Решение № 1272 от 01.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100509973 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.05.2021г., постановено по гр.д. № 4858/2020г. на СРС, ГО, 167 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, че ответникът П. Л. Й. дължи следните суми: сумата от 507, 32 лева, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. “****, за периода от 08.12.2018г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 11, 09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.02.2019г. до 29.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32711/2019г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П. Л. Й., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи относно наличието на основание за ангажиране на договорната отговорност. Конкретно се твърди, че липсват доказателства, че ответницата се намира в процесния имот на определено законово основание. Не били ангажирани доказателства, че тя е собственик или вещен ползвател на имота.

Оспорва изводите на съда за титулярството в правото на собственост, тъй като същият е направен въз основа на представена по делото справка по лице от електронната страница на Служба по вписванията. Релевират се доводи, че изготвените фактури и извлечение от сметки не обвързват ответницата, тъй като се едностранно съставени от ищеца и не са подписани от посоченото в тях задължено лице. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлет.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна “ЧЕЗ Е.Б.” АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че качеството потребител на ел. енергия е установено от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства – заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от 09.03.2015г., декларация за получено съгласие на собствениците от 09.03.2015г., удостоверение за наследнци от 23.10.2013г. и справка по лице от Агенция по вписванията, които касаят процесния имот. Освен това според заключенията на приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, на името на ответницата има открита партида с процесното ИТН и СТИ, а отчитането на потребената ел. енергия било извършено в съответствие с приложимата нормативна уредба. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са в срока и по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора, представляващо стойност на доставена електрическа енергия за 2 имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. “****, за периода от 08.12.2018г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 11, 09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.02.2019г. до 29.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32711/2019г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми. Първоинстанционното решение е и правилно, като на основание чл.

272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението на СРС. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави и следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от представените по делото доказателства – заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от 09.03.2015г., декларация за получено съгласие на съсобствениците от 09.03.2015г. /и двата документа подписани от ответницата и неоспорени от нея/ и справка по лице от Агенция по вписванията, се установява факта на сключен между страните договор с твърдяното в исковата молба съдържание. Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е направен извод за количеството на доставена в имота ел. енергия за процесния период, а нейната стойност е определена въз основа на кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените от ответника услуги.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство е спорен въпросът относно съществуването на твърдяното облигационно 3 правоотношение през исковия период. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р.Б." АД, приети на основание чл.

98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.

Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а 4 купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл.

97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/.

Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия. В чл.

8, ал. 3, т. 1 от Общите условия е регламентирано, че към заявлението 5 потребителят прилага документи, удостоверяващи самоличността му и правния му статут, описани в образците, приложени към Общите условия , и декларира основанието, на което ще ползва електрическа енергия в имота, като описва документа, удостоверяващ правата му върху имота и прилага декларация за съгласието на собственика, в случай, че не е собственик на имота. В ал. 7 е предвидено, че когато в един обект има няколко лица с право да бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той декларира писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това.

В случая ищецът основава исковата си претенция на настъпило наследствено правоприемство между Й.Д.Й. и П. Л. Й. и депозирано от последната заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди, заедно с декларация за получено съгласие на съсобствениците, с които ответницата се е съгласила съществуващият електромер да бъде регистриран на нейно име. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.