Решение № 19 от 07.02.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Севлиево, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230101001 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. А. М. срещу М. Г. И. иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. 3 ЗЗД за заплащане за сумата от 6268 лв. – разликата между действителната стойност на извършения ремонт с недостатъци и платената от ищеца стойност по договор за СМР.

В исковата молба се твърди, че на 19.09.2017 г. около 11 часа в дома на ищеца се появил ответникът заедно с още едно лице – Д., като предложил да извърши саниране на къщата на ищеца при много изгодни условия, тъй като разполагал с материали за санирането, които ищецът нямало да заплаща, а щял да заплати само труда. Сочи се, че след проведения разговор ответникът И. започнал работа и на 21.09.2017 г. донесъл на ищеца някакъв документ за подпис, впоследствие ищецът видял, че това било някакъв договор,с който се уговаряли извършване на топлоизолация, холкери, запечатване на материала, вдигане на скеле. Сочи, че му било поискано капаро от 2000 лв., което ищецът заплатил след подписването на договора. Излагат се съображения, че група ора, около девет души, които довел ответника, започнали нещо да работят и непрекъснато да искат пари от ищеца и в рамките на три дни им дал общо 8460 лв.

Ищецът сочи, че му направило впечатление, че това което се извършвало не отговаряло на най-елементарните изисквания за подобна дейност и започнал да им иска обяснения, ответникът го уверявал, че нещата ще се оправят и му представил една калкулация, съгласно която претендирал 15 230 лв., от които ищецът бил заплатил 8060 лв., а ответникът И. му поискал още 7230 лв., след което ищецът и ответникът се скарали и ищецът дал на ответника още 400 лв., след което ответникът и бригадата му 1 изчезнали. Ищецът сочи, че след обстойно проучване установил, че санирането не било извършено качествено и фактически стойността на „ремонта“ реално била около 2192 лв. за труд и материали, поради което ответникът следвали да върне надплатената сума от 62668 лв.

Ищецът е подал уточнителна молба, с която насочва претенцията си и срещу Д.

И. А., Г. О. Г. и Н. М. М., за които лица твърди, че са участвали в извършените по имота му дейности, представяли са му договори и са изисквали плащане на суми.

Ищецът излага твърдения, че ответниците отговарят солидарно за претендираната от него сума.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответниците Д. И. А. и Н. М.

М..

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Г. Огня нов Г., чрез назначения му особен представител адв. П. С., с който така предявения иск се оспорва. Твърди, че исковата молба е нередовна, като не били конкретизирани претенциите към всеки от ответниците. По същество прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума. Направено е искане да бъде задължен ищеца да представи договора, за който твърди да е сключен между него и ответниците.

Прави се искане да се изиска от РП – Севлиево преписката относно подаденатга от ищеца жалба във връзка със саниране на къщата му.

Предвид изложеното моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на исковата молба от ответника М. Г. И., чрез назначения му особен представител адв. М. Д., с който се оспорва исковата молба. Сочи се, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че между страните е налице облигационно отношение, както и че ответникът е бил страна по това правоотношение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума.

Предвид изложеното моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.

С определение от 09.10.2023 г. са приети за съвместно разглеждане предявените с допълнителните молби на ищеца искови претенции срещу ответниците Д. И. А., Г. О.

Г. и Н. М. М..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да възникне притезателното право по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД при наличие на неправилно изпълнение на работата в конкретната хипотеза, е необходимо в 2 обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличие на валидно сключен договор за изработка с ответника;

2/ некачествено изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя по договора за изработка, които недостатъци не могат да се открият при обикновения начин на приемане или са се проявили по-късно; 3/ констатиране на недостатъците по реда н а чл. 264, ал. 2 ЗЗД и уведомяване на изпълнителя за тях и 4/ заплащане на възнаграждението по договора, което надхвърля стойността на действително извършената работа.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на горните предпоставки.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си, като е изпълнил СМР във качество и обем съгласно сключения между страните договор.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да я предаде на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.

За установяване на наличието на облигационно правоотношение с ответниците по договор за изработка ищецът е представил копие на документ наименован „договор на частно правен характер“, оспорен от процесуалните представители на ответниците.

В документа е посочено името на ответника М. Г. И. като изпълнител, посочено е „топлоизолация – с труд и материали: 40 лв. на 1 см2, холкери: 20 лв., запечатване на материала: 10 лв., скеле 80 лв.“. Посочено е „дал капаро 3000 лв., дал капаро 2000 лв., дал 1500 лв., дадени капаро 1560 лв.

Представения документ „договор на частно правен характер“ изрично е оспорен от процесуалния представител на ответника М. Г. И., като на от страна на ищеца е представен и друго копие на договора, което не представлява оригинал, което не е прието като доказателство по делото.

Ищецът е ангажирал и гласни доказателствени средства за установяване на твърдените факти, чрез разпит на свидетелката В. И.а Т. /фактически съжител на ищеца/. Свидетелката посочва, че ищецът е давал парични суми по повод извършен ремонт на къщата му, като ищецът й споделил, че е дал 3000 лв. на Н., а после групата 3 поискала повече пари, които ищецът изтеглил и дал.

Съдът, намира,че показанията на свидетелката попадат под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение установяването на елементите на договора – относно правата и задълженията на страните, начина и срока на плащане и други съществени елементи от фактическия състав на конкретния договор, тъй като твърдяната стойност на договора е по - висока от 5000 лв.

Съгласно константната съдебна практика е недопустимо, с оглед на въведената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК забрана, установяването на елементите на договори – относно правата и задълженията на страните, начина и срока на плащане и други съществени елементи от фактическия състав на конкретния договор, когато стойността на договора е по - висока от 5000 лв. В този случай сключването на договора в писмена форма, при неформалните договори, не е за действителност, а за доказване на установените от страните правоотношения. Ограничението не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки. Така например Определение № 256 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2016 г., III г. о., ГК. В случая обаче се касае за спор относно съществуването на договорното правоотношение, поради което касателно този факт не следва да бъдат кредитирани свидетелките показания.

Други релевантни доказателства относно наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка с описаните в исковата молба СМР, сключен с посочените ответници, не са ангажирани от страна на ищеца.

Изисканата и приложена по делото прокурорска преписка е неотносима към настоящия правен спор.

По така предявения иск, както изрично съдът е указал на ищеца с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства 4 дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл.

235 и чл. 12.

В настоящият случай не се установява нито с преки доказателства, нито с верига от взаимосвързани допустими косвени доказателства наличието на облигационно правоотношение между ответниците и ищеца, както и неговите съществени елементи, като представения „договор на частноправен характер“ е копие и е изрично оспорен от ответника М. И. чрез назначения му особен представител, освен това същият не съдържа съществените елементи на договор, твърдяни от ищеца, като не може да бъде проверена неговата автентичност, доколкото същият е представен в копие, а ищецът не разполага с оригинал /предствено е от него второ ксерокопие на договора/.

По отношение на другите ответници по делото не са събрани никакви допустими доказателства за наличие на преговори или договорно отношение с ищеца, освен свидетелските показания на свидетелката В. Т., които обаче попадат под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 предл. 2 от ГПК, както беше посочено.

По делото не са представени и документи удостоверяващи извършените плащания, което да бъде индиция за наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците по твърдяния договор за изработка.

Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че по делото е била допусната и съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена с необходимата компетентност, по която вещото лице е установило, че е извършена топлоизолация на процесния обект, която не е била положена качествено. Вещото лице заключава, че стойността на извършените работи по средни пазарни цени към датата на извършването й е 5635 лв.