Протокол № 554 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 554 гр. Варна, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500218 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивницата Г. Р. Я., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. И. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият П. В. С., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 11309/06.04.2026 г. от адв. Ж. А. като пълномощник на въззиваемата страна, в която се излага, че ако не успее да се яви на време и не са налице пречки не възразява по хода на делото.

Адв. А.: Няма пречки, моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. Р. Я. чрез пълномощника й адвокат И. А. против решение № 3871 от 28.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2038 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав, с което е осъдена въззивницата да заплати на П. В. С. сумата от 7 215,72 лева, представляваща 1 половината на сбора от заплатените 12 анюитетни вноски, всяка в размер на 1 102,38 лева и една в размер на 1 202,88 лева, платени за периода месец март 2023 г. – месец март 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на претендираната сума, на основание член 127, алинея 2 от ЗЗД; както и сума в размер на 2 547,73 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производството пред Районен съд - Варна, на основание член 78, алинея 1 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се, че общият размер на кредита за периода до погасяването му е 200 944,96 лева или всяка от страните дължи по 100 472,48 лева. Ищецът С. към 07.08.2025 г. е погасил 95 656,14 лева от кредита или с 4 816 лева по-малко от размера на неговата част от задължението, отнесено във вътрешните отношения между страните, а към датата на претендирания период /март 2023 г./ платеното от него е в размер на 84 427,53 лева, тоест към края на периода месец /март 2024 г./ С. не е изплатил изцяло своята част от задължението към банката. Счита се, че спорният въпрос е откога възниква регресното право на иск на един солидарен длъжник към другия за надплатеното в повече по общо тяхно задължение спрямо кредитора, като на този въпрос първоинстанционният съд е дал отговор, позовавайки се на неотносима към спора практика на ВКС. Въззивницата намира, че солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по член 127 от ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част, като подкрепя становището си с обилна съдебна практика. Иска се обжалваното решение да бъде3 отменено и да се постанови ново за отхвърляне на иска.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

СЪДЪТ докладва, че с молбата вх. № 11309/06.04.2026 г. адв. Ж. А. оспорва изцяло жалбата, заявява, че няма да ангажира доказателства и представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Адв. А.: Нямам възражения по доклада. Поддържам изцяло въззивната жалба.

Няма да соча други доказателства. Няма да претендирам разноски.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им, представени с молба с вх. № 11309/06.04.2026 г., поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЛАГА по делото представеният от въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ докладва, че с молбата вх. № 11309/06.04.2026 г. адв. Ж. А. изразява становище по същество на спора.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. А.: Въззивната жалба е подробна и мотивирана с посочване на нова съдебна практика.

В случая сме в един класически казус на предявен регресен иск между двама солидарни длъжници по едно общо тяхно задължение. Различията в прилагане на съдебната практика, която макар и вече да не е от категорията на задължителните все пак представлява трайно формирана практика на ВКС по тези казуси, идват от неправилно приложение на материалния закон и на специалните закони, регламентиращи потребителския кредит и банковите инвестиционни кредити. Две такива решения подробно развити са мотивите в жалбата на страница 3. Първата инстанция се е позовала и е приложила по аналогия разрешение на ВКС по неотносими към случая казуси. Правоотношенията между двамата солидарни длъжници Г. и П. са възникнали по повод сключен класически банков инвестиционен кредит, където ВКС многократно е имал възможност да изрази своето становище, аз няма да Ви отегчавам. Подробно са посочени маса решения. Практиката е непоклатима сигурно от студентските ми години.

Когато един солидарен длъжник предявява срещу друг регресен иск, на първо място трябва да е платил на общия им кредитор такава част от задължението, която надхвърля неговата част. В случая задължението са го поели двамата по равно. Аз съм изложила и съм направила всички сметки, които много лесно може съдът да провери, че остават още близо 18 000 лв. до размера на дължимата от П. С. част от общия дълг, така както е уточнен периодът, в който е предявено вземането. Поради, което не може да се приеме простата, елементарна, аритметична сметка делим дълга на две и съответно обжалваме предявения иск.

Изложила съм мотиви защо считам, че са допуснати процесуални нарушения при постановяването на акта на Районен съд-Варна по отношение на мотивацията, обсъждането 3 на главното доказателство по делото, а именно съдебно-счетоводната експертиза. Обръщам Вашето внимание, че макар и да съм се позовала на мотивите на определение по търговско дело № 3/2023 г., общо събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС и да съм абсолютно наясно, че мотивите не се явяват задължителна част, все пак в тези мотиви, с които е отклонено от произнасяне именно въпрос по поставените казуси, общото събрание на двете колегии на ВКС изрично се е позовал на практиката, която съм посочила и е подчертал, че тя е трайна, непоклатима и не се нуждае от допълнително разясняване.

Считам, че съдът първо е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил подробно и не е изложил мотиви по отношение на съдебно-счетоводната експертиза, като съм навела достатъчно мотиви и съм приложила разрешенията дадени на върховната инстанция по тези казуси. Считам, че изводът за неправилното приложение на материалния закон е достатъчно обоснован. Решението е постановено при неправилно прилагане нормите на ЗЗД, относно солидарната отговорност. Моля да го отхвърлите. Моля да ми присъдите разноски за първа инстанция.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:08 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4