Решение № 2397 от 12.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32773/2023
- Вид
- Решение № 2397
- Подписан
- 12.02.2024
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2397 гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110132773 по описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу А. А. М. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 452,96 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане, 154,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г., 0 лева – сума за дялово разпределение за периода 08.2020 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане и 1,30 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Б.“, бл. 26, ет. 8, ап. 31, аб. № ....
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на сключен писмен договор при общи условия за продажба на топлоенергия за стопански нужди. Поддържа, че съгласно договора и общите условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да 1 се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се явяват вероятно основателни.
С молба от 01.02.2024 г. ищецът е посочил, че в хода на производството е извършено частично плащане в размер на 444,08 лева. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид този факт, настъпил по време на производството.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който е сторил разноски в размер на 50 лева - държавна такса, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Като съобрази реда, посочен в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, от сумата 444,08 лева съдът следва да приспадне първо сторените разноски в размер на 50 лева, лихви в общ размер на 156,17 лева, като искът бъде уважен за сумата от 187,91 лева – остатък от претендирана главница.
Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 187,91 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот в гр.
София, ж. к. „Б.“, бл. 26, ет. 8, ап. 31, аб. № ..., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 187,91 лева до пълния претендиран размер от 452,96 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 154,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г. и 1,30 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 26.04.2023 г.
Решението е постановено при участието на „...” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2