Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 24.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2023
Вид
Решение № 146
Подписан
24.04.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Стара Загора, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500098 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба от М. Е. А. от гр.Р. против Решение № 143 от 21.12.2022г. постановено по гр.дело № 454/2022г. по описа на Районен съд Раднево.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск по чл.422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане, произтичащо от неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение. Намира същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд в противоречие с материални закон - КТ неправилно е приел, че не следва да бъдат присъдени трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за процесния период, тъй като тези вземания - трудови възнаграждения били погасени чрез съдебно прихващане на въззиваемия. Въззивницата не споделя този извод, поради това, че не е налице установената от съда недобросъвестност от нейна страна и не са налице условията за извършване на прихващане, тъй като не съществува изискуемо и ликвидно задължение към въззиваемия. Твърди, че е била добросъвестна при изпълнението на трудовите си задължения и е изпълнявала задълженията си като главен счетоводител, съгласно длъжностната си характеристика. Сочи, че съдът 1 правилно е констатирал, че списъкът с имената на служителите и каква сума следва да получи всеки от тях като „допълнително материално стимулиране“ са били съставяни от служителката в „Труд и работна заплата“. Намира за необоснован извода на съда, че това е ставало със знанието и съгласието й, след като нямало никакви доказателства в тази насока. Твърди, че е изпълнявала точно своите задължения, изпълнявайки заповедите на управителя, като е осчетоводявала и нареждала изплащането на съответните суми. Противното би било нарушение та трудовата дисциплина. От друга страна, ако въззиваемият е имал претенции относно това, че сумите, изплатени й като „ДМС“ са платени неоснователно, е трябвало да предприеме съответните законови мерки за тяхното връщане. Сочи, че такива до настоящия момент нямало и по този начин тези задължения не са определени нито по основание, нито по размер и не могат да послужат за прихващане на задължението на въззиваемия, произтичащо от неизплатени трудови възнаграждения и обезщетението й. На следващо място въззивницата счита, че съдът неправилно е приел, че не е изпълнявала трудовите си задължения като главен счетоводител, обосновавайки се единствено с показанията на М.

Т. - заела длъжността „главен счетоводител“, след напускането й.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение с всички произтичащи от това последици.

Претендира присъждане на направените в настоящата инстанция разноски - платен адвокатски хонорар.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков“ ЕООД гр.Р..

Въззивникът М. Е. А. от гр. Р., редовно и своевременно призована, явява се лично, заедно с процесуалния си представител по делото адв. Т. Д., който моли да се уважи изцяло въззивната жалба на въззивницата и да се отмени изцяло Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Подробни съображения излагат също в съдебното заседание по съществото на делото от 22.03.2023 год.

Въззиваемият МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков“ ЕООД гр.Р. със седалище и адрес на управление гр.Р., редовно и своевременно призовани, не се явява процесуалния му представител по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във връзка чл.128, ал.1, т.2 и чл.224, ал.1 във връзка с чл.177 от КТ.

2

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, видно от представените по делото доказателства, както и от изисканото заповедно производство по ч.гр.д. с № 368/2022 г. на РС- Раднево е видно, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 206 от 02.06.2022 г. за сумите от 2880 лв. неплатени трудови възнаграждения за месеци декември 2019 г., януари 2020 г., частично за февруари 2020 г. и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 6280 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2022 г., както и сумата от 2134,79 лв. мораторно обезщетение за периода от 14.02.2020 г. до 01.06.2022 г.

Постъпило е в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника и са дадени указания на ищеца да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземането, което претендира, съответно ищецът е сторил това в едномесечния срок, поради което исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

С протоколно определение от 06.10.2022 г. съдът е обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въззивницата е работила при ответното дружество въз основа на безсрочен трудов договор на длъжност „главен счетоводител”.

С оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти за основателност на иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ ищецът следва да докаже, че е полагал труд в през процесния период и размера на трудовото възнаграждение, а ответникът следва да докаже твърдените факти за недобросъвестно упражняване на трудовите задължения от въззивницата.

С оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти за основателност на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ ищецът следва да докаже, че трудовия договор с ответника е прекратен и че към датата на прекратяването на трудовия договор има непогасен по давност неизползван платен годишен отпуск за претендираните 61 дни, както и размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия договор.

Ответното дружество следва да докаже насрещните си възражения, в това число и възражението си за прихващане с недължимо платени суми по трудовия договор в периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2020 г., възлизащи на сума не по-малка от 20 000 лв., чието правно основание е чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

Както се посочи не е спорно по делото, че въззивницата е работила по 3 безсрочен трудов договор при ответното дружество на длъжност главен счетоводител за процесния период, за който се претендират вземания за трудово възнаграждение.

По делото е прието като писмено доказателство заповед № 16 от 13.02.2020г. /л.34/, неоспорена от страните, с която е прекратено трудовото правоотношение с въззивницата, съответно едностранно от въззивницата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплатени трудови възнаграждения, считано от 13.02.2020 г. В цитираната заповед е посочено да се изплати на въззивницата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 61 дни. Заповедта е връчена на въззивницата надлежно на същата дата 13.02.2020 г. лично срещу подпис.

По делото не е бил представен трудов договор или други писмени доказателства, установяващи размера на трудовото възнаграждение на въззивницата, уговорено именно в трудовия договор.

От приетото заключение на СИЕ е видно, че във фиша за работната заплата на въззивницата за месец декември 2019 г. за отработените 19 дни е било начислено основното трудово възнаграждение в размер на 1110 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 115,44 лв., или общо БТВ в размер на 1225,44 лв., като след удръжки нетното трудово възнаграждение възлиза в размера на 950,92 лв., което не е било изплатено на въззивницата към момента. Съответно за месец януари 2020 г. за отработени 22 дни във фиша за работна заплата било начислено основно трудово възнаграждение в размер на 1110 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 115,44 лв., или общо БТВ в размер на 1225,44 лв., като след удръжки нетното трудово възнаграждение възлиза в размер на 950,92 лв., което не било изплатено на въззивницата към момента. И за месец февруари 2020 г. за отработени 8 дни във фиша за работна заплата било начислено основно трудово възнаграждение в размер на 440 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 42,62 лв., или общо БТВ в размер на 486,62 лв., като след удръжки нетното трудово възнаграждение възлиза в размер на 377,60 лв., което не било изплатено на въззивницата към момента.

От всичко изложено е видно, че за процесния период, за който се претендират трудови възнаграждения - месеци декември 2019 г., януари 2020 г., февруари 2020 г., въззивницата е имала действителен безсрочен трудов договор, въз основа на който въззивницата е изпълнявала длъжност „главен счетоводител“ при основно трудово възнаграждение от 1110 лв.

Но съгласно специалната разпоредба на чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ въвежда оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, което 4 се предполага до установяване на противното. От събраните в хода на настоящото производство доказателства /писмени и гласни/ се установи, че въззивницата действително е осъществявала дейности по възложената й длъжност „главен счетоводител“, но цялата трудова дейност през процесния период е била насочена към лично финансово облагодетелстване в нарушение на добрите нрави чрез създаване на неистински документи, но не и към добросъвестно осъществяване на възложените трудови функции. Тоест налице е установено недобросъвестно поведение на въззивницата по смисъла на гражданския закон.

За да достигне до тези изводи съдът кредитира изцяло показанията на св. М.У.-К. и св. М. Т., първата работила в ответното дружество за процесния период като управител, а втората работила на длъжност „главен счетоводител“ преди въззивницата да заеме длъжността до дата 16.06.2016 г. и повторно започнала малко след напускането на въззивницата на 19.02.2020 г. и до 30.09.2021 г. От показанията на св. М. Т. се установява, че когато е встъпила повторно длъжността „главен счетоводител“ тя установила, че финансовото състояние на болницата било много лошо /това обстоятелство стана и публично достояние в общината, последвало от продажба на болницата на частно правен субект за нейното стабилизиране на по-късен етап/. Св. Т. посочва, че финансовото състояние било крайно зле, имало много задължения, загубата била увеличена много и финансовият резултат за 2019 г. бил отрицателен, документацията била в ужасно състояние и в насипно състояние, имало множество неосчетоводени документи от месец юли 2019 г., от месец август 2019 г., които е следвало да се осчетоводяват ежемесечно, но това не било сторено. Св. Т. посочва, че имало хаос в документите в ТРЗ и в счетоводството, като в счетоводството дори липсвали документи, а задължение на главния счетоводител е било да организира счетоводството и да следи за документацията. Това задължение главният счетоводител има съгласно правилата на ЗСч. и ЗДДС, като има задължение и за съхранение на документите в един обозримо дълъг период от време /чл. 12 ЗСч./. Св. Т. посочва също така, че при приключване на счетоводната 2019 г., периода на заемане от въззивницата на длъжността главен счетоводител, имали големи трудности, тъй като има много неосчетоводени документи, документите били насипни и било невъзможно да се проверят тези документи, поради което за спазване на сроковете ползвали само счетоводни регистри. Св. Т. посочва, че констатирала през 2019 г. въззивницата да е получавала ДМС в изключително големи размери, от по 5000 лв, 6000 лв., което дори квалифицира като „абсурд“, тъй като болницата била на загуба. По делото са приети като писмени доказателства заповеди за изплащане на ДМС за месец септември 2019 г. и списък с поименния размер на всеки служител /л.45-46/, за месец 5 октомври 2019 г. и списък с поименния размер на всеки служител /л.47-48/, за месец ноември 2019 г. и списък с поименния размер на всеки служител /л.4950/, както и за месец юли 2019 г. и списък с поименния размер на всеки служител /л.51-52/. От тези писмени доказателства се установява, че на въззивницата било определено ДМС за месец юли 2019 г. в размер на 5000 лв., за месец септември 2019 г. в размер на 2000 лв., за месец октомври 2019 г. в размер на 2000 лв., за месец ноември 2019 г. в размер на 2500 лв. От заключението на СИЕ е видно, че на въззивницата пък за месец август 2019 г. било начислено и платено ДМС в размер на 4500 лв.