Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1267 от 18.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2311/2022
Вид
Решение № 1267
Подписан
18.10.2022
В сила
18.10.2022
Състав
Анна Иванова Иванова, Радослав Петков Радев, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300502311 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №2742/19.07.2022г. по гр.д.№20381/2021г. по описа на ПРС,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3,вр. с чл.225 от КТ и процесната заповед за уволнение не е отменена.Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което уволнителната заповед да се признае за незаконосъобразна,да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за оставането й без работа за периода 11.11.2021г.-11.05.2022г. в размер на 6547,89лв.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с ответника,като е заемал длъжността „*****“ и със заповеди №23/11.11.2021г. и №84/11.11.2021г.,връчени й на същата дата,е бил уволнен от заеманата длъжност поради налаганве на дисциплинарно наказание „уволнение“.Видно от събраните по делото доказателства от ищцата са били снети 1 обяснения по реда на чл.193 от КТ и едва тогава работодателя е пристъпил към налагане на наказанието.Следователно процесуалните разпоредби са били изпълнени от работодателя.При издаването на двете заповеди в един и същи ден и връчени на ищцата,работодателя в първата заповед с №23/11.11.2021г.,е постановил само дисциплинарното уволнение с посоченото основание в нея,а именно чл.330,ал.2,т.6 от КТ,а със следващата заповед с №84/11.11.2021г. е посочил и конкретно в какво се състои нарушението,извършено от ищцата.Жалбоподателят счита,че така издадени заповедите следва да бъдат отменени,тъй като е налице опорочаване на процедурата,но настоящата инстанция счита,че това не води до опорочаване на процедурата,тъй като с едната заповед се прекратява трудовото правоотношение,а с втората заповед се налага дисциплинарното наказание,като и двете заповед са свързани помежду си.В първоинстанционното производство е разгледан запис от камерите на учреждението,в което ищцата е работила и от записа се установява,че ищцата е застанала зад стола на едно от децата и между него и падналия на земята Г.,което е дете с **** и за което следва да се полагат особени грижи,и го настъпва с крак по дланта,а впоследствие след като минава покрай него го заскубва за косата.Комплексът за социални услуги е заведение,предназначено за осигуряване на грижи за деца с ***** или деца в *****,като самата ищца е била натоварена от работодателя да полага необходимите грижи за тези деца,без да влага физическо насилие.В настоящия случай тя не се е съобразила с това,поради което е нарушила реда в комплекса,а така също и не е изпълнила задълженията си,посочени в длъжностната характеристика.

В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели св.М. А.,която в показанията си заявява,че Л. е добър колега,който се грижи за децата и че когато Г. изпада в криза не може да бъде овладян се вика ***** или *****,като в успокояването се включват и останалите потребители.Сочи също така,че когато Г. изпадне в криза,трябва да се отдели от останалите и да се сложи на дивана,за да му се говори.

Св В. Т.,който е ***** в комплекса в показанията си заявява,че външната врата на посочената дата била затворена,когато той отишъл на работа,което било непривично и нередно и ставало,когато възникне проблем.Видял,че ищцата се занимава с Г.,а Г. бил тревожен,а пък Л. била извън контрол,поради което написал докладна.Разбрал от ищцата,че Г. е бутнал лекарствата,затова свидетелят поел Г. и започнал да го успокоява.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед,в която се посочва нарушението,нарушителя,кога е извършено същото и текста,въз основа на който се налага.Съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ щом е констатирано нарушение на трудовата дисциплина от работодателя,същия следва да вземе обяснения на работника,било то писмени или устни.В настоящия случай по делото са снети обяснения от работника,а заповедта за уволнение е мотивирана.При това положение настоящата инстанция намира,че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд 2 като правилно и законосъобразно,тъй като решението се явява правилно и законосъобразно.Обсъдени са всички представени и приети от съда доказателства и съдът е стигнал до извода,че са налице нарушения на трудовата дисциплина,допуснати от ищцата,за което на същата е наложено и наказанието „уволнение“.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 1400лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2742/19.07.2021г. по гр.д.№20381/2021г. по описа на ПРС,I гр.с-в.

ОСЪЖДА Л. Т. Т. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на Комплекс за социални услуги „Св.св.Константин и Елена“ с ЕИК-***** от гр.*****,представлявано от М.

В. в качеството й на ***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1400лв./хиляда и четиристотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3