Решение № 13246 от 27.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39217/2022
- Вид
- Решение № 13246
- Подписан
- 27.07.2023
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 70, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 73 · Наредба за трудоустрояване
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 13246 гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110139217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. М. Г., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 1242,61 лева за доставена за периода месец май 2018 г. – месец април 2020 до топлоснабден имот с адрес София, ************* топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2021 г., до окончателното плащане; 140,87 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 26.11.2021; 18 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. – месец април 2020, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2021 г., до окончателното плащане, и 4,27 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 31.08.2019 г. – 26.11.2021 – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 72185/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на топлинна енергия“, тъй като била собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплаща доставената до имота й топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за 1 енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Нелбо“ ЕАД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Г. М. Г., с който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че цената на доставената енергия е неправилно изчислена, както и че не са отчетени плащания, извършени от ответницата преди образуване на исковото производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Представя заверени копия от фискални бонове.
Конституираното трето лице – помагач „Нелбо Инженергинг“ ЕООД с молба от 17.05.2023 г. поддържа, че при определяне разхода за топлинна енергия за процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания за периода.
Като разгледа доказателствата от делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представения на лист 15 – 16 от делото Договор за продажба на държавен недвижим имот на 19.07.1988 г. родителите на ответницата – М.
Г. Х. и Е. Б. Х., са придобили процесния недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „З. ф.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.*.
Съгласно представения на лист 18-19 от делото Нотариален акт № *** по дело № 24246/1996 г. на първи нотариус към Софийска нотариална служба към ЕРС – София, на 19.11.1996 г. Е. Б. Х. е прехвърлила на дъщеря си – ответницата Г. М. Г., собствените си 4/6 идеални части от процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В нотариалния акт е посочено, че при неговото съставяне е представено и удостоверение за наследници № 813/09.04.1992 г., издадено от Община „Илинден“.
Съгласно представеното удостоверение за наследници (на лист 17 от делото), Е. Б. Х. е починала на ***** г. и нейни наследници по закон са Г. М.
Г. (син) и Г. М. Г. (дъщеря).
Съгласно представено на лист 20 от делото заявление-декларация ответницата Г. М. Г., на 21.12.2011 г. е поискала да бъде открита партида на нейно име и е декларирала, че домакинството се състой от един член.
Съгласно представената на лист 21 от делото декларация ответницата използва имота за жилищни нужди.
С доклада от делото като общоизвестен и ненуждаещ от доказване факт е отделено обстоятелството, че процесния имот се намира в сграда в режим на 2 етажна собственост.
С доклада от делото като служебно известни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти: съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно представеното на лист 88 от делото становище от третото лице – помагач от делото, в процесния недвижим имот са монтирани три топлинни разпределители върху трите присъединени към разклоненията на общата отоплителна станция радиатори, наличен е и един индивидуален водомер за топла вода. Абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, приспадаща се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването на изразходваните кубически метри топла вода. Количеството топлинна енергия, приспадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация се определя по емпиричен път, съгласно нормативните разпоредби, действащи към определения момент. При изготвянето на изравнителните сметки на абонатната станция за периода месец май 2018 г. – април 2019 г., делът за отопление на имота и делът за топла вода е изчислен въз основа на служебни показания, поради неосигурен достъп за отчет в край на този отоплителен сезон. При изготвянето на изравнителните сметки на абонатната станция за периода месец май 2019 г. – месец април 2020 г. делът за отопление и делът за топла вода е определен въз основа на показанията на уредите за дялово разпределение, в това число водомера за топла вода, снети в края на отоплителния сезон.
От представеното на лист 81 – 86 от делото заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че за процесния период изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. През процесния период в имота е имало три броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление, както и един водомер за топла вода. За отчетния период 2018/2019 г. до процесния имот не е осигурен достъп за отчет на уредите, за което е съставен констативен протокол от 14.05.2019 г. Поради това за отоплителния сезон 2018/2019 г. служебно е начислена топлинна енергия за три броя радиатори и топлинна енергия за битова гореща вода, като последната е изчислена на база прогнозни стойности от реално потребление от предходния период. За отчетния период 2019/2020 г. е осигурен достъп за отчет на уредите. Цената на 1 мВтч топлинна енергия за процесния период е била както следва: за периода месец май 2018 г. – месец юни 2018 г. – 95,98 лева с ДДС, за периода месец юли 2018 г. – месец септември 2018 г. – 103,13 лева с ДДС, за периода месец октомври 2018 г. – месец юни 2019 г. – 111,36 лева с ДДС, за периода месец юли 2019 г. – месец март 2020 г. – 102,08 лева с ДДС, за месец април 2020 г. – 84,38 лева с ДДС.
Към заключението е приложена справка за показанията на топломера в 3 абонатната станция на лист 86 от делото. Общото задължение според вещото лице след изравняване възлиза на 2232,06 лева.
Съгласно представения с отговора на исковата молба фискален бон на лист 52 от делото на 04.12.2020 г. е извършено частично плащане на задълженията на ищцата по фактура от 31.07.2019 г., като изрично е посочено, че е заплатена сума в общ размер на 466,04 лева, от които –293,50 лева главница за топлинна енергия и 172,54 лева лихви.
Съгласно представените с отговора на исковата молба фискални бонове на лист 53 – 55 от делото на 04.12.2020 г. е извършено плащане на суми за услугата „дялово разпределение“ за периоди до месец юни 2019 г. включително.
Съгласно представения фискален бон на лист 35 от частно гражданско дело № 72158/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав, на 07.03.2022 г. е извършено частично плащане на задълженията за топлинна енергия за процесния недвижим имот в размер на 252,12 лева за главница и 29,03 лева за законна лихва върху главницата. В заявление на лист 38 от заповедното дело е отразено, че плащането е по частно гр. дело № 72518/2021 г. на Софийския районен съд, 28. състав, и е извършено от Г. М.
Г.
Съгласно представеното на лист 73 – 80 от делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, начислената сума за главница за топлинна енергия за топлоснабдения имот за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 2323,06 лева. Начислената законна лихва за забава върху главницата е в размер на 716,27 лева и е изчислена за периода 15.09.2018 г. – 26.11.2021 г. На 04.12.2020 г. е извършено частично плащане на задълженията за процесния имот в размер на 466,04 лева, от които 293,50 лева са разпределени за погасяване на задължението й за главница за топлинна енергия, а 172,54 лева са разпределени за погасяване на задължението за лихва за забава върху главницата. На 04.12.2020 г. с отделни фискални бонове е заплатена сумата от 33,92 лева, от които 30,17 лева са отнесени за погасяване на задължението за услугата „дялово разпределение“, а 3,75 лева – за погасяване на задължението за лихва за забава върху задължението за услугата „дялово разпределение“. След извършеното частично плащане главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 2029,56 лева, а законната лихва е в размер на 543,73 лева.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, 4 като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията.
По иска за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или свързано към нея отклонение.