Протокол № 21 от 20.01.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 21 гр. Варна, 20.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица А.т. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600210 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим А. С. Й., редовно призована, явява се лично, и с адв.Е.Б. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен.

Жалбоподатели-частни обвинители:

М. Л. С.,

Д. А. П.,

О. Л. М. Л.,

Н. М. О. Л.,

О. Л. Л.,

М. М. Л. Б.,

Ж. М. М., редовно призованаи на съдебен адрес чрез процесуалния си представител адв.В. Й. Н., не се явяват. Не се явява и техния повереник адв.В. Й. Н. о т АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен, който е депозирал становище и молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

1

АДВ.БАСТРЕВ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

ЖАЛ.-ПОДС.Й.: - Да се гледа делото днес.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.БАСТРЕВ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам в цялост подадената въззивна жалба против постановената от Окръжен съд - Варна присъда спрямо подсъдимия АйЛ. Й..

На първо място основната претенция на защитата е свързана с корекция на материалния закон, който считаме, че е бил неправилно приложен от страна на първоинстанционния съд.

Още тук ще отбележа, че считам, че е правилна и законосъобразна присъдата в частта, с която подсъдимия е оправдан да е извършил престъпление по чл.343, ал.4 от НК в настоящото производство, т.к. не са налице обективните елементи за извършване съставомерните признаци от този състав на престъплението.

Считам, че в настоящото производство заслужава вниманието на съда и обстоятелството, което е било изложено и пред първоинстанционния съд за това, че следва да бъде постановен оправдателен диспозитив затова, че подсъдимия е нарушил разпоредбите на чл.47 от ППЗДвП, който регулира вида на съответните пътните знаци, с които се регулира всъщност движението по пътищата. Считам, че тази норма има декларативен характер в случая, по-скоро дефинитивен такъв, с който се дават определения на конкретни понятия. В тази правна норма не съдържа правило за поведение, което да е било нарушено от страна на подсъдимото лице, което правило чието нарушаване да стои в причинно следствена връзка с крайния резултат, който е настъпил. Това е разбира се за прецизност на Вашия съдебен акт, който следва да постановите.

Ще насоча вниманието Ви когато става въпрос за материалния закон, 2 съдът и към обвинителния акт към т.6 на същия, на страница 6 от обвинителния акт, където внимателно държавното обвинение е посочило своята теория за това в кой момент е възникнала опасността за движение спрямо подсъдимото лице.

В обвинителния акт е записано, че опасността за моя подзащитен е настъпила в момента, в който шофьора на другия автомобил Фолксваген, модел шаран е навлязъл в платното за движение. Според фактите, които са изложени в обвинителния акт и са признати от страна на подсъдимия в същото време това са обстоятелства, които са изводими от назначената по делото АТЕ, разстоянието в този момент между двата автомобила, в който възниква опасността, е 191 м. При тези 191 метра при избраната от подсъдимия скорост, с която се е движил същия е имал достатъчна възможност за да спре. Ако се приеме, че това е началния момент на настъпване на опасността, в случая не става въпрос за нарушение на ЗДвП свързано с превишаване на максимално допустимата скорост в конкретен пътен участък, т.к. в такъв случай няма да е налице причинно следствена връзка между превишаванетото и крайния резултат, а ще става въпрос за нарушение на друга норма от ЗДвП, поради което моля съдът да обърне внимание по отношение на тези обстоятелства.

По отношение размера на наказанието:

На първо място считам, че първоинстанционния съд сравнително подробно, правилно и законосъобразно е извел смекчаващите вината обстоятелства в настоящото производство, като считам, обаче, че съществено е подценил някои от тях, като по отношение на едно от възраженията на защитата, направено пред първоинстанционния съд дори не се е произнесъл.

На първо място безспорно е в настоящото производство, че става въпрос за наличието на съпричиняващо поведение от страна на другия шофьор, който е управлявал лекия автомобил фолксваген. Пред първоинстанционния съд до колкото си спомням се бях постарал да насоча вниманието към решаващия съдебен състав към общо пет нарушения, които е допуснал този шофьор при предприемането на неговата маневра, като същия не се е съобразил с отново задължителен знак „Стоп“, предприел е извършванетото на абсолютно незаконосъобразна маневра, при това без да сигнализира по какъвто и да е начин останалите участници в движението за нейното 3 извършване. Приноса на този друг водач в настоящото производство е значителен и следва да бъде оценен през призмата и на останалите обстоятелства, които имат значение за правилното определяне на справедливо наказание.

Считам, че първоинстанционния съд правилно е отчел, че е налице съпричиняващо поведение, но аналитичната дейност по отношение на конкретните параметри на това съпричиняващо поведение в настоящото производство не отговарят на процесуалните стандарти.

Ето защо аз ще помоля почитаемите Апелативни съдии, в действителност да обърнат специално внимание, че разбира се подзащитния има вина за извършеното, но неговата вина задължително трябва да бъде погледната през призмата на това каква вина има другото лице, което е съпричинило, независимо тежкото ПТП, а неговата вина също не е малка.

На следващо място аз ще помоля да обърнете внимание, че пред първоинстанционния съд беше посочено, че по отношение на едно от починалите лица е налице също съпричиняващо поведение, а именно непоставянето на задължителния обезопасителен колан. Именно при непоставянето на колана в случая това лице е излетяло от купето на автомобила, като от медицинската експертиза става ясно, че травматичните увреждания, които са причинени на това лице се намират именно в причинно следствена връзка с излитането от автомобила при неговото преобръщане след удара.

Съобразно ТР за процедурата, касаеща съкратено съдебно следствие ВС на РБ позволява решаващите съдебни състави да събират доказателства и да приемат наличието на обстоятелства, които липсват в обвинителния акт и не са обхванати от признанието, което е направило подсъдимото лице, стига тези обстоятелства да не противоречат на приетата вече фактическа обстановка.

Ето защо според защитата освен сериозно съпричиняващо се поведение на другия водач на МПС е налице още и това нарушение, което конкретно по отношение на един от пострадалия също стои на причинно следствена връзка с настъпванетото на неговата смърт, за съжаление.

На следващо място, аз считам, че в настоящото производство малко неправилно са споменати и предходните наказания, които има подзащитния 4 ми за извършени административни нарушения по ЗДвП, същия както е установено от производството е шофьор от повече от 20 години. На фона на този повече от 20 годишен стаж, в който същия управлява МПС първо тези нарушения са твърде малко. На следващо място голяма част от тях, ако погледнете разпоредбите, които са били нарушаване от моя подзащитен са свързани с нарушения, които не излагат на опасност останалите участници в движението, като в същото време защитата е на мнение, че за по-голямата част от тях от всичките допуснати нарушения е настъпила реабилитацията по право.

Разбира се ЗАНН не предвижда този институт на чл.11 от същия, препраща съответно към разпоредбите на НК и мисля, че можете да се съгласите със защитата, че няма житейска, а и правна логика да може едно лице да бъде реабилитирано за престъпление, но да не може да бъде реабилитирано при понасянето на административно наказателна отговорност.

По тези съображения аз считам, че тези предишни нарушения, които са фиксирани от първоинстанционния съдебен състав не представляват отегчаващо вината обстоятелство в настоящото производство, което да обоснове налагането на завишен размер на наложеното наказание.

По отношение на останалите обстоятелства, които са свързани с личността на подсъдимия събрани са достатъчно доказателства. Добре известно е на съда, че същия е с чисто съдебно минало, няма данни за други противообществени, противоправни прояви, същия е семеен, има дете.

В настоящото производство тези обстоятелства говорят за лице с много ниска степен на обществена опасност.

По тези съображения аз считам, че първоинстанционния съд е завишил наложеното наказание, т.к. е определил наказание лишаване от свобода, което е двукратно от минимално предвиден размер за съответното престъпление.

Разбира се тук има две квалифициращи обстоятелства, което правилно е отчетено от страна на първоинстанционния съд, но тези две квалифициращи обстоятелства следва да бъдат поставени на една плоскост и с изключителното смекчаващото вината обстоятелство, каквото е независимото съпричиняване на крайния резултат от другия водач.

По тези съображения защитата счита, че определеното наказание е два пъти над минималния размер не отговаря на критериите за справедливост и 5 надхвърля значително минималната принуда, която следва да бъде използвана за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК.

Считам, че от обстоятелствата по делото може да се направи обоснован извод, за това, че самото наказателно производство и самия резултат, който е бил причинен от страна на подсъдимия са изиграли достатъчно поправително и превъзпитателно въздействие или по-скоро са положили основите на такова въздействие и то невъзвратимо такова, което дава основание на съда да прецени дали наистина е необходимо това лице да бъде продължително изолирано в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и дали целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати спрямо него и с постановяването на по-лека наказателно правна принуда и репресия.

Отговора на защитата по тези въпроси е положителен, да, дори и с наказание, което да бъде изтърпяно по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години в достатъчна степен ще обезпечи и нуждите и на личната и на генералната превенция, респективно поправянето и превъзпитаването на това лице.

По отношение на жалбата, която е подадена от колегата повереник, в жалбите, които са подадени и допълненията към тях не се съдържа нито един юридически аргумент, нито един коментар на доказателствата по делото, който да налага определянето на по-високо наказание от това, което е отмерено от страна на първоинстанционния съд.

Бих бил съгласен ако колегата беше си направил труда да дойде в днешното съдебно заседание или ако беше дошъл на заседаниетото пред Варненския окръжен съд, не само за да уважи съда, но и за да изложи своите лични съображения защо счита, че трябва да бъде продължително лишен от свобода моят подзащитен. Но нито пред съда, нито в писмена форма за изложени такива съображения, които да отговарят на законовите изисквания за по-високо наказание.

Ето защо аз намирам така подадената жалба за неоснователна, в същата не се съдържат каквито и да било съображения свързани с доказателствата и обстоятелствата по делото и Ви моля да оставите същата без уважение, като в същото време уважите подадената въззивна жалба от колегата, защитник в настоящото производство.

Представям писмена защита изготвена от адв.Д. М., т.к. същия не може 6 да се яви и Ви моля да я приемете, като поднасям и извинение от негово име за това, че не може да участва в производството. Представям и препис на прокурора.

ЖАЛБ.ПОДС.Й.: - Подкрепям тезата на моя адвокат в моя защита.

Искам да изкажа съболезнования и искрено съжаление за това, което се случи. Съжалявам, не мога да върна времето назад.