Акт № 20776 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20776 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110154039 по описа за 2025 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени частични осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищеца ЗК„*** неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил "*** с рег. № *** ищцовото дружество изплатило по щета № *** застрахователно обезщетение в размер на 4 578,12 лв за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 21.02.2023г. в град София. Посочва се, че според съставения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът, управлявал автомобил "*** с рег. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.

Окончателното искане към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на автомобил "*** с рег. № ***, да заплати на ищцовото дружество сумата от 344,23 евро , представляваща неиздължения остатък от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС " по щета № *** за имуществените вреди на автомобил "*** с рег. № ***, причинени при реализираното на 21.02.2023г. в град София пътно-транспортно проишествие, заедно със сумата от 100,29 евро , представляваща мораторната лихва за периода от 27.09.2023г. до 04.12.2025г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 04.12.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Увеличението на размерите на исковете е допуснато по реда на чл.214 , ал.1 ГПК с 1 протоколно определение, постановено в откритото заседание на 09.10.2026г. по писмена молба на ищеца от 08.10.2026г.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете.

При устните състезания в заседанието на 09.10.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът „***ЕАД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 06.02.2026г. отговор на исковата молба. Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на 3 144,01 лв , които са възстановени от ответника на ищеца чрез прихващане на насрещни задължения , а претендираната от ищеца сума над този размер „не отговоря на действителните разходи за ремонтно-възстановителни дейности”.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на исковете. В заседанието на 09.10.2026г. , в което са проведени устните състезания , не е присъствал представител на ответника, но с писмена молба от 09.10.2026г. адвокат на ответника е пледирал за постановяване на решение съобразно приетите по делото доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно процесуалния ред за разглеждане на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки от исковете е родово подсъден на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно основателността на исковете :

Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил "*** с рег. № *** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност" , с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника.

В изпълнение на възложеното му задължение по чл.190 ГПК ответникът е представил по делото заверено копие от застрахователна полица № BG/06/122002224517/28.07.2022г. по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "*** с рег. № ***. Като застраховащ в тази полица е вписан ***”ООД, а като застраховател „***АД.

Тази застрахователна полица обаче не е подписана нито от застраховащия, нито от 2 застрахователя. Не се твърди, а и не се представят доказателства застрахователният договор да е сключен в електронна форма.

Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Реквизитите на застрахователния договор са посочени в чл.345 КЗ. Според чл. 345,ал.1, т.11 КЗ застрахователният договор трябва да съдържа и подписите на страните. Следователно липсата на подпис на някоя от страните в застрахователната полица (или в застрахователния сертификат, който я замества) води до неспазване на писмената форма , която е задължителна за застрахователния договор , който е формален.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на автомобил "*** с рег. № *** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК). Поради тази причина с протоколно определение , постановено в откритото заседание на 05.06.2026г. изрично е отхъврено искането на страните за обявяване за безспорно обстоятелство съществуването на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и собственика на автомобила , управляван от виновния водач за процесното ПТП.

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.02.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил "*** с рег. № ***.

Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел 3 да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина представената по делото справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Плащането на сумата от 3 144,01 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не са представени надлежни доказателства, но което е безспорно между страните по делото -б.с.) не доказва съществуването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил "*** с рег. № *** между ответното дружество и собственика на автомобила.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, изразяващи се в платения от него адвокатски хонорар (245,40 евро с ДДС съгласно представената фактура № 1842/19.01.2026г.).

На ищеца не се присъждат разноски , тъй като исковете са отхвърлени.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗК"*** АД, ЕИК: *** гр.София, бул.*** против "** ЕАД, ЕИК: *** гр.София, бул. "*** със съдебен адрес : град София, район „*** , партер, Адвокатско дружество „ Б.А. , Д.” , чрез адв. А. Д., обективно съединени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил "*** с рег. № ***, да заплати на ищцовото дружество сумата от 344,23 евро (триста четиридесет и четири евро и двадесет и три евроцента) , представляваща неиздължения остатък от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС " по щета № *** за имуществените вреди на автомобил "*** с рег. № ***, причинени при реализираното на 21.02.2023г. в град София пътно-транспортно проишествие, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва в размер на 100,29 евро (сто евро и двадесет и девет евроцента) за периода от 27.09.2023г. до 04.12.2025г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба– 04.12.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.

ОСЪЖДА ЗК"*** АД, ЕИК: *** гр.София, бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на "** ЕАД , ЕИК: *** гр.София, бул. "*** със съдебен адрес : град София, район „*** , партер, Адвокатско дружество „Б.А. , Д.” , чрез адв. А. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 245,40 евро ( двеста четиридесет и пет евро и четиридесет евроцента), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платеното адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 40 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b005893-f38d-4b02-bb86-3e009fcd2a5f