Решение № 103 от 28.07.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Сандански, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. М.а при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. М.а Административно наказателно дело № 20251250200668 по описа за 2025 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на С. А. М., ЕГН -**********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № ***, ет.***, а п . * * * против: Наказателно постановление № 25-0339-001346 от 19.11.2025г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на

500 /петстотин/ лева/255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и че не е извършил описаното нарушение, както и че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 22.10.2025 година, длъжностни лица при ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция - актосъставителят С. М. М., на длъжност „младши автоконтрольор“ в присъствието на свидетеля И. Д. И., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4397825, затова, че на 21.10.2025г. около 13:43 часа, в община Кресна, в с.

Стара Кресна, на улица без име, като Водач на лек автомобил, „****“, ****, РБългария, в посока на движение към изхода на селото, пред хранителен магазин, управлява лек автомобил марка и модел „****“, с регистрационен номер****, собственост на Т. И.а Т. от гр. С., ж.к.“Л.“, бл.****, ет.****, ап.****, като при извършената проверка се установява, че водачът управлява автомобил, който е регистриран по надлежния ред, но е без поставени регистрационни табели на обозначените за това места, с което е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 19.11.2025г. Началник Група в ОДМВР - Благоевград, РУ-Сандански, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 25-0339-001346/19.11.2025г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 08.12.2025година, видно от 2 отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите М. и И.. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно по отношение на извършено адм.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради следните съображения:

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. и И., които двама свидетели се явяват актосъставителя и свидетеля по акта за установяване на нарушение, но не свидетели-очевидци на станалото, макар че същите посочват в АУАН, че „при извършена от тях проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя“, те установили, че жалбоподателят извършил горепосоченото процесно адм.нарушение, тъй като той е управлявал МПС, което било регистрирано по надлежния ред, но без поставени регистрационни табели на обозначение за това места, и затова съставили съответния АУАН. Съдът намира тези показания на свидетелите като противоречиви и неясни, относно подлежащите на доказване факти, тъй като същите са само участници по съставянето на акта за твърдяно извършено деяние от жалбоподателя, но не и извършили действителните констатации по случая, тъй като двамата служители опровергават в съдебно заседание да са установили автомобила в движение с водач на МПС, именно жалбоподателя М., както и категорично посочват, че такова констатиране било извършено на 21.10.2025г. от друг екип колеги на Криминална полиция и двамата били извикани да съставят акт, което се случва на следващия ден- 22.10.2025г.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото, относно 3 подлежащите на доказване факти не установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка от служителите, отразена в съставения акт за нарушение и НП впоследстие. От доказателствения материал по делото на 21.10.2025г. на площада в село Стара Кресна не е установено С. А. М. да управлява посоченото МПС, като към момента на проверката от контролните органи не е установено същото да се намира в движение, за да е налице извършване на посоченото нарушение на ЗДвП с него.

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето, посочено в акта и в наказателно постановление като нарушител, както и дали е извършено виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорно лице/ се счита за невинен до доказване на противното/ ППВС№ 10/1973г./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН, относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В случая, АУАН е съставен от младши автоконтрольор при РУ Сандански, а атакуваното НП е издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, свързани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, както и с приложението на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност.

4

Възраженията на пълномощника на жалбоподателя в тази насока са основателни.

Съдът констатира, че по отношение на вмененото нарушение, датата и мястото на извършване на нарушението не са точно и ясно описани, както в акта, така и в наказателното постановление, с което не са спазени изискванията на чл.42, т.3, както и че постановените актове не са в съответствие със законовия регламент на ЗАНН в случая - чл. 42, т.4 описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, и респективно по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и в обжалваното НП липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение по изискуемия от закона начин и посочване на елементите на обстоятелствата, при които то е осъществено. ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т, 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсва кореспонденция между соченото за извършено нарушение в АУАН и НП от контролните органите по чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП и доказателствения материал по делото. Вмененото на жалбоподателя нарушение би било възможно изпълнимо при движение на автомобила, управляван от водача, което безспорно се установи, че не е констатирано такова деяние нито документално от екип служители на Криминална полиция на 21.10.2025г. по свидетелските показания в производството, нито впоследствие на 22.10.2025г.

Предвид посочените пороци, съдът намира, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и това от едната страна ограничава правото на защита на наказаното лице и от друга възпрепятства съда да извърши контрол за законосъобразността на оспорваното постановление.

5

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкрИ.е на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Ясно е при това положение, че прежде цитираните части, както от акта за установяване на административно нарушение, така и от наказателното постановление, не дават задоволителен отговор на въпроса за какво конкретно административно нарушение е ангажирана отговорността на дружеството. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Казва се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и 6 законните разпоредби, които са нарушени, като същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, съгласно изискванията на чл.