 3 вредите, причинени единствено от невиновни действия на застрахования. За разлика от задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, по която обезщетение за вреди се изплаща само на пострадалия невиновен водач, респ. на неговия застраховател по имуществената застраховка /чл. 477 и чл. 411 КЗ/, при имущественото застраховане се покриват и виновно причинените от застрахования вреди /съобразно уговореното/, освен ако не са налице предвидените в закона и договора изключения /по чл. 408 и чл. 395 КЗ/, обосноваващи отказ от плащане.

Основният спорен между страните въпрос е налице ли е основание за отказ от плащане на обезщетението. Съгласно чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В т. 14.5 от общите условия е предвидено, че застрахователят не изплаща обезщетение, когато вредите са причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, които действия са предизвикали застрахователното събитие. В т. 17 на раздел XVIII е дадена дефиниция на грубата небрежност, като неизчерпателно са изброени определени действия и бездействия, вкл. и виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа – тази, която би полагал и най-небрежният водач, за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

В областта на частното право грубата небрежност е квалифицирана форма на небрежност. Релевантно за обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често - тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, тази която и най-небрежният човек би положил за своите работи. И двете форми на небрежност имат предимно обективен характер, поради което 4 те се извеждат от поведението на дееца в конкретната фактическа обстановка, а в по-малка степен е от значение наличието на съответно субективно отношение /интелектуален елемент/. Несъмнено, ако субектът осъзнава нарушението и вредоносния резултат, но има неправилната преценка, че може да го предотврати е налице груба небрежност. В случая се установи, че водачът на застрахования автомобил не е съзнавал, че навлиза в пътното платно на бул. „Е***“ при наличие на светлинен сигнал на светофарната уредба, който му забранява да продължи. Не се доказва да е отклонил вниманието си със странична дейност – използване на устройство, разговор и пр. Напротив, от показанията на свидетеля Качулков, които не се опровергават от нито едно от останалите доказателства, се доказа, че той е бил концентриран в управлението на автомобила. Не е констатирал наличието на междинната сигнализация поради непознаване на регулацията на кръстовището и поради това, че предходният светофар е подал зелен сигнал за извършването на предприетата от него маневра. Принципно, невъзприемането на пътните знаци и сигнализация от водача не изключва небрежността, вкл. и грубата, стига и най-небрежният водач да е могъл да възприеме. Поради това следва да се отговори на въпроса дали, предвид спецификата на регулацията на това кръстовище, и най-небрежният водач не би пропуснал да отчете наличието на такава междинна светофарна уредба, при положение че не е наясно отнапред с това. Подобна регулация, при която един светофар позволява започването на маневрата /завой наляво/, след което прекъсва извършването , е специфична и не се наблюдава при всяко кръстовище или като често използван метод на организация на движението.

Ето защо съдът счита, че от обективна страна е възможно водачите да пропуснат такава – след като маневрата е разрешена от първия светлинен сигнал, водачът не предполага наличието на втора сигнализация. Подобна организация би могла да създаде объркване, особено при непознаване на даден пътен участък. Т.е., възможно е обективно по-небрежният водач на МПС да пропусне такава междинна регулация. Ответникът, носещ тежестта, не ангажира доказателства, от които да се установи, че инциденти, дължащи се именно на начина на регулиране на движението на процесното кръстовище, са рядкост, че само единици /по-небрежни и от най-небрежните водачи/ допускат подобни пропуски. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице проявена от водача на застрахования автомобил груба небрежност.

5

Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Според ал. 4, изр. 2, в случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Ответникът сочи, че в случая е налице неизпълнение на т. 50.2 от общите условия съгласно която през срока на застраховката застрахованият е длъжен да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние. Съдът намира,че застрахованият не е нарушил ттова условие, доколкото от тълкуването на т. 50.2 може да се заключи че се отнася до начина на трайно ползване на застрахованото имущество, отнасящо се до опазването му в добро техническото състояние. Ако се приеме друго, би се стигнало до извод, че всякога, когато ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования автомобил /когато застрахованият не е положил грижата на добър стопанин при управлението/, застрахователят има право да намали обезщетението. Това не съответства с волята на страните, обективирана в условията по покритите рискове, изключените, правото на отказ.