Решение № 12248 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12248 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря Н. П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110124030 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Ж. Г. Г., М. А. А. и В. С. Н. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна отговорност следните суми: 4758,05 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 550,64 лева мораторна лихва за забава от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 55,92 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 10,11 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г., които суми касаят топлоснабден имот, представляващ ап. № 92, находящ се в в гр. София, жк. „Дианабад“ № ... етаж 8, аб. № 109977.

1.Ж. Г. Г. - 1/4 – за следната сума: 1189.51 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 137.66 лева - мораторна лихва за забава от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 13.98 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 2.53 лева мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г. , както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

2. М. А. А. - 1/4 - за следната сума: 1189.51 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 137.66 лева мораторна лихва за забава от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 13.98 лв. главница за услуга дялово разпределение 1 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 2.53 лева мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г. , както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

3. В. С. Н. - 2/4 - за следната сума: 2379.03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 275.32 лева - мораторна лихва за забава от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 27.96 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 5.05 лева мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответниците Ж. Г. Г. и М. А. А. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Излагат съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът или неговия наследодател са собственици/ползватели на процесния имот. Твърдят, че доколкото ответникът Н. И. е изразила воля за откриване на партида на нейно име, същата следва единствено да отговаря за задълженията за потребена в имота ТЕ. Считат, че ищецът не е легитимиран по отношение на претенцията за главница за дялово разпределение. Възразяват по отношение на акцесорните претенции. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендират сторените разноски.

Ответникът В. С. Н. (конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на делото Н. И. И.), не е подал отговор на искова молба в срока по чл.131 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца "НЕЛБО" АД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже 2 погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и 3 топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.08.1988г. се установява, че И.А.И. и К.П.

И. са придобили правото на собственост върху имот, представляващ апартамент № 92, находящ се в гр. София, жк. „Червена звезда“ № ... етаж 8, който адрес (жк. „Червена звезда“) съгласно представено Удостоверение от СО, район „Изгрев“, с Протокол № 6/11.06.1991г., статия 35, т.2.3. на СНС, е преименуван на ж.к. „Дианабад“.

Видно от представени удостоверения за наследници изх. № 457/16.03.1992г. и изх. № 1928/13.12.2023г., издадени от Столична община – район „Изгрев“, И.А.И. е починал на 12.02.1992г., а К.П. И. е починала на 30.10.1993г., като последната е оставила наследници по закон Н. И. И. (дъщеря) и А.И.А. (син), върху които е преминала собствеността по отношение на процесния имот при равни права (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – по 1/2 ид.ч. Н. И. И. починала на 02.07.2024г., съответно притежаваните 1/2 ид.ч. от прецесния апаратмент са наследени от сина

В. С. Н.. А.И.А. починал на

28.07.2003г., като е наследен от съпругата си Ж. Г. Г. и дъщеря си М. А. А., които съгласно приложимите норми на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9 ЗН са придобили при равни права притежаваните от наследодателя 1/2 ид.ч. (т.е. по 1/4 ид.ч.) От качеството на ответниците на съсобственици на топлоснабден имот произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.