Решение № 578 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110170890 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца Н. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.

1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването по давност на сумата от 1000 лв., представляваща част от главница в общ размер от 59790 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на РС – Хасково, поради това, че договор за цесия, сключен на 15.09.2014 г. между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД за посоченото вземане, не е съобщен на ищеца и поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на РС – Хасково е издаден изпълнителен лист за сумата от 59790 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит, както и за други суми. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист на 01.06.2012 г. „Банка ДСК“ АД е образувало **** по описа на ЧСИ сп, рег. № 874, а на 22.07.2015 г., като взискател по същото, е конституирано „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради придобиване на посоченото вземане с договор за цесия от 15.09.2014 г. Посочва, че на 25.05.2023 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прекратено чрез вливане в „Банка ДСК“ АД. Ищецът счита, че не дължи на ответника „Банка ДСК“ АД, чрез принудително изпълнение, сумата от 1000 лв., представляваща част от главница в общ размер от 59790 лв., тъй като не е бил уведомен за извършената цесия, а също така и поради факта, че посоченото вземане е погасено по давност. С допълнителна молба ищецът излага съображения относно законосъобразността на извършените действия по принудителни изпълнение, в частност извършен опис на недвижим имот и публична продан.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ АД, в който се развиват доводи за недопустимост на 1 производството. По съществото на спора поддържа, че дори ищецът да не е бил уведомен за извършената цесия, това било без значение за дължимостта на вземането, тъй като същото се прехвърляло в полза на цесионера със сключването на договора за цесия. Посочва, че процесното вземане не е погасено по давност, тъй като са били искани и извършвани множество изпълнителни действия, като се позовава и на съдебна практика в тази насока. Предвид изложеното, ответникът иска прекратяване на производството, респективно отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на РС – Хасково е издаден изпълнителен лист за сумата от 59790 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит, че въз основа на изпълнителния лист на 01.06.2012 г. „Банка ДСК“ АД е образувало **** по описа на ЧСИ сп, рег. № 874, а на 22.07.2015 г., като взискател по същото, е било конституирано „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради придобиване на посоченото вземане с договор за цесия от 15.09.2014 г..

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.05.2023 г. дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прекратено чрез вливане в ответното дружество„Банка ДСК“ АД.

От приложеното **** по описа на ЧСИ сп, рег. № 874, се установява, че същото е образувано по молба на ответното дружество от дата 01.06.2012 г. срещу длъжниците – ищецът Н. Л. Д. и трети на спора лица – ***, отговарящи при условията на солидарна отговоронст, с която взискателят е направил искания за предприемане на принудителни изпълнителния действия и е посочил конкретен изпълнителен способ и са извършвани редица действия по принудително изпълнение, посочени поотделно подолу.

На 08.06.2012 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице ****, за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника *** На 12.06.2012 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците ***. и ***, върху който е била учредена ипотека за обезпечаване на задължението на длъжницитепо договор за ипотечен кредит.

На 26.06.2012 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците ***. и ***.

На 05.07.2012 г. е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ за налагане запор на моторно превозно средство, собственост на длъжника ***и това, собственост на длъжника ****

На 17.07.2012 г. е вписана възбрана върху поземлен имот – нива, собственост на длъжника ***..

В периода 20.07.2012 г. – 20.08.2012 г. е проведена първа публична продажба на посочения имот, която с Протокол от 21.08.2012 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.

На 31.08.2012 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот, въз основа на която е насрочена нова продан в периода от 05.10.2012 г. – 05.11.2012 г., която продан с протокол от 06.11.2012 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.

2

На 21.11.2012 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот и определяне на нова цена, въз основа на която с протокол от 18.04.2013 г. на съдебния изпълнител е насрочена нова продан в периода от 17.05.2013 г. – 17.06.2013 г., която продан с протокол от 18.06.2013 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.

На 27.06.2013 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот, въз основа на която е насрочена нова продан в периода от 21.07.2013 г. – 21.08.2013 г., която продан с протокол от 22.08.2013 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.

На 04.09.2013 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот и определяне на нова цена, въз основа на която с протокол от 12.09.2013 г. на съдебния изпълнител е насрочена нова продан в периода от 04.10.2013 г. – 04.11.2013 г., която продан с протокол от 05.11.2013 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.

На 27.11.2013 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот, въз основа на която е насрочена нова продан в периода от 20.12.2013 г. – 20.01.2014 г., която продан е била успешна, като с Постановление на съдебния изпълнител от дата 28.01.2024 г. имотът е възложен на трето на спора лице за сумата от 31817 лв.

По жалба на длъжниците срещу постановлението за възлагане е било образувано в.гр.д. № 164/2014 г. по описа на ОС – Хасково, с което е потвърдено постановлението за възлагане.

На 13.03.2014 г. е извършено разпределение на постъпилата то публичната продажба цена, като в полза на взискателя - ответник е преведена сумата от 28916,74 лв.

На 03.04.2014 г. е постъпила молба от взискателя – ответник с искане за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез запор върху трудови възнаграждения., въз основа на която на 04.04.2014 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице – *** за налагане на запор на длъжника – ищец Н. Д. върху трудовото възнаграждение., както и напомнително съобщение до трето задължено лице ****, за изпълнение на вече наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника ***

Постъпило е писмо от третото задължение лице - ****, в което заявява, че ще започне изпълнение на запора, като първото плащане и извършено на 25.04.2014 г., след това на 28.05.2014 г. и след това последователно запорът е изпълняван всеки месец до дата 30.05.2017 г. (последен превод).

На 10.07.2014 г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника и ищец Н. Д., които притежава в „Н.Н.В. 2009“ ЕООД.

На 10.07.2014 г. е ответникът – взискател е подал молба по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия срещу имущество на длъжниците.

На 14.07.2014 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника Н. Д., ***. и ***, в изпълнение на които са постъпили плащания, съответно на 22.07.2014 г., на 29.07.2014 г., на 28.08.2014 г.

На 25.09.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ищецът и длъжник Н. Д. получава от ЕТ ***, по който е започнало изпълнение с първо плащане на 02.12.2014 г.

3

На 22.07.2015 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за конституирането му като взискател въз основа на сключен с „Банка ДСК“ АД договор за прехвърляне на вземанията срещу длъжниците, сключен на 15.09.2014 г., към която е приложена справка за дълга, договора за цесия, уведомително писма до длъжниците, ведно с обратни разписки за връчването им и пълномощно в полза на цесионера да уведоми длъжниците за цесията.

На 08.09.2015 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение.

На 10.02.2017 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение.

На 10.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ищецът – длъжник Н. Д. получава от ЧЕЗ България ЕАД, въз основа на който на 12.04.2017 г. е започнало ежемесечно изпълнение с последно плащане на 12.07.2024 г.

На 10.02.2017 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника ***и ***.

На 04.09.2019 г. е наложен запор на пенсията, която дължникът *** и ***получават, като за длъжника ***. размерът на пенсията е бил несеквестируем, а по отношение на длъжника *** са предприети удръжки в размер на 155,68 лв. месечно с първи превод на дата 10.10.2019 г.

Видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът ****е починал на 03.06.2020 г., като по молба на взискателя е конституиран наследник **** на дата 14.08.2020 г., но същата е уведомила съдебния изпълнител за вписан отказ от наследство и производството спрямо наследника е прекратено с постановление от 25.08.2020 г.

На дата 25.01.2021 г. е постъпило писмо от НОИ по повод наложен запор върху пенсията на длъжника *** с което заявяват, че е отпаднала секвестируемостта за част от получаваната пенсия и ще започнат удръжки в размер на 110,10 лв. месечно.

На 07.06.2021 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника ***и ***.

На 01.06.2022 г. е постъпила молба от от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжниците.

Всички плащания са отразени на гърба на изпълнителния лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно сключен договор за прехвърляне на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

По делото беше доказано, че между ответника, като цедент и „ОТП Факторинг България“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на процесното вземане срещу ищеца на дата 15.09.2014 г., като основните доводи на ищеца са, че този договор няма действие спрямо него, тъй като не е надлежно уведомен за цесията, съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него. На първо място следва да се отбележи, че между страните не е 4 спорно, че след сключване на договора за цесия – на дата 25.05.2023 г. дружеството цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е вляво в дружеството цедент – „Банка ДСК“ ЕАД. Следователно и независимо от прехвърлянето на вземането и независимо дали длъжникът е бил уведомен или не за прехвърлянето, по силата на извършеното преобразуване на двете дружества, кредитор на ищеца се явява ответното дружество.