Определение № 39183 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39183 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110124150 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, с материалноправно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 150 и чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за цената на топлинната енергия, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139 и сл. ЗЕ за цената на услугата дялово разпределение и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетенията за забава.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот на същия адрес, обозначен в исковата молба и като вх. „Б“, ап. 5, с абонатен № 30455 и инсталация № 4000226415, поради което има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че продажбата се осъществява при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, които обвързват клиентите без изричното им писмено приемане. Позовава се на общите условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., като твърди, че ответникът не е упражнил правото си да предложи специални условия по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Сочи, че дължимите суми за топлинна енергия се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и че обезщетение за забава се начислява върху задълженията по общите фактури след годишното изравняване при предпоставките на чл. 33 от общите условия. Твърди, че през процесния период е доставяло топлинна енергия за имота и е предоставяна услугата дялово разпределение чрез „Техем сървисис“ ЕООД, избрано от етажната собственост. Месечните начисления били прогнозни, а след приключване на отчетните периоди били изготвяни изравнителни сметки въз основа на отчетите на уредите.

Ищецът остойностявал енергията по предоставените от дружеството за дялово разпределение данни. Поддържа, че претендираните задължения не са погасени. Излага, че на 11.05.2026 г. е подало заявление с вх. № 1879 за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 634/2026 г., І състав, по описа на Районен съд – Генерал Тошево. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, и че на 17.08.2026 г. е получило съобщение с указания за предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена на 25.08.2026 г. с вх. № 1

264103.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които сочи, че е издадена заповедта за изпълнение:

460,12 евро – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане;

83,26 евро – обезщетение за забава за периода 15.09.2023 г. – 23.04.2026 г.;

46,00 евро – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.03.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане;

11,23 евро – обезщетение за забава върху задълженията за дялово разпределение за периода 16.05.2023 г. – 23.04.2026 г. Общият размер на четирите претенции е 600,61 евро.

Ищецът претендира разноските в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. Иска делото да бъде разгледано и в отсъствие на негов представител, както и постановяване на неприсъствено решение при наличие на законовите предпоставки. Прави възражение за прекомерност на насрещното адвокатско възнаграждение и за липса на предпоставки за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, както и искане за компенсиране на разноските до размера на по-малкото вземане.

Ответникът А. Б. С. оспорва исковете като недопустими, а при разглеждането им по същество - като неоснователни и недоказани по основание и размер. Поддържа нередовност на исковата молба поради непосочени конкретен правопораждащ договор, дата на сключването му, предмет и договорена цена и поради липса на достатъчно разграничаване на отделните компоненти на претендираната енергия. Оспорва пасивната си легитимация, като счита, че собствеността върху имота и присъединяването на сградата сами по себе си не заместват изричното волеизявление за сключване на договор. Твърди нищожност на заповедта за изпълнение, включително поради нарушение на чл. 410, ал. 3 ГПК, като препраща и към възражението си в заповедното производство. Поддържа необходимост от писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 8 и чл. 16 ЗЗД и чл. 298 ТЗ и изрично приемане на общите условия. Счита, че чл. 150, ал. 2 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ противоречат на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, включително чл. 147а, на чл. 17 и чл. 19 от Конституцията и на правото на Европейския съюз. Позовава се на Директиви 2011/83/ЕС, 2012/27/ЕС, 2006/32/ЕО и 93/13/ЕИО, Регламент № 2006/2004, Хартата на основните права и правилата на ДФЕС за конкуренцията и държавните помощи. Излага доводи за непоръчана доставка, недопустимо обвързване на отделни услуги и злоупотреба с господстващо положение.

Оспорва задължението за цена на дялово разпределение, като се позовава на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ и твърди, че тази услуга е за сметка на доставчика, а ищецът предявява чуждо вземане.

Счита клаузите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от общите условия за неравноправни. Оспорва правомощията на общото събрание на етажната собственост да сключва договори за потребление от името на отделните собственици и поддържа, че договорите между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение са прекратени по право съгласно § 5 от 2 преходните разпоредби на Наредба № 16-334/2007 г. Оспорва количеството и стойността на начислената енергия и начина на разпределянето . Твърди, че вътрешната отоплителна инсталация служи за пренасяне на топлоносител, че отдаваната от нея енергия представлява технологични загуби и че собствеността върху общата вещ поражда задължение за поддръжка, но не и за нейното ползване. Счита, че разходите следва да се поемат от действително ползващите съответната услуга лица, а приложената методика не отчита реалния режим на инсталацията, спрени и демонтирани отоплителни тела и физическите закони на топлообмена. Твърди липса на отоплителни тела в общите части. В отговора изрично сочи, че се ползват отопление на имота и битово горещо водоснабдяване, като оспорва количественото им определяне и цената. За енергията за подгряване на водата поддържа изчисляване според отчетения обем вода и специфичен разход 52,335 kWh за един кубичен метър при подгряване от 10 до 55 градуса. Счита загубите в топлообменника и от рециркулацията за сметка на доставчика. Изявленията за ползване не съдържат признание на конкретно количество, цена или размер на вземане. Ответникът оспорва правилното място на измерване, наличието на отделно измерване на енергията за гореща вода, метрологичната годност на общия топломер и отчетните данни. Поддържа липса на документи за ежемесечните отчети, за техническите параметри, проектната и инсталираната мощност, настройките и въвеждането на абонатната станция в експлоатация, както и недостатъчно приспадане на технологичните разходи. Твърди, че показанията на разпределителите не представляват пряко търговско измерване на потребената енергия. Оспорва цената като едностранно определена и поддържа, че регулаторът определя пределна цена, която не замества договорена между страните цена. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от информационната система и съобщенията към фактури и изисква първичните счетоводни документи и кредитните и дебитните известия. Оспорва обезщетенията за забава с доводи, че не се дължи лихва върху прогнозни, неизяснени и неликвидни суми, че липсват доказателства за надлежно поискано плащане и че клаузите за начисляване на лихва са незаконосъобразни и неравноправни. Прави възражение за погасяване чрез плащане. Твърди, че за сезон 2023–2024 г. са платени всички фактури на обща стойност 2 374,39 лв. За сезон 2024–2025 г. сочи плащане на 79,31 лв. на 27.06.2024 г. по фактура № 1203035926/31.05.2024 г. и на 894,77 лв. на 17.09.2025 г. по обща фактура № 1042763678/31.07.2025 г., или общо 974,08 лв., с което според него последната фактура е платена изцяло. Представя фактури, банкови нареждания и обобщена справка. В платежните документи е посочен наредител М.А. С. и основание „дарение по фактура“, което налага изясняване на постъпването и отнасянето на преводите и на заявеното с тях изпълнение.

Позовава се на отмяната на разпоредби от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и на решения по адм.д. № 746/2021 г. и № 85/2024 г. на ВАС, като поддържа обратно действие на съдебната отмяна и се позовава на решение на Съда на ЕС по дело C-289/21.

При проверката по чл. 140 ГПК съдът съобрази следното:

Ищецът твърди свое вземане срещу посочения от него длъжник и индивидуализира четирите претенции по вид, размер и период. Доводите дали ответникът е обвързан от 3 договор, дали ищецът е носител на вземането за дялово разпределение и дали е доставено заявеното количество енергия са въпроси на материалноправната легитимация и основателността. Непредставянето на достатъчно доказателства не е само по себе си нередовност на исковата молба. Поради това не са налице основания исковата молба да се върне или производството да се прекрати на тези основания. За проверката на специалните предпоставки по чл. 415 и чл. 422 ГПК следва да се осигури пълният достъп до електронно свързаното заповедно дело, включително заповедта, възражението и съобщението с указанията до заявителя. Твърдяното неприлагане на документи по чл. 410, ал. 3 ГПК само по себе си не установява нищожност на съдебната заповед.

Представените документи са относими към спорните собственост, идентичност на имота, възникване на правоотношението, отчитане, начисляване и погасяване на вземанията и следва да бъдат приети. Общото оспорване на тяхната относимост, правно действие и доказателствена стойност не представлява конкретно оспорване на автентичността по чл.

193 ГПК. Приемането не предрешава доказателствената им сила. Предходните съдебни решения се отнасят до други периоди и не доказват сами по себе си доставките и размера на вземанията по настоящото дело. Евентуалното им обвързващо действие подлежи на преценка след установяване на влизането им в сила, страните и предмета им.

Налице е правен интерес от привличане на „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца предвид твърдяното договорно възлагане на дяловото разпределение и възможната отговорност за неточен отчет или разпределение. За установяване на спорните количества, технически параметри, начисления и осчетоводени преводи са необходими специални знания. Експертизите следва да се допуснат с конкретизираните по-долу задачи, като правната приложимост на нормативните актове, действителността на клаузите и дължимостта на сумите се преценяват от съда.

По исканията за сезиране на Конституционния съд съдът не установява към настоящия момент основание да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

Преценката на съответствието на подзаконовите правила с актове от по-висока степен е задължение на разглеждащия спора съд и не е изключена от чл. 195, ал. 1 АПК. Изложените общи доводи за несъответствие с правото на ЕС не обосновават сами по себе си противоконституционност на посочените законови разпоредби. При преценката на доводите относно чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се съобрази и Решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд относно тогавашната уредба на задълженията на собствениците в топлоснабдена етажна собственост. Конкретната приложимост на разпоредбите и възраженията по същество ще бъдат обсъдени при решаването на спора.

Формулираният въпрос за транспониране на директива в един или във всички относими закони е общ и не обосновава необходимост от ново тълкуване за разрешаването на конкретния спор по смисъла на чл. 628 ГПК. Съдът прилага съюзното право според предметния и времевия му обхват и съобразява постановеното от Съда на ЕС решение от 05.12.2019 г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17 относно доставките в сгради – етажна собственост. Отказът да се отправи запитване на настоящия етап не изключва последваща 4 служебна преценка при установяване на необходимост от тълкуване на конкретна разпоредба.