Решение № 198 от 14.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Смолян, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500235 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 85/08.04.2024г., постановено по гр.д.№ 399/2023г. по описа на Районен съдМ. е отхвърлен предявения иск от ЕТ "Д.-Д. К.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Стр.,общ.Златоград, обл.Смолян, представляван от Д. Д. К. против Община М., ЕИК 000614984, представлявана от Кмета инж.Ф. М., с адрес: гр.М.,ул."Об." № 14, с правно основание чл.439 от ГПК да бъде признато за установено, че ищецът ЕТ "Д.-Д. К." не дължи на ответника Община М. задълженията за ДНИ и ТБО за данъчен период 2013-2016 година в общ размер на 3849,10 лева, от които главница в размер на 3167,50 лева и 681,54 лева лихви по АУДЗ № 71062017-002-1/13.04.2017г. и задължението за ДНИ и ТБО за 2017 година в общ размер 2138,15 лева, от които 1800 лева главница и 338,15 лева лихва по АУДЗ №7106-2021-00-1/06.01.2021г., които са предмет на изпълнителното производство пред ЧСИ С. Д.- изп.д.№ 99/2021г. Осъден е ЕТ "Д.-Д.

К.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Стр., общ.Златоград, обл.Смолян, представляван от Д. Д. К. да заплати на Община М.,ЕИК 000614984, представлявана от Кмета Ф.

М.,с адрес:гр.М.,ул."Об." №14 сумата от 200 лева-разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1401/24.04.2024г. от ЕТ „Д.-Д. К.“, чрез пълномощника му адв.Б. П., с оплакване за неправилност, поради нарушаване материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, като е приел, че към датата на предявяване на иска- 25.11.2023 г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок за задълженията на ищеца по Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З ДОПК № 7106-2017- 1

002-1/13.04.2017 г. и Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З ДОПК № 7106-2021-0021/06.01.2021 г. за лихви и главница,предвид на което същите не са погасени по давност.Приел е още, че задълженията произтичащи от посочените по-горе Актове за установяване на задължения не са погасени и по реда на чл.107,ал.З ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок или така нар."абсолютна давност".Твърди се, че тези изводи на районния съд са неправилни, тъй като са в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми,с разпоредбата на чл.17 ГПК и не кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. От приетото по делото заверено копие от изп.д,№ 99/2021 г. по описа на ЧСИ С. Д. е видно,че е образувано по молба на Община М. от 01.03.2021г., с искане да бъде приведен в изпълнение Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № 7106-2017-002/ 13.04.2017г. за периода 2013-2016г.,като към същото изпълнително дело е постъпила молба от Община-М. на 15.03.2021г., към която е представен и Акт № 7106-2021-1/06.01.2021г. за периода 2016-2021г. за привеждане в изпълнение по същото изпълнително дело. Задълженията по двата акта са за данък недвижим имот и такса битови отпадъци. По изп.дело№ 99/2021г. 09.08.2022г. е изпратена ПДИ, с която ЧСИ е уведомил длъжника, че налага запор върху всички банкови сметки в Банка ДСК АД,Интернешънъл Асен Банк АД и Централна кооперативна банка АД, наложил е възбрана върху недвижими имоти и към ПДИ е е приложен Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З ДОПК № 7106-20271/13.04.2017 година,с отбелязване, че е в законна сила от 13.06.2017г.и Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № 7106-2021 -002-1/06.01.2021г. с отбелязване, че е в законна сила от 28.01.2021г. Твърди се още, че при постановяване на решението си районният съд не е взел предвид кога посочените АУЗ са влезли в законна сила, като това е пропуснал да провери и ЧСИ.Липсват доказателства по какъв начин са връчени двата акта, за да се направи извода,че са влезли в законна сила и са основание за образуване на изпълнителното производство. Сочи се, че направеното записване на дата на влизане в сила върху двата акта не съответства на изискванията на закона, тъй като актовете са издадени от Инспектор приходи при Община М., а не от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци" при Община-М., както и липсват данни кое длъжностно лице е извършило това записване и на какво основание. Липсва и печат на органа издал съответният административен акт положен върху това записване, което води до извода , че двата акта са издадени нарушение на процесуалните правила и норми на ДОПК. Като основание за издаване на двата АУЗ е посочена разпоредбата на чл.107,ал.З ДОПК, съгласно която актове на това основание могат да се издават само при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органа по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация,извън случаите по чл.101,ал.4 и чл.102,ал.4 от ДОПК, като подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14 – дневен срок от получаването на съобщението. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими и имоти от задълженото лице-ЕТ е с вх.№ 7106001984/31.07.2015г.,като липсват твърдения за несъответствия на основание чл.103,ал.З от ДОПК. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно,когато е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия,което става служебно от приходната администрация на съответната община.Единственият процесуален способ,предвиден в ДОПК за определяне задължения за ДНИ и ТБО е чрез извършване на ревизия-чл.108 от ДОПК, при която лицето може да упражни правата си за освобождаване от облагане, ползване на данъчно облекчение и др. въпроси, по които компетентен да се произнесе е органът по приходите, поради което и двата АУЗД 2 са незаконосъобразни, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.107,ал.4 ДОПК АУЗ могат да се обжалват в 14-дневен срок пред директора на Териториалната дирекция“Местни данъци" при Община-М.. В случая няма данни кога е връчен Акта и от там неправилно е записано кога е влязъл в законна сила. Твърди се, че първоинстанционният съд е длъжен по реда на служебната проверка преди да се произнесе дали задълженията са погасени по давност да се произнесе относно компетентността на органа, издал актовете, като съгласно чл.4,ал.З и 4 от ЗМДТ това е задължение на органите по приходите на общинската администрация, каквото съдържание в Заповед № РД-040/27.01.2016г.няма и не е ясно дали издателят на цитираната Заповед притежава качество по смисъла на чл.4,ал.5 от ЗМДТ т.е. дали притежава правомощия по смисъла на чл.12 ал.2,т.1 от ДОПК. На второ място не се установява да е налице несъответствие между декларираните данни и данните получени от трети лица, поради което не са налице условията за издаването им по този ред. На трето място, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че обжалвания АУЗД е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон .Не е дадена възможност за обжалване и от там не може да се направи извода, когато са влезли в законна сила и двата акта.С оглед на това се поставя въпроса дали двата акта са годно основание за образуване на изп.д.№ 99/2021г. Въпреки направените оплаквания в тази насока, първоинстанционният съд е приел безусловно приложените актове за установяване на задължения по чл.107,ал.З ДОПК, без да ги анализира и без да се съобрази с разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК и без да се произнесе първо-относно валидността на административните актове, а след това дали задълженията са погасени по давност. Твърди се, че и двата акта са нищожни, поради посочените нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето им. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъде постановено друго с което да бъдат прогласени за нищожни Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.З ДОПК № 7106-2017-002/13.04.2017г. и Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З ДОПК .Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1764/29.05.2024г. от Община М. чрез пълномощника й юрисконсулт Р. Ст., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно съдът е приел, че до момента не е изтекла погасителната давност на задължения за ДНИ и ТБО за данъчен период 2013-2016 г. главница и лихви по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7106-2017002-1/13.04.2017 г. и задължения за ДНИ и ТБО за 2017 г. по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7106-2021-002-1/06.01.2021 г., които са предмет на изп. дело 99/2021г. по описа на ЧСИ Соня Димтрова с взискател Община М. и длъжник ЕТ „Д. - Д. К.“, ЕИК *********.

Давността за най-ранните задължения на ищеца е започнала да тече от 01.01.2014 г., а десетгодишния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК би изтекъл на 01.01.2024 г. В случая обаче с постановление от 14.12.2023 г. въз основа на молба вх. № 12454/14.12.2023 г. от длъжника, изп.дело 99/2021 г. по описа на ЧСИ С. Д. е спряно, поради което е налице хипотезата на 171, ал. 2, т. 4 от ДОПК и чл. 171, ал. 2 от ДОПК не намира приложение след спиране на изпълнителното дело. До момента на спирането на изпълнителното дело не е изтекъл 10-годишен давностен срок за публичните задължения на ищеца от 2013 г. По отношение на компетентността на органа, издал актовете: 1. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7106-2017-002- 3

1/13.04.2017 г., издаден от Д. К. Х. на длъжност Инспектор приходи, оправомощен със Заповед № РД -040/27.01.2016 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и 2. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7106-2021-002-1/06.01.2021 г., издаден от Ф. С. К. на длъжност Гл. спец. „МДТ“, оправомощен със Заповед № РД - 257/09.07.2019 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ/и следователно актовете са издадени от компетентни длъжностни лица от община М., в подкрепа на което са приложени, заверени копия от Заповед № РД - 040/27.01.2016 г. на Кмета на община М., с която определя длъжностните лица за органи по приходите на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, както и Заповед № РД - 257/09.07.2019 г. на Кмета на община М., с която определя длъжностните лица за органи по приходите на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ.Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК.

Съгласно ал. 3 от същия член, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Относно спазването на процесуалните правила и материалния закон счита, че издадените Актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 7106-2017-002-1/13.04.2017 г. и № 7106-2021-002-1/06.01.2021 г. от длъжностни лица в община М. са издадени и влезли в сила при спазването на всички процесуални и материални правила. По делото община М. е приложила гореописаните актовете ведно с известията за доставяне. С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.