Определение № 260118 от 01.06.2021, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Провадия, 01.06.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 01.06.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1089/2019 г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл.

146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №

5879/10.10. 2019 г. от „Лизинг Финанс” ЕАД срещу Ю.Г.Й., ЕГН **********,*** и Г.Й.Г., ЕГН **********,***, с която е предявен конститутивен иск, с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищецa:

В исковата молба се твърди, че между „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на лизингодател и „Строй Транс“ ООД, представлявано управителя Ю.Г.Й., в качеството му на лизингополучател били сключени два договора за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008. Физическото лице Ю.Г.Й., ответник по настоящото дело, поел задължение солидарно да отговаря за изпълнение на паричните задължения на лизингополучателя по посочените договори за финансов лизинг. По повод наличието на изискуеми и неплатени парични задължения към лизингодателя по Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 на 26.04.2011 г. било сключено Споразумение към Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 между Лизинг Финанс ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на лизингодател, от една страна, „Строй Транс“ АД, представлявано от управителя Ю.Г.Й., в качеството му на лизингополучател, от друга страна и Ю.Г.Й., в качеството му на солидарен длъжник от трета страна, което споразумение определяло реда и сроковете за плащане на паричните задължения.

Във връзка с неизпълнение на паричните задължения от солидарно отговорните лица, съобразно условията и в сроковете посочени в Споразумение към Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008, Лизинг Финанс ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на кредитор е инициирал завеждането на ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - Варна, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист от 13.05.2015 г. „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. били осъдени солидарно да заплатят на кредитора – сега ищец, следните суми: сума в размер на 10 580.45 евро, представляваща сбор от падежирали месечни вноски за периода от 01.10.2012 г. до 30.04.2013 г., сума в размер на 396.66 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2013 г., сума в размер на 5208.83 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 31.03.2015 г. и сума в размер на 633.14 лева разноски по частното гражданско дело.

Във връзка с подадени от страна на длъжниците възражения по чл. 414 от ГПК, кредиторът инициирал завеждане на гражданско дело № 9450/2015 г. на РС -Варна на основание чл. 422 от ГПК. Първоинстанционното съдебно производство приключило с постановяването на съдебно решение от 24.02.2017 г., с което било прието, че „Строй Транс“ ООД и Ю.Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД горепосочените суми.

По повод на подадени от ответниците въззивни жалби било образувано в.т.д.

№ 676/2017 г. по описа на ОС - Варна. По същото дело било постановено решение от 26.10.2017 г., с което било потвърдено първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивната инстанция била подадена касационна жалба, като с определение по чл. 288 от ГПК от 26.06.2018 г. по т. д. № 693/2018 г. по описа на ВКС съдебното решение не било допуснато до касационно разглеждане и на основание чл. 296 от ГПК първоинстанционното съдебно решение влязло в законна сила на дата 26.06.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. били осъдени да заплатят следните суми: сума в размер на 123.12 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция и сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС, по силата на изпълнителен лист № 6421/08.08.2018 г., издаден по гр. д. № 9450/2015 г., по описа на PC - Варна.

Твърди, че по време на вторинстанционната фаза на съдебния спор ответникът Ю.Г.Й. прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от него 1/3 идеални части от поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ в с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, ведно с 1/3-та идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м., на другия ответник - баща си Г.Г.Й., чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.03.2017 г., вписан под № 101, том I, рег. № 506, дело № 92 от 2017 г., на нотариус Зоя Аврамова, с peг. № 333 НК, с район на действие РС - Провадия, вписан в Служба по вписванията – гр.Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017г., Акт № 22, том II, дело 212/2017 г. По отношение на имотите, предмет на сделката, ищецът посочва, че същите са придобити от ответника Ю.Й. по наследство, поради което не са СИО.

Твърди, че се легитимира като кредитор на първия ответник Ю.Г.Й., като вземането му е установено с издадения по ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - Варна, изпълнителен лист от 13.05.2015 г. и издадения по гр. д. № 9450/2015 г., по описа на PC -

Варна изпълнителен лист от 08.08.2018 г., което вземане към датата на завеждане на настоящата искова претенция не било погасено чрез плащане.

Налице било увреждащо кредитора действие, предприето от първия ответник Ю.Г.Й.. Увреждащото действие в конкретния случай представлявало разпореждането с имущество - идеални частни от недвижим имот, без да е погасено паричното задължение към кредитора. Навежда, че съобразно установената съдебна практика, увреждащо кредитора действие бил всеки правен и фактически акт, с който се засягат права и които действия биха осуетили и затруднили реализиране правата на кредитора спрямо длъжника.

Увреждане било налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.

В конкретния случай било налице знание на длъжника за увреждане на кредитора, като съобразно приложимата съдебна практика длъжникът знаел за увреждането винаги, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на задължението. В настоящия случай следвало да се има предвид и активното процесуално поведение на ответника, изразяващо се упълномощаването на процесуален представител, както и личното му участие в съдебния процес, образуван относно установяване на вземането на ищеца към първия ответник.

С оглед на това, че прехвърлителната сделка била с безвъзмезден характер, а именно дарение, обективирано в гореописания нотариален акт, знанието на третото лице за увреждането на кредитора, чрез намаляване на имуществото не било необходимо да бъде доказвано от ищеца (арг. от решение № 93 от

28.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 8/2016 г., ТК, II т.о.). В случая разпореждането на длъжника било в полза на възходящ – родител, поради което знанието за увреждане на кредитора от страна на приобретателя се предполагало, съгласно чл. 135, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

По изложените съображения и наличието на всички обективни и субективни предпоставки за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, в полза на дружество се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и да обяви за недействителен по отношение на „Лизинг Финанс“ ЕАД договор за дарение, сключен с нотариален акт № 101 том I, per. № 506, дело № 92/2017 г. на нотариус Зоя Арамова peг.

№ 333 на НК, с район на действие PC -

Провадия, вписан в Служба по вписванията - Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017 г., Акт № 22, том II, дело № 212/2017 г., с който Ю.Г.Й. е дарил на баща си Г.Й.Г. собствената си 1/З ид.ч. от следния движим имот, а именно: поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ се в с.

Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, включено в УПИ VIII – 303 в кв. 35 по плана на селото, при граници: поземлени имоти: VII-302, ХХII-303 и IХ-303, ведно с 1/3 идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, гараж с площ 15 кв.м., лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:

Ответниците изразяват становище за недопустимост на предявените от „Лизинг Финанс" ЕАД субективно съединени искове, а в условията на евентуалност считат, че същите са неоснователни. Съображенията им за това са следните:

Ответниците, срещу които ищецът е предявил исковете си не били процесуално и материално легитимирани да отговарят по тях.

Видно от приложения към настоящия отговор нот. акт № 58, том I, peг. № 764 по дело № 49/2019 г. на нотариус Мария Якимова собствеността върху процесния недвижим имот била прехвърлена на Николай Стоянов Николов, който бил актуалният негов собственик. Само на това основание производството следвало да бъде прекратено като недопустимо поради липса на положителна процесуална предпоставка, а именно-легитимация на ответника.

По неоснователността на исковете:

Навежда, че възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД се обуславяло от съществуването на три кумулативно предвидени нормативни предпоставки. Първата била наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Вторият елемент от фактическия състав бил извършването на действие, което уврежда кредитора. Третата предпоставка имала субективен характер. Елементите на тази предпоставка се различавали в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато то е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябвало също да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.

В настоящия случай не била налице нито една от нормативно предвидените предпоставки.

Твърденията на ищеца, че е кредитор на Ю.Й. били неверни и не отговаряли на действителното положение. Всички вземания, които ищцовото дружество претендирало, че има и е имало срещу първия ответник в качеството му на поръчител по договор за финансов лизинг между „Лизинг Финанс„ /с предишно наименование Пиреос Лизинг/ били предмет на искове за връщане като заплатени на отпаднало и неосъществено основание, в евентуалност на репариране като вреди по неизпълнен от лизингодателя договор по висящо дело т.д. № 56/2018 г. по описа на СГС, с общ размер на исковите претенции от 171 108.55 лева. Предвид гореизложеното твърди, че ищецът не е кредитор на първия ответник и че е задължен спрямо него и представляваното от последния дружество да възстанови всички суми, които е получил по договора за финансов лизинг между тях. Ищецът не бил кредитор на ответника, а негов длъжник, което представлявало самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

По посоченото търговско дело се водели международни производства по част седма от ГПК, като резултатът им установявал абсолютната неоснователност на изложеното в исковата молба относно дълга и вещта, която то уж създава. Тъй като в момента не били в състояние да представят резултата им, който се разглеждал по особената процедура, молят да представят в първото по делото съдебно заседание документи, които ги касаят.