Решение № 2320 от 08.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Р•

Ш Е Н И Е № 2320

РіСЂ. Пловдив,В

08.07.2020 Рі.

Р’

ИМЕТО НА НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.

състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Петя Мутафчиева,

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15175  по описа на съда за 2018  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е

образувано въз основа на искова молба от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Пещерско

шосе“ № 66, представлявано от ***, чрез пълномощник адв.Р. Е. В., със съдебен адрес:***, офис 7 против И.И.И., ЕГН: **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 52 от

ЗЗО за признаване на установено в отношенията между

страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 715,00 лв.- главница, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ** „Диагностика и лечение на остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8403 по описа за 2018 г. на

РџР РЎ.

Ищецът твърди, че на 06.07.2016г.

ответникът посетил УМБАЛ „Свети Г.“*** по спешност с вирусна чревна инфекция, неуточнена, но тъй като спешното му състояние не е могло да се преодолее в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиника по инфекциозни болести, в която И. постъпил на 06.07.2016 г. в 00.34 ч.

Сочи се, че към момента на хоспитализация ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през времето на болничния си престой, който продължил до деня на дехоспитализацията му – 09.07.2016 г.

Посочва се, че на И.И. била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № ** „Диагностика и лечение на остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 11 към Решение № *** от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Сочи се, че при постъпване на пациента била съставена история на заболяването /ИЗ/ № *** г., като лечението било приключило с издаване на епикриза, в която били описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № **.

Пациентът Р±РёР» изписан РЅР° 09.07.2016 Рі. Посочва СЃРµ, че РєСЉРј датата РЅР° постъпване РІ лечебното заведение Рё РІ периода РЅР° болничното РјСѓ лечение И.И. Р±РёР» неосигурен РїРѕ смисъла РЅР° Р—Р—Рћ, като същият РЅРµ възстановил правата СЃРё РЅР° здравноосигурено лице РґРѕ изписването СЃРё РѕС‚ болницата Рё РЅР° основание чл.109, ал.1 РѕС‚ Р—Р—Рћ следвало РґР° заплати сам стойността РЅР° оказаната РјСѓ медицинска РїРѕРјРѕС‰ РїРѕ клинична пътека в„– **, която била РІ размер РЅР° 715,00 лв. Рё била определена съгласно действащия РєСЉРј момента РЅР° хоспитализация „Ценоразпис РЅР° медицинската РїРѕРјРѕС‰ Рё услуги, медицински услуги Рё допълнителни поисканиВ

услуги от УМБАЛ „Свети Г.“***.

Посочва се разпоредбата на чл.52 от ЗЗО, съгласно която стойността на предоставената медицинска помощ следвало да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Сочи се, че цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги били подробно посочени в ценоразписа на лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Твърди се, че пациентът не възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не заплатил сумата от 715,00 лв. Сочи се, че били изпратени две последователни покани за доброволно плащане до И. от 16.11.2017 г. и 02.03.2018 г., като и двете били върнати с отбелязване, че адресатът отсъствал. Поради описаните по-горе обстоятелства било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 8403/2018 г. по описа на ПРС, IV-ти

бр.с. Посочва се, че за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за установяване съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, тъй като била налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК – издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли

исковата претенция да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен

срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че се оспорва исковата претенция по основание и размер.

Сочи, че съгласно алгоритъма на клиничната пътека, която ищецът твърдял, че била приложена на пациента, за да се считала за завършена, било необходимо да бъдат приложени и отчетени минимум три основни диагностични процедури, от които задължително 90.59(изследване на кръв,вкл. ПКК) и 90.93(микробиологично изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения) и една терапевтична процедура, посочена в блок кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. Твърди се, че ищецът не представял никакви насоки в тази насока. Не били представени и фишове за назначени и извършени: изследване на кръв и микробиологично изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения. Посочва се, че в чл.276, ал.2 от НРД 2016 г. било предвидено, че, за да бъде здравноосигуреното лице хоспитализирано за лечение по дадена КП, лицето следвало да бъде с непрекъснати здравноосигурителни права и да бъдели налице следните обстоятелства: индикациите за хоспитализация, включени КП, АПр и КПр и лицето да имало заболяване, предвидено в блок „Кодове на болести за заболявания по МКБ 10“ на съответната КП, когато този блок бил част от съдържанието на КП. Посочва се също така, че съгласно ал.2 в случаите, когато лицето било с прекъснати здравноосигурителни права, същото се хоспитализирало, като му се оказвала БП по КП, ако възстановяло правата си при условията и по реда на ЗЗО, а в чл.276, ал. 3 било посочено, че при неизпълнение на условието по ал.2, се прилагал чл.109, ал.1 ЗЗО. Сочи се, че съгласно чл.52 от ЗЗО неосигурените лица по същия закон заплащали оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл.82 от Закон за здравето. Трайно в съдебната практика се приемало, че разпоредбата на чл.109 ЗЗО не следвало да се разглежда изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите.

Твърди се, че съществува връзка между правото на пациента по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение, и задължението му по чл.109, ал.1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Позовава се на практика на ВКС. Твърди се, че ищецът по никакъв начин не доказвал обстоятелството, че И.И. е бил уведомен за факта, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права, както и за стойността на услугата в този случай.