Решение № 5963 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5963 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110206652 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 6652 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 20 от 22.03.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, с което на основание чл. 116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателя за нарушение по Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", глава Втора, раздел ІІ, т.

9.3.1, вр. т.9.3, вр. т.1 е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните 1 предпоставки за издаване на НП, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата лично и чрез процесуалния си представител.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 06.02.2023 г. А. В. – главен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, след извършена проверка, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 08.10.2022 г. нарушение в присъствие на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива били депозирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 22.03.2023 г. д-р Росен Коларов - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 117 от Закона за лечебните заведения. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като твърдяното нарушение е описано достатъчно ясно и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това не бе констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 08.10.2022 г. на телефон 112 е подаден сигнал за жител на с. Железница със здравословни оплаквания. Сигналът е предаден в 19.11 ч. на екип на ЦСМП, включващ жалбоподателката – доктор Р.Г., като екипът е отишъл на адреса в 19.40 ч.

Пациентката е прегледана, поставена и е диагноза, прието е, че състоянието и изисква хоспитализация, определена е триажна категория „код жълто“, за което е уведомен диспечер от РКЦ по телефона, изготвен и попълнен е фиш за спешна медицинска помощ №11534, след което пациентката е откарана до МБАЛ „Св.Анна“, където е хоспитализирана, като дежурният лекар е уведомен за спешността на състоянието и.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на обясненията на жалбоподателката, показанията на свидетеля А.А. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени 2 средства – справки, образци, констативен протокол, фиш и др., които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Липсва спор по делото, че от страна на жалбоподателката е извършен преглед, изготвен фиш и пациентката е транспортирана до лечебно заведение, липсва спор и че във въпросния фиш не е изписано словесно категория триаж, както и че във фиша няма подобен реквизит.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", глава Втора, раздел ІІ „Медицински триаж“.

Медицинският триаж (т.1 и т.2) е основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес в обхвата на специалността "Спешна медицина", с приложението на който всички спешни пациенти се групират в категории (групи) чрез използване на стандартна медицинска триажна система. Той е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността "Спешна медицина", в това число и в случаите на масови бедствия и аварии.

Медицинският триаж се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси, като медицинският триаж включва оценка на степента на спешност на всеки спешен пациент посредством дефиниране на триажна категория (т.4 и т.6).

Триажни категории при спешни пациенти биват код червено – А1, код жълто В2 и код зелено – С3 (т.8).

Етапите на медицинския триаж са телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж, медицински триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински триаж, дисперсен транспортен триаж.

Съгласно посочените в НП като нарушени точки от раздела - 9.3 и 9.3.1, медицинският триаж на мястото на инцидента и транспортният медицински триаж се осъществяват от спешния мобилен екип, обслужил повикването, по искане на диспечерския екип на основание приоритетния екипен триаж.

Медицинският триаж на мястото на инцидента е входящ и включва определяне на триажна категория на спешен пациент с използването на обективни клинични критерии и последващо определяне на лечебен или транспортен приоритет или комбинация от двата подхода.

По делото се установи, че жалбоподателката като част от спешен мобилен екип е посетила адрес и извършила преглед на пациент, взела е предвид субективните оплаквания и обективни клинични критерии и е определила триажна категория – „код жълто“, за която е уведомила диспечерния екип, след което е взела решение да транспортира пациентката до лечебно заведение.

Анализ на следващите разпоредби от Наредбата – т.9.3.2. и т.9.4.1 „Медицинският триаж на мястото на инцидента може да включва при налични условия и искане към диспечерския екип на координационната централа...“ и „Транспортният медицински триаж може да включва и искане от мобилния спешен екип към районната 3 координационна централа“ води до извод, че триажът е възможно да бъде предаван и вербално към диспечерския екип от РКЦ, като именно това е и сторила жалбоподателката.

Съгласно чл. 15 от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, екипите за спешна помощ попълват "Фиш за медицинско обслужване от спешен екип" за всеки прегледан пациент по образец съгласно приложение № 3. В образеца на този фиш липсва графа за медицински триаж.

Жалбоподателката е попълнила фиш по образец и в него не е посочила триажен код.

Никъде и в раздел ІІ от гл. Втора на Наредба № 3 от 6.10.2017 не е предвидено изискване определеният при медицинският триаж на място триажен код да бъде отразен документно във фиш за спешна медицинска помощ, както се изисква според АНО. Липсват каквито и да е указания за неговото конкретно документиране. Този пропуск на законодателя, съзнателен или не, не може да бъде запълнен с обичаи в практиката, за да обуслови административно-наказателна отговорност за жалбоподателката.

Извършването на медицински триаж и определянето на триажна категория безспорно имат важна функция за осъществяване на качествена спешна медицинска помощ. В настоящия случай жалбоподателката е предприела необходимото, за да оцени спешното състояние на пациента, да го категоризира и да го насочи към съответното лечение, като е уведомила своевременно лечебното заведение към което е насочен за състоянието му, т.е. постигнати са нормативните функции и цели на триажа.

Формалното неотразяване на триажна категория във фиша за медицинско обслужване при липса на такъв реквизит във фиша и липса на такова изискване по Наредба № 3 от 6.10.2017 не може да се приравни на нарушение на Наредбата.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Липсата на изискване за посочване на триажен код във фиш по образец означава и липса на противоправно и наказуемо поведение от страна на жалбоподателката, респективно и липса на нарушение.

По гореизложените съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото жалбоподателката има право на разноски, но не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20 от 22.03.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, с което на основание чл. 116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения на Р. И. Г. за нарушение по Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", глава Втора, раздел ІІ, т. 9.3.1, вр. т.9.3, вр. т.1 е наложено 4 административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5