Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 23.01.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 7028/2019
Вид
Решение № 175
Подписан
23.01.2020
В сила
19.05.2022
Състав
ДИАНА МЛАДЕНОВА МАТЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 6 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№11

Номер 23.01.2020г. Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд 6 състав

На 09 01 2020

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: Д МАТЕЕВА

Секретар: Цв Малинова

Като разгледа докладваното гр.д. № 07028 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба и след изменение на иска по чл.214

ГПК в с.з. на ПРС от 09.01.2020г., е предявен иск от

Д.Т.Т. ЕГН ********** ***

Чрез адв.Г.Б. *** , с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , както и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1703.46лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд 1784 часа за периода 01.010.2016г. до 11.11.2019г., изтекла лихва в размер 248.26лв. за периода от датата на падежа на дължимата сума до датата на ИМ 11.11.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок ответната страна е подала отговор, с който:

- е оспорила пасивната си процесуална легитимация да отговаря по така предявените искове

- при условията на евентуалност възразява, че на ищеца са изплатени всички дължими се суми за положения от него труд - възразява, че е налице законова забрана за парична компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие -ответникът възразява, че по приложимата за процесния период нормативна база няма изрична уредба, която да предвижда възможност за преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът е държавен служител към ОДМВР- гр.Перник, считано от 06.12.2011г., като през процесния период е заемал длъжност

“младши оперативен дежурен в

ОДЧ на ВТОРО РУП на ОД на МВР Перник“

Съгласно чл.142 ЗМВР служителите на МВР са три вида:

-държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР,

-други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и

-служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.

В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директора на ОДМВР- гр.Перник.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация:

ОДМВР- гр.Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период.

В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. както и Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.

По основателността:

Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът е държавен служител към ОДМВР- гр.Перник, считано от 06.12.2011г., като през процесния период е заемал длъжност

“ младши оперативен дежурен в ОДЧ на ВТОРО РУП на ОД на МВР Перник“ Видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза на в.л.Б П.- ищецът е работил в ОДМВР-гр. Перник съгласно месечен график за дежурство, утвърден от началник на съотв. РУП- към ОДМВР- гр.Перник.

Работното време се изчислява сумарно за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период.

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със:

- допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и

-с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -за служителите на ненормиран работен ден;

-възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период, за служителите работещи на смени;

-извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

За положения труд от служителите, работещи на смени се изготвят протоколи.

За процесния период 11.10.2016г.- 11.11.2019г. ищецът има общ брой отработени часове 1696 часа - между 22,00ч. и 6,00ч.

Превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента на превръщане е в размер на 1939 часа дневни извънреден труд, Като разликата в размер 243 часа не е заплатен на ищеца и той е в размер 1703.46лв.

На ищеца е платена сумата 424лв. за същия период – по 0.25лв. на отработен нощен час, следователно неизплатената сума за разликата от 243 часа – общата сума дължима е 1703.46лв.

Изтеклата лихва е в размер 248.26лв.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител към ОДМВР- гр.Перник.

Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно чл.

176 от ЗМВР - БТВ на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период (15.02.2018г.- 15.02.2019г.) са действали

:

Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., Наредба №

8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г. и действала до 02.08.2018г.) и