Решение № 1348 от 03.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Пловдив, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300501829 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. И., против Решение № 1069 от 29.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 10652 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с., в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Профи кредит България“ ЕООД против Т. М. М., ЕГН ********** - установителни искове за признаване дължимостта на сумите в размер на 4 243,13 лева - главница по договор за потребителски кредит от 07.11.2018г. и сумата в размер на 579,10 лева - договорна лихва за периода 10.05.2019 г.- 13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –24.03.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 3003/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5095/21 г. на ПРС.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на дружеството за главница и договорна лихва. Оспорва се изводът на районния съд за липсата на идентитет между заповедното и исковото производство и се сочи, че сумите се претендират въз основа на един и същи договор, който е подписан на 06.11.2018 г. и че същите са били постъпили чрез банков превод на 07.11.2018 г., на която дата е завършен фактическия състав на 1 сключване на договора. Поддържа се, че са представени доказателства за реалното предоставяне на паричните суми и размера на търсените суми. Оспорват се изводите на РС за недействителност на договора за потребителски кредит и се излагат доводи за съответствието на договора с изискванията на ЗПК. Искането към въззивния съд е да се отмени решението, с което е отхвърлена исковата претенция и да се постанови ново решение, с което да се установи вземането за главница и договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждането на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. М. М., с който оспорва същата като неоснователна. Взема становище по оплакванията в жалбата и излага доводи за правилността на решението. Поддържа, че вземанията в заповедното и в исковото производство са претендирани по различни договори. По същество посочва, че между страните са сключени два договора от 25.05.2017 г. и 06.11.2018 г., които намира, че не отговарят на изискванията на ЗПК и са недействителни. Поддържа се, че въззиваемият не дължи връщането на чистата стойност на кредита, тъй като е надплатил дължимата от него сума. Обосновава доводи за недействителност на договорите и на отделни клаузи от същите. Искането към въззивния съд е да потвърди решението. Претендира присъждането на разноските по делото.

В производството е постъпила и частна жалба от Т. М. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С. М., против Определение № 5442 от 19.05.2022 г. по гр.д.№ 10652 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се поддържа наличието на предпоставките за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Моли се за отмяна на определението и за изменение на решението в частта за разноските с присъждането на разноски за адв.възнаграждение.

Подаден е отговор на частната жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с който се взима становище за нейната неоснователност с искане да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява 2 процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Производството пред районния съд е образувано по обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които ищецът „Профи кредит България“ ЕООД иска да се признае за установено, че ответникът Т. М. му дължи сумата в размер на 4243,13 лева – главница; 579,10 лева – договорна лихва за периода 10.05.2019 г.- 13.08.2019 г.; 408,50 лева и 55,76 лева – обезщетения за забава /върху гл. и дог. лихва/ за периода 13.08.2019 г. – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –24.03.2021 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3003/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5095/21 г. на ПРС, както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2473,07 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и 238,09 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода 13.08.2019 г. – 23.03.2021 г. – предявява на осъдителните искове.

Районният съд е постановил решение, с което е отхвърлил исковете след като е приел, че са допустими, но неоснователни с довода, че не се доказва наличието на твърдяното правоотношение по договор за кредит от дата 07.11.2018 г. Приел е, че дори да се установява облигационната обвързаност между страните по договора, последният е недействителен като противоречащ на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 ГПК, при което евентуално на връщане би подлежала само чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/, която не е присъдил като неустановена по делото.

С подадената въззивна жалба се оспорва решението в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на 4243,13 лева – главница и 579,10 лева – договорна лихва по договор за потребителски кредит /ДПК/ № *****, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното заплащане на вземането. В частта, в която е отхвърлен установителният иск за останалите претендирани вземания и в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд намира въззивната жалба за частично основателна.

От фактическа страна по делото се установява и страните не спорят, че са 3 сключили Договор за потребителски кредит № *****, по който ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит при следните условия: сума на кредита:

4600 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската по кредита: 224.46 лева; ГПР /%/: 49.89; годишен лихвен процент : 41.17 %; лихвен процент на дена: 0.11; дължима сума по кредита: 8080,56 лева; По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2892,24 лева; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 80.34 лева; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 10972,80 лв.; общ размер на вноска:

304.80 лв. /раздел VІ от договора/.

Страните не спорят, че представеният по делото договор за потребителски кредит /ДПК/ № ***** е подписан на 06.11.2018 г., както и че заемните средства са предоставени на 07.11.2018 г. С подписване на договора страните са изразили съгласие за неговото сключване, а фактическият състав е бил завършен с предоставянето на сумата, доколкото процесният договор като договор за заем за потребление е реален и в случая е възникнал сукцесивно, при което постигането на съгласието е предхождало предаването на сумата.

Въз основа на посочения договор и по заявление на "Профи Кредит България" ЕООД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3003/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5095/21 г. на ПРС за сумите в размер на 4243,13 лева – главница; 579,10 лева – договорна лихва за периода 10.05.2019 г.- 13.08.2019 г.; 408,50 лева и 55,76 лева – обезщетения за забава /върху гл. и дог. лихва/ за периода 13.08.2019 г. – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 24.03.2021 г. до окончателното погасяване, с което е очертан спорът по установителния иск по чл.422 ГПК. Действително се установява, че в исковата молба, ищецът неточно е посочил датата на сключване на договора, визирайки тази на постигане на съгласие между страните - 06.11.2018 г., но следва да се има предвид, че както в заявлението, така и с допълнителни уточняващи молби на исковата молба е посочена като дата на сключване на договора - 07.11.2018 г., на която са предоставени заемните средства. По отношение на последното няма спор по делото и съвпадащите са изявленията на ищеца и ответника, че договореният размер на кредита от 4 600 лева е бил предоставен по следния начин: 3375, 39 лева - отнесени за рефинансиране на задължението на ответника по ДПК № ***** от 25.05.2017 г и 1 224, 61 лева - преведени по банковата сметка на ответника, за което свидетелства и представеното от ищеца извлечение за извършен превод на 07.11.2018 г. на сумата от 1 224, 61 лева по банковата сметка на ответника, неоспорено от последния. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се твърди и не се установява между страните да са били сключени други договори за потребителски кредит, доколкото и ответникът в отговора на исковата молба сочи за сключването единствено на процесния ДПК № ***** и на рефинансирания ДПК № *****. В предвид на последното, в случая не могат да намерят приложение принципно 4 правилните разсъждения на районния съд, че страните биха могли да встъпват в множество различни правоотношения, доколкото други, освен посочените, не се твърди да са постигнати между страните.

С оглед на изложеното, основателни са оплакванията на жалбоподателя срещу изводите на районния съд за недоказаност на облигационна обвързаност на страните по представения ДПК № *****, доколкото същата безспорно се установява по делото.

Неоснователни са обаче оплакванията срещу констатираната от районния съд недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ като формално процесният договор отговаря на посоченото изискване. Посоченият размер на ГПР от 49, 89 % обаче не съответства на действителния прилаган по договора, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.