Решение № 3042 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100500546 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20001/05.11.2025, постановено по гр.д. № 4538/2025 г. на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца Д. М. К., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683758, за заплащана на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и битови неудобства, поради падане при рязко спиране на тролейбус № 9, на спирка № 1136 „НДК“ на ул. „Фритьоф Нансен“, на дата 13.05.2024 г в гр.

София, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.05.2024 г. до окончателното плащане, и на сумата 75 лева, представляваща претърпени имуществени вреди при същото събитие за платено образно изследване и съдебномедицинско удостоверение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. М. К., в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е застанал в опасната зона. Сочи, че дори и при такава хипотеза водачът е следвало да възприеме това негово положение чрез предоставените му уреди за видеонаблюдение и да подаде сигнал до пътника по аудиоуредбата преди да пристъпва към отваряне на вратите. Във 1 въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал поведението на водача и какви действия е следвал да предприеме при констатирано неправомерно поведение на пътник. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемият „Столичен Електротранспорт“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че събраните по делото доказателства доказали различен от твърдения от ищеца механизъм на настъпилото събитие, като увреждането е настъпила единствено поради неполагане на дължимата грижа от ищеца. Поддържа се, че приетите САТЕ и СВТЕ са констатирали неправилни от техническа гледна точка действия единствено на ищеца, но не и на водача на тролейбуса. Относно доводът, че водачът е следвало да предупреди ищеца по аудиоуредбата да се измести от опасната зона до вратата, въззиваемият твърди, че това основание е наведено за първи път едва с въззивната жалба. Сочи, че нормативната уредба не въвежда такова задължение за водача, като в случаят водачът на тролейбуса е спазил всички изисквания на закона. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва подадената възивна жалба. Сочи, че от приетите по делото експертизи безспорно се установило, че водачът на тролейбуса е спрял плавно и нямало залитане на ищеца или други пътници. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на 2 първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ищеца Д. М. К., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК 121683758, за заплащана на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и битови неудобства, поради падане при рязко спиране на тролейбус № 9, на спирка № 1136 „НДК“ на ул. „Фритьоф Нансен“, на дата 13.05.2024 г в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.05.2024 г. до окончателното плащане, и на сумата 75 лева, представляваща претърпени имуществени вреди при същото събитие за платено образно изследване и съдебномедицинско удостоверение. В исковата молба ищецът навежда фактически твърдения, че преди спирка „1136“ НДК станал и се подготвил за слизане и въпреки, че се държал, поради рязко спиране на тролейбуса залитнал към вратата и тя отваряйки се го ударила в долната част на гърба, при което паднал по очи на земята в тролейбуса.

От приетата пред първоинстанционния съд видео-техническата експертиза се установява, че приетият по делото видеозапис на инцидента е автентичен. Вещото лице установява, че вратата на превозното средство се отваря, когато то е в покой, няма рязко спиране от страна на водача на спирката, а превозното средство спира плавно на спирката, преди водачът да отвори вратата. При отваряне на вратата на превозното средство лицето от мъжки пол кафяво яке (пострадалият) стои облегнато с гърба си на опорния прът и преградата пред дясната страна на входна/изходна врата на превозното средство, като в дясната си ръка държи бастун с трикрак накрайник и пластмасова торбичка, а с лявата си ръка се държи за червеният метален прът на преградата пред вратата на превозното средство. Вещото лице не е установило при прегледа на записа залитане на лицето към вратата преди отварянето й. Вратата на превозното средство се отваря с нормална скорост, като при отварянето изтласква лицето от мъжки пол. Вещото лице заключава, че падането на лицето не е предизвикано от рязкото спиране на превозното средство, а от загуба на равновесие вследствие на изтласкващата го врата.

По делото е прието заключение на съдебната автотехническата експертиза, което установява, че на 13.05.2024 г. около 18,51 ч. тролейбус марка „Шкода 26/27 Тр Соларис“ с инв. № 2814, управляван от А.И.И. се е движил по линия № 9 на МГТ в гр. София, в посока от пл. „Сточна гара“ към кв. „Борово“. В района на спирка на масовия градски транспорт 1422 „Първа градска болница“ превозното средство предприема спиране в зоната на спирката с комфортабилно спирачно закъснение, при което на видеозаписа не се наблюдава залитане на пътници в салона. В същото време пътникът Д. М.

К. е бил застанал в зоната на втора врата на тролейбуса, в задния й край считано по посока движението на превозното средство, перпендикулярно 3 спрямо надлъжната ос на тролейбуса, като пътникът е бил облегнат на предпазна стена, намираща се преди седалката, разположена от страна на указаната врата. С лявата си ръка пътникът се е бил захванал за отвесна ръкохватка на превозното средство под нивото на масовия център на тялото, а с дясната ръка е държал помощно средство за придвижване и чанта. След установяване на тролейбуса в покой водачът задейства системата за отваряне на вратите и при движение на второто крило на втората врата, считано от предната към задната част на превозното средство, посоченото крило достига до дясната част на тялото на пътника, намиращ се в обхвата на движението на крилото и оказва натиск върху дясната част на тялото. От този натиск тялото на пътника е извадено от състоянието си статично равновесие и пада наляво на пода на тролейбуса. От заключението се установява, че злополуката е станала при положение на превозното средство в състояние на покой в зоната на спирка на масовия градски транспорт, при дневна светлина и добра видимост. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за настъпването на инцидента са технически неправилните действия на пострадалия пътник, който е заел позиция в превозното средство в обхвата на движение на крилото на вратата на тролейбуса, без да вземе мерки за собствената си безопасност. Вещото лице е установило, че водачът на тролейбуса е предприел плавно спиране и едва когато е превозното средство е било в покой е предприел отваряне на вратите. Според заключението тролейбусът е снабден със светлинна сигнализация за отварянето на вратите, с ръкохватки в зоната на вратите, предназначени за качването/слизането на пътниците, както и с предупредителни стикери във връзка с необходимостта пътниците да се държат за тях. При задействане на бутона за отваряне/затваряне, на арматурното табло се наблюдава червен светещ сигнал, който е с продължителност на времето на отваряне/затваряне.

Задействането на бутоните за отваряне и затваряне се извършва от водача, като включването на сигнализацията се осъществява автоматично с подаването на командата с посочените бутони. Времето за пълно отваряне на вратите е 3,2 сек, което определя вещото лице като плавно отваряне. Технологичното изпълнение на системата за отваряне и затваряне на вратите не дава възможност на водача да променя времето за отваряне и затваряне на вратите.

При извършен оглед на тролейбуса вещото лице е установило, че същия е снабден с блокировка, която не позволява отваряне на вратите в движение и същото се явява технически невъзможно. Превозното средство е снабдено с ръкохватки в зоната на вратите, предназначени за качването и слизането на пътниците. Установено е, че превозното средство е снабдено с предупредителни стикери във връзка с необходимостта пътниците да се държат за предвидените за целта ръкохватки, които стикери са разположени на външните части на стъклата в ляво на всяка врата, както и на стъклата в салона срещу всяка от вратите. Според заключението, че за да се избегне контакт с отварящата се врата, пострадалият е следвало да се позиционира извън траекторията на движение на вратата в процеса на нейното отваряне, 4 следователно действията на ищеца са били технически неправилни и настъпването на процесната злополука не е в резултат на поведението на водача.

Свидетелят С.С. сочи, че на 13.05.2024 г. същата е била пътник в тролейбус № 9, в който станал инцидент с възрастен господин. Същият се качил на спирка „Одеон“, застанал облегнат на втората врата на тролея там, където са прозорците на вратите и на следваща спирка „Първа градска болница“, след напълно спиране на превозното средство и няколко секунди след отваряне на вратите господинът паднал напред към лицето, в резултата на което имал кръв по устатата и носа.

Всички събрани по делото доказателства безспорно установяват, че при настъпване на инцидента тролейбусът е спрял плавно, като причина за падането на ищеца в тролейбуса не е твърдяното в исковата молба рязко спиране на превозното средство от страна на шофьора, а съприкосновение на ищеца с вратата на тролейбуса при нейното отваряне с оглед неправилното позициониране на ищеца. Ето защо и по делото не се установява твърдяното противоправно действие от страна на служител на ответника, което и води до неоснователност на исковата претенция.

На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, като силата на пресъдено нещо се формира именно на предявеното основание на иска. Ето защо и съдът е длъжен да разгледа единствено заявеното фактическо основание на предявения иск /рязко спиране на тролейбуса от страна на шофьора/, доколкото други основания за ангажиране отговорността на ответника не са заявявани в рамките на първоинстанционното производство. Ищецът е могъл да измени предявения иск по реда на чл.214,ал.1 ГПК, като измени или добави ново основание на предявения иск, което не е сторено своевременно.