Решение № 1594 от 26.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. Плевен, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430101920 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. В. М. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с която се иска да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит №7053764114/23.09.2025 г. и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1725 евро, предадена при начална липса на основание по нищожния договор.

Ищецът твърди, че страните са постигнали съгласие и сключили договор за потребителски кредит на 23.09.2025 г. в гр. Варна при следните параметри: главница в размер на 6500 лв., 1378,56 лв. застрахователна премия, за срок от 24 месеца, при ГПР 49,44% и общ размер на кредита от 11 677,31 лв. Към момента ищцата погасила 5048,39 евро, на 7 вноски по 248,77 евро и една от 3307 евро. Ищцата формулира довод за нищожност на договора на осн. чл. 22 вр. чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, тъй като в договора е посочен ГПР от 49,44%, с което формално е изпълнено изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК вр. чл. 19,ал.4 ЗПК, но той не отразявал действителния ГПР приложим между страните, който според ищцата е 86%. В ГПР следвало да се включат застрахователната премия, която е част от разходите по кредита съгласно параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК. Пропускът да бъде включен представлявало заобикаляне на нормата на чл. 19,ал.4 ЗПК. Същевременно от съдържанието на договора не можело да се направи извод кои точно разходи формират посочения в договора ГПР.

Предпоставките при които възниква задължението за заплащане на застрахователна премия означава, че те са осигурен разход, който е известен на кредитора изначално.

Бланкетното посочване на ГПР в договора не позволява да се проверят индивидуалните компоненти, които се включват и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,ал.1 ЗПК. Така потребителят трябвало да презумира които разходи са свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора. В договора не се съдържала информация за лихвения процент, условията за прилагане на лихвения процент, както и периодите и условията за промяната му, което според ищцата представлява нарушение и на чл. 11,ал.1,т.9 ЗПК, обуславящо приложението на чл. 22 ЗПК. Ищцата твърди, че е заплатила сумата от 1725 евро над 1 главницата по нищожния договор за кредит, като счита, че са предадени при начална липса на основание и подлежат на връщане. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с който се оспорва исковата молба. Посочва се, че договорът за кредит на Банката е типов, съдържа всички изискуеми реквизити, заложени в чл. 11 от ЗПК, като съгласно т.7 съдържа чистата главница и финансираната застрахователна премия, ведно със сборувания общ размер(6500 лв., 1378,56 лв. и общ размер от 7878,56 лв.), и съгласно т.9 съдържа фиксиран годишен лихвен процент за целия срок на договора, който в таблица по чл.11.2 от договора съдържа пълна и детайлна разбивка на всяка от 24-те месечни вноски по компоненти, съответно лихвата на ден е посочена в чл. 9.3 от договора. На следващо място, ответникът сочи, че договорът имал погасителен план – чл.11.2 в съответствие с чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК с изчерпателна информация за размера на всяка от 24-те вноски. Поради това, че годишният лихвен процент е фиксиран, не следвало да намери приложение чл. 11,ал.1,т.11 изр.2 ЗПК. Съгласно чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК бил посочен ГПР без да е включена застраховката като общ разход по кредита, но задължението за заплащане на застрахователна премия е доброволно и не е общ разход. В чл. 10 от договора се съдържали допусканията и разноските при които е изчислен ГПР, в съответствие с приложение № 1 и параметрите на договора.

Ответникът счита още, че застрахователната премия не е общ разход, тъй като при кандидатстване на потребителя се предоставя СЕФ, в който в част 2, т.7, и част 3, т.3 е предоставена информация за условията, при която се сключва застраховката, както и че същата не е условие за получаване на кредита. Тоест потребителят знаел през цялото време, че сключването на застраховка не е условия за получаване на заемната сума.

Ответникът сочи още, че кредитополучателят е сключил доброволна застраховка ЗАЩИТА на сметките по реда на чл. 382 КЗ, при която кредиторът действа като застраховащо лице и застрахователен посредник, а кредитополучателят е застрахован.

Ищецът получил реална застрахователна услуга – покритие на риска по кредита при настъпване на застрахователно събитие. В хода на автоматизиран процес по кандидатстване и сключване на договора за кредит нямало нищо необичайно в това цената на застраховката да се калкулира като параметър от данните по кредита, в зависимост от направения от потребителя избор. Общите условия към застрахователната програма предвиждали изрична възможност за отказ от вече сключена застраховка по всяко време на нейното действие, срещу възстановяване на пропорционалната част от премията, от която ищецът не се възползвал. Твърдяната от ищеца неяснота представлявала опит за пренасяне на индивидуален спор относно тълкуването на клаузите върху обективния стандарт, установен от правото на Съюза, отколкото действителен недостатък в оповестяването.

По отношение на предявения осъдителен иск ответникът не оспорва твърдението, че е погасена сумата от 5048,39 евро по договора за кредит. Представеното кредитно досие също така било вярно и не се оспорва. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, релевира се възражение по чл. 78,ал.5 ГПК и се претендират разноски.

В с.з. ищецът не се явява, но с писмено становище изразява доводи по същество, претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е постигнато съгласие и е сключен договор за потребителски кредит на 23.09.2025 г./потребителски/ за предоставяне на паричен заем 2 в размер на 6500 лв./3323.39 евро/, със срок на договора до 25.09.2027 г. и 24 бр. вноски, като съгласно чл.7.1 общ размер на финансираната от кредитора застрахователна премия е 1378,56 лв.(704,85 евро), предоставена е и застраховка БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА на стойност от 1138,80 лв. (582,26 евро) и застраховка банк пакет 3 сметка на стойност от 239,76 лв. (122,59 евро), или общо дължим размер на кредита е 7878,56 лв.(4028,24 евро). В договора е посочен ГПР от 49.44% и ГЛП от 41,05% и е прието, че ГПР е изчислени при допускания, посочени в приложение №1 към чл. 19,ал.2 ЗПК, а в случаите, че потребителят е избрал да сключи или да се присъедини към застрахователните програми, дължимата сума за застрахователна премия се финансира от кредитора, а премията става част от общия размер на кредита.

Сключването на застрахователния договор не е условия за сключване на договора и е посочено, че не е разход по кредита.

Видно от чл.9.3 от договора е още, че лихвеният процент на ден се изчислява като 1/360-та част от лихвеният процент по чл.9.1. – 41,05%.

Видно от погасителния план е, че лихвения процент по кредита е 41,05%, с дата на усвояване 23.09.2025 г. и ГПР от 49,44%, като главницата е посочено, че е в размер на 4028,24 евро, обща сума дължима от потребителя съответно се сочи, че е 11677,31 лв. и общо финансираните от кредитора продукти в размер на 1378,56 лв. Всяко от описаните вземания е разсрочено към вноските в погасителния план.

От приложения СЕФ се потвърждава съответствието на параметрите с тези посочени в договора и погасителния план.

С заявление-декларация на л.10 по делото ищцата е заявила, че е съгласна да бъде сключена застраховка от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

От приложение №1/23.09.2025 г. към договора е видно, че по заявления на ищцата е поискано рефинансиране на ДПК №7053735530 на стойност от 1573 лв.

Не е спорно между страните, че паричният заем в размер на 6500 лв. е предаден.

От сертификат №170537641142025 се установява, че ищцата е присъединена към застрахователна програма „защита на кредита“ към застраховател „Кардиф иншурънс“ Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил във връзка с договора за кредит от 23.09.2025 г. сумата от 5048,39 евро.

От удостоверение от 05.05.2026 г. на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се установява, че ищцата е ползвала потребителски кредит на стойност от 4028,24 евро, като към 05.05.2026 г. задълженията по договора са напълно погасени.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от приетите и неоспорени писмени документи, които се ползват с придадената по закон доказателствена сила и стойност съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени искове с правно основание чл.

26,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 ЗПК и чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че страните са обвързани от договор за паричен заем от 23.09.2025 г., тъй като са постигнали съгласие и паричният заем е предаден. Този договор съгласно чл. 9 от ЗПК е потребителски, поради което приложение намират специалните норми на ЗПК за съдържание на договора.

Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.

3

22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В разглеждания случай кредиторът не е посочил кои разходи формират годишния процент на разходите, а присъединяването към застрахователни програми е изначално известен за кредитора разход, като сключването им е задължително условие, без реално заявения избор в заявлението да е посочено как се отразява на разхода по кредита.

Кредиторът се е ограничил до това да посочи общ процент от 49,44% и общи формулировки за ГПР според които се определя този процент(продължителност на договора, фиксирани параметри и т.к.), без конкретни договорени стойности, като така реално няма посочване на отделните параметри и тяхното съотношение при определяне на годишния процент на разходите. Страните са постигнали съгласие за сключване на договор за потребителски кредит с главница от 6500 лв., а не 7878,56 лв..

Разликата до посочения размер съставлява застрахователна премия за сключване на установените по делото застрахователни договори, която кредиторът заплаща за присъединяване на кредитора към застрахователни програми и я начислява като част от главницата. Потребителят съгласно представената декларация е дал съгласие за сключване на застраховка, но без да е определено каква и срещу какво парично задължение/премия/, като така кредиторът е сключил застраховка и е начислил три отделни такси на потребителя. Застрахователната премия, която се дължи от потребителя е посочена по размер и основание в договора, но не личи от погасителния план, тъй като същата е приета изначално от кредитора като част от главницата, макар да е отделена като самостоятелен разход с изрично посочени размери в договора. Така потребителят е заставен в положение изначално да преценява икономически как размерът на застрахователната премия се отразява на общия разход по кредита, при положение, че е получил паричен заем от 6500 лв., но е длъжен да връща освен договорна лихва и застрахователна премия, която е част от главницата в погасителния план. Липсата в договора на конкретните параметрите въз основа на които се формира годишния процент на разходите по кредита е нарушения на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК. Именно това обуславя решаващия извод за нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът за кредит следва, но не съдържа ясно посочване на компонентите, които формират годишния процент на разходите, а това препятства възможността на потребителя да прецени действителните разходи, които следва да покрие. Застрахователната премия е услуга, свързана с отпускане на кредита, която е част от общия разход по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.