Решение № 13885 от 11.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13885 гр. София, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110141113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищцата Б. М. К........ срещу ответника „Вивус.бг“ ЕООД, както и по насрещния искове на последния, като първоначалната ищца предявява претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от сключения между страните Договор за кредит № ...............2025 г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – посочване правилно на размер на годишния процент на разходите (ГПР) в текста на договора, евентуално – че е обвързана от договора без нищожните клаузи, уреждащи заплащане на такса за „бързо разглеждане“, които противоречат на закона – на забраната за начисляване на разходи за усвояване на потребителски кредит, а по насрещният иск дружеството иска осъждане на ищцата да му плати главницата по същия кредит в размер на 562,42 €, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от подаване на насрещния иск – 16.10.2025 г., до окончателното плащане.

Ищцата (за назоваване на страните по всички претенции съдът ще ползва в актовете си само качеството им по първоначалния иск) твърди, че сключила с ответника Договор за кредит № ...............2025 г., по силата на който получила 1100 лева със задължение да ги върне в срок от 30 дена, като бил уговорен ГПР от 49,70 %, а към договора било сключено и допълнително споразумение (което според ищцата е част от договора), в което било уговорено, че ищцата ще плати 226,94 лева за „бързо разглеждане“ на искането. Поддържа се, че последната такса представлява разход по кредита, който обаче не бил взет предвид при изчисляване на ГПР, поради което действителният размер на ГПР по договора не бил правилно посочен, и поради това в договора липсва реквизит по закон, което го прави напълно 1 нищожен. При условия на евентуалност се поддържа, че таксата за „бързо разглеждане“ не се дължи, тъй като е за усвояване на кредита, като за това е забранено от закона да се начисляват разходи на потребителя, или въвежда разходи без покритие, които правят клаузата неравноправна. Същата противоречала и на добрите нрави, тъй като не е за реално предоставена услуга. Поради това се иска уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Вивус.бг“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че ищцата сама била поискала и приела да получи услуга „бързо разглеждане“, с което кредиторът ангажирал допълнителен ресурс, за да отпусне кредита по бързо. Поради това таксата не била част от услугите по договора и не следвало да се приема за релевантна за изчисление на ГПР. Иска се отхвърляне на иска.

Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцата като прекомерно.

С предявения насрещен иск ответникът по първоначалния иск „Вивус.бг“ ЕООД претендира платените на ищцата 1100 лева, независимо дали нейната претенция ще бъде уважена, тъй като при всички положения при прилагане на чл. 23 ЗПКр дължала да върне полученото.

В законоустановения срок е подаден отговор на насрещния иск от първоначалната ищца – Б. М. К........, която поддържа доводите си за нищожност на договора. Дори при уважаване на насрещния иск претендира, че не дължи разноски по делото.

В съдебното заседание страните не изпращат представители, с писмени молби поддържат съображенията от исковите молби и отговорите, като ответникът оспорва размера на исканите от ищеца разноски, ищцата обосновава размера им и иска да се отдели за безспорен факта на плащане на 216,58 €.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото в открито заседание от 20.05.2026 г. (на лист 79 от делото) съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: Договор за кредит № ...............2025 г., по силата на който получила 1100 лева със задължение да ги върне в срок от 30 дена, като бил уговорен ГПР от 49,70 %, а към договора било сключено и допълнително споразумение (което според ищцата е част от договора), в което било уговорено, че ищцата ще плати 226,94 лева за „бързо разглеждане“ на искането.

Съгласно представено от ответника и твърдяно от ищеца (на лист 44 от делото) Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 10.04.2025 г. ищцата е приела да заплати 226,49 лева такса, за да бъде искането за кредит разгледано в рамките на 15 минути от подаването му.

Съгласно представено на лист 113 извлечение от кредитна сметка на 2 ищцата, неоспорено от ответника, тя е платила по кредита 423,50 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са следните обективно съединени при условия на евентуалност първоначални искове:

1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр;

2. положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – забрана за начисляване на такси за усвояване на кредит, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, и предявен насрещен иск:

3. осъдителен иск за връщане на полученото по договор за кредит, независимо от действителността му, с правна квалификация чл. 23 ЗПКр.

Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен процент на ден или лихвен процент. Евентуалният иск се разглежда при отхвърляне на главния, като следва да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите.

Осъдителният иск се уважава освен ако не се установи, че ищцата е върнала получените суми по кредита.

По предявените искове за недействителност на договора настоящият съдебен състав намира, че следва да се занимае с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява 3 сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само, единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към процесния договор за кредит, тези принципни съображения имат следното проявление:

Освен основното съдържание на договора в основния документ за сключването му, ищцата е приела да заплати и допълнителна такса, за да 4 получи кредита бързо – следователно тази такса представлява условие за отпускане на кредита с избраните му времеви параметри – почти веднага, а това представлява „търговско условие“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр.

Следователно таксата за разглеждане по-бързо на искането да бъде отчетена като част от разходите по кредита.

По процесния договор ищцата е получила 1100 лева със задължение да ги върне за 1 месец. Ако кредитът беше отпуснат за година и се връщаше наведнъж в края на този период (при връщане на вноски, тъй като след всяка вноска главницата намалява, а оттам – и се увеличават разходите спрямо предоставените пари, т.е. ГПР ще се повишава), при посочения в договора ГПР от 49,70 %, общият размер на разходите следва да е същият процент от 1100 лева, или 546,70 лева. Тъй като кредитът е отпуснат за един месец, максималният разход би бил 1/12 от последната сума, или 258,64 лева, което е повече от неустойката от 45,56 лева, т.е. разходите при посочения в договора за кредит ГПР са по-малки дори само от таксата. Следователно ГПР е неправилно изчислен. Оттук на основание чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал.