Решение № 4036 от 27.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4036 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110206437 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Oбразувано e по жалба на Л. Н. П. против Наказателно постановление № 22-4332022792 от 09.11.2022 г. на началник група при Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата си санкционираното лице отправя искане за отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление, евентуално – за неговото изменение при намаляване размера на определеното му наказание. Позовава се на ограничение в правото му на защита, произтичащо от допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Оспорва фактическите констатации в акта и в наказателното постановление и се противопоставя на твърдението, че е извършил вмененото му нарушение. Сочи още и неправилно приложение на материалния закон, доколкото деянието не било осъществено в условията на системност – както твърди наказващият орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощения си защитник - адв. Добромир П., който в пледоарията си по същество се придържа към защитните доводи, засегнати с жалбата. Обръща внимание на противоречието между обстоятелствените части на АУАН и НП, както и на обоснованите формални пороци. Моли за произнасяне по жалбата по посока на отмяна на НП и приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение.

1

Въззиваемата страна - редовно призова, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна, на 06.05.2022 г. в 11:29 часа, в гр. София, на бул. „Пейо К.

Яворов“ № 58, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Й.

Вапцаров“, лек автомобил марка „БМВ“, модел „420Д“, с рег. номер *** при общоважимото за населено място ограничение за скоростта от 50 км/ч, се е движил със скорост от 94 км/ч.

Скоростта била засечена с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип ARH CAM S1 с № 11743F0, фиксиращо дата, час, скорост и регистрационен номер на преминаващите МПС. След приспадане на толеранса на допустима грешка от 3км/ч била приета скорост от 91 км/ч.

Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство било поставено в автоматичен експлоатационен режим, ограничаващ човешкия фактор в процеса на неговата употреба.

След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесният автомобил е собственост на „Порше Лизинг“ ЕООД, а като негов ползвател жалбоподателят П. бил призован лично да се яви в Отдел „Пътна полиция“ за целите на образуваната преписка, където пред органите на СДВР депозирал собственоръчно съставена и подписана декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в която потвърдил, че на посочената дата лично е управлявал процесния автомобил.

При преценка на наличните данни свидетелят Г. С. на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОПП-СДВР приел, че жалбоподателят Л. П. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съставил против него АУАН с бл. № 027954 от 13.09.2022 г., препис от който бил връчен на нарушителя на 06.10.2022 г. срещу подпис.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не подал писмени възражение по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-4332-022792 от 09.11.2022 г. на началник група при Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл. 182, ал.

5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Нарушението се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля С., както и от приложените по преписката писмени доказателствени средства, приобщени по делото на основание чл. 283 от НПК, а именно: декларация за предоставяне на информация по чл.

188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща проверка на АТСС, протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, писмените материали по преписка № СПУКС 2/122-12346/22 г. по описа на ОПП-СДВР, справка 2 картон на водача, заповеди на министъра на вътрешните работи, както и наличното веществено доказателствено средство – фотоснимка, генерирана посредством употребата на преносимата система за контрол на скоростта на МПС.

Събраните гласни доказателствени средства се ползват с нужната степен на последователност, обективност и достоверност. Въпреки ниската си степен на информативност, същите следва да бъдат кредитирани и да се ползват при постановяване на решаващия съдебен акт, доколкото допълват, конкретизират, а и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Приложеният по преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като съдържателният му преглед дава яснота относно факта, че автоматизирано техническо средство вид СПУКС с № 11743F0 е използвано за контрол на скоростта на 06.05.2022 г. за работната смяна от 10:30 до 13:300 часа, като е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя, на бул. „Пейо Яворов“ до № 58 с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Й. Вапцаров“ при посока на задействане „приближаващ“. В пътния участък е валидно общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.

Видно от удостоверението на Българския институт по метрология, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от типа ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017 г., като срокът за валидност на вписването е до 07.09.2027 г.

От наличния протокол от последваща проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. пък преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с фабричен номер 11743F0 съответства с одобрения тип, като грешките не превишават максимално допустимите отклонения за типа средство и при реални условия на полевия тест за скорост до 100 км/ч е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч.

От приложения към делото снимков материал се установява, че на процесната дата – 06.05.2022 г. около 11:29 часа действително е засечена скорост на движение от 94 км/ч, като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение, отстоянието от заснетия обект, чийто регистрационен номер и маркови спецификации напълно съвпадат с управлявания от жалбоподателя автомобил.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимирано за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като 3 чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. във вр. и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай, АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. и № 8121з-1632/02.12.2021 г.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По възражението на жалбоподателя за противоречие между фактическите части на АУАН и НП, съдът приема следното: Безспорно е, че в АУАН актосъставителят е извел извода си за извършване на деянието в условията на системност с непрецизно и непълно индивидуализиране на предходните влезли в сила електронни фишове, които са издадени срещу нарушителя. В наказателното постановление вече наказващият орган след пълноценен и подробен преглед на справката-картон на водача е индивидуализирал в пълнота възприетите електронни фишове, обусловили системното извършване на нарушение от съответния тип. С това действително поне формално е допуснато нарушение на изискването за пълно съдържателно съответствие между АУАН и НП. При преценката на тежестта на деянието обаче следва да се държи сметка за критериите, посредством които се провежда разграничение между съществените и несъществените процесуални нарушения.

Несъответствието в този съставомерен спрямо санкционната част на обвинението елемент (системност) би било съществено единствено в случай, че допускането му е довело до накърняване правата на санкционираното лице да се запознае със вменените му факти и съобразно с това да организира защитата си срещу тях. В настоящия случай обаче подобни данни не са налице, тъй като нарушителят дори не е проявил активност по възразяване срещу констатациите в акта, а и възможността му за пълноценно упражняване правото му на защита все пак е осигурена, съответно е била реализирана с депозирането на жалба срещу НП. Друг аргумент за несъществения характер на обсъжданата процедурна нередовност произтича от факта, че същата в случая успешно е била неутрализирана посредством процесуалния способ, заложен в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява да се издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Доколкото всяко от изброените обстоятелство е несъмнено доказано от наличната еднозначна, обилна и взаимно подкрепяща се доказателствена съвкупност, съдът приема, че АНО правилно се е възползвал от горепосочената процедурна възможност, следователно НП 4 е било издадено законосъобразно.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Видно от приложената по делото декларация по реда на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, същата е с дата 22.08.2022 г. Именно това е датата на откриване на нарушителя и от нея започва да тече визираният срок. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове в частта за извършеното нарушение са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.