Решение № 409 от 21.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100510307 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 50058 от 04.07.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.М., подадена от длъжника Г. Е. Н., чрез пълномощник – адвокат Д.Ш.

- САК, срещу разноските, приети за събиране по изпълнително дело № 20248600401959 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, район на действие СГС, обективирани в Покана за доброволно изпълнение, изх. № 139864 от 20.06.2024 г., и в Съобщение, изх.

№ 149461 от 12.07.2024 г.

В жалбата се излагат подробни оплаквания досежно обжалваните действия на ЧСИ М., като се поддържа, че размерът на адвокатския хонорар, таксите по ТТРЗЧСИ и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, са неправилно определени. Иска се тяхното редуциране до законосъобразни размери. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят “БГК И.“ЕООД, ЕИК *******, чрез пълномощник – адвокат Л.Д. - САК, в срока по чл. 436, ал. 3 ГП, е взел становище по жалбата, с което оспорва същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилно изчислени от ЧСИ М. разноски и такси по изпълнението. Не заявява искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

ЧСИ В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени 1 материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е в двуседмичния преклузивен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението, като е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и т.

2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Установява се от изпратеното по компетентност на СГС копие на изпълнително дело № 1959/2024 г. по описа на ЧСИ М., че е образувано по искане на взискателя “БГК И.“ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 18898/2021 г. на СРС, срещу длъжника Г. Е. Н., за сумата от 343.87 лева, представляващи разноски по делото.

Молбата е подадена чрез пълномощник – адвокат Л.Д., като е направено от взискателя и искане за събиране на разноските за адвокатския хонорар, договорен и платен в размер на 400.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 31.05.2024 г. (л. 5 от изп. дело). Не е посочен способ на принудително изпълнение, съгласно чл. 426 ГПК. Поискано е пълно имуществено проучване на длъжника.

С поканата за доброволно изпълнение (л. 32 от изп. дело), ЧСИ М. указва на длъжника Г.-Н. Н., че е приела за събиране по изпълнителното дело 400.00 лева разноски за адвокатски хонорар и е начислила други разноски в общ размер от 400.00 лева, както и пропорционална такса от 143.41 лева.

ЧСИ М., въз основа на Удостоверение (л. 20 от изп. дело) за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП – Велико Търново, присъединява по процесното изпълнително дело и вземане на държавата в размер на 500.00 лева.

Изготвена е по изпълнителното дело сметка за размера на дълга, изх. № 139860 от 20.06.2024 г. (л. 22 от изп. дело), в която ЧСИ М. е отразила множество такси по ТТРЗЧСИ (по т. 2, по т. 9, по т. 5, по т. 4, по т. 31 ТТРЗЧСИ ), които в общ размер възлизат на сумата от 400.00 лева. Издадена е сметка по чл. 79 ЗЧСИ единствено за сума от 66.00 лева, с ДДС, за такси по т. 1, т. 5 и т. 3 ТТРЗЧСИ.

Длъжникът Г.-Н. Н. заплаща сумата по изпълнителния лист на 03.07.2024 г. (в срока за доброволно изпълнение), видно от платежно нареждане на л. 42 от копието на изпълнително дело № 1959/2024 г. на ЧСИ М..

Представено е от жалбоподателя пред ЧСИ М. удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадено от ТД на НАП, видно от което длъжникът няма публично – правни задължения, поради което ЧСИ М. намалява размера на дълга по изпълнителното дело до размера на сумата от 841.27 лева, както и размера на пропорционалната такса от 143.41 лева на 89.27 лева.

Жалбата се поддържа, съгласно изрични изявления на длъжника, чрез процесуалния й представител (л. 54 от изп. дело).

Съгласно така установеното, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

2

Оплакванията на жалбоподателя Г.-Н. Н. за недължимостта на адвокатския хонорар в размера над минималния такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по – нататък за краткост Наредба № 1 от 09.07.2004 г.), са основателни. Единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК част от съдържанието на молбата е посочването на способ за принудително изпълнение, какъвто в процесния случай не е и бил посочен от процесуалния представител на взискателя, а е релевирано искане до ЧСИ М. да извърши пълно имуществено проучване на длъжника и е възложено извършване на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

Сумата по изпълнителния лист е постъпила по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. - в размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.

Възнаграждението от 200.00 лева се присъжда без ДДС, доколкото в договора за правна защита и съдействие не е извършено отразяване дали сумата от 400.00 лева е с ДДС или не, поради което за съда не възниква задължение да извършва проверка в публичния регистър относно наличие на регистрация на адвоката по ЗДДС.

В неправилен размер е и приетата за събиране пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Таксата за изпълнение на парично вземане се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист, без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата по изпълнителния лист е в размер на 343.87 лева. Съгласно т. 26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100.00 лева до 1 000.00 лева, размерът на пропорционалната такса е 10.00 лева + 10 на сто за горницата над 100.00 лева. Предвид сочената разпоредба размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 34.38 лева, към която следва да се начисли 20% ДДС. Или, пропорционалната такса възлиза на 41.25 лева, а не на 89.27 лева, както неправилно е прието от ЧСИ М..

Необосновано са определени на общо 400.00 лева и таксите по ТТРЗЧСИ, обективирани в сметката за размера на дълга (л. 22 от изп. дело), тъй като част от 3 начислените такси не съответстват на извършени от ЧСИ действия и се явяват недължими.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението, когато дългът е платен след образуване на изпълнителното дело (какъвто е и процесният случай), са за сметка на длъжника, освен в случая по ал. 3, когато са направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. Начислената такса за два броя наложени запора не следва да се събира, тъй като сумата по изпълнителния лист не е събрана принудително от двете запорирани сметки на длъжника. Таксата за присъединяване на взискателя НАП също не се дължи, тъй като от удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК (на л. 47 от изп. дело) е видно, че Г.-Н. Н. няма публично - правни задължения. Не са дължими и таксите за вдигане на запорите; таксите по т. 31 ТТРЗЧСИ; таксата за приключване на изпълнителното дело (не е постановяван от ЧСИ М. акт по чл. 433, ал. 2 ГПК). Предвид изложеното и с оглед на надлежните данни по изпълнителното дело, за сметка на длъжника Г.-Н. Н. са такси за образуване на изпълнителното дело (т. 1 ТТРЗЧСИ) - в размер на 24.00 лева с ДДС; по т. 2 ТТРЗЧСИ (за цялостно имуществено проучване на длъжника) - в размер на 60.00 лева с ДДС и по т. 5 ТТРЗЧСИ – в размер на 24.00 лева, или в общ размер от 108.00 лева с ДДС.

По разноските за настоящото производство

Искането на жалбоподателя Г.-Н. Е. Н. за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тази отговорност е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноските, приети за събиране по изпълнително дело № 20248600401959 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, район на действие СГС, обективирани в Покана за доброволно изпълнение, изх. № 139864 от 20.06.2024 г., и в Съобщение, изх. № 149461 от 12.07.2024 г., вместо което постанови:

НАМАЛЯВА приетите за събиране такси и разноски по изпълнително дело № 20248600401959 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, район на действие СГС, както следва: пропорционална такса по т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ – от 89.27 лева до размера на сумата от 41.25 лева, с ДДС, приетата сума от 400.00 лева, представляваща възнаграждение на адвокат на взискателя “БГК И.“ ЕООД, ЕИК *******, по изпълнително дело № 20248600401959 по описа на ЧСИ В.М. – на 200.00 лева, както и такси по т. 1, т. 2 и т. 5 ТТРЗЧСИ - от 400.00 лева до размера на сумата от 108.00 лева, с 4

ДДС.

ОСТАВЯ без уважение искането на Г.-Н. Е. Н., за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5