Решение № 2191 от 10.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30947/2024
- Вид
- Решение № 2191
- Подписан
- 10.02.2025
- В сила
- 10.02.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 85586 от 14.06.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Определение № 42245 от 17.10.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2191 гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110130947 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.
С. Н., ЕГН **********, чрез адв. Н. Д., против Е. Г. К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищцата К. С. Н. твърди в исковата молба, че на 21.06.2023 г., в качеството си на възложител, е сключила договор с *********, ЕИК **********, с управител А.И.К., съпруг на ответницата. Твърди, че *********, в качеството му на изпълнител по договора, следвало да извърши строително-монтажни работи в имот на ищцата, находящ се в гр. Пловдив, район *********, ул. ********. Поддържа, че било уговорено авансово плащане по договора в размер на 30 000 лева, които ищцата платила на три транша, всеки от които от по 10 000 лева, на следните дати: 21.06.2023 г., 22.06.2023 г. и 26.06.2023 г. Твърди, че сумите били изплатени по банкова сметка на А.К., посочена в договора. Поддържа, че г-н К. настоявал, а ищцата се съгласила, като основание на извършените преводи да бъде посочено “заем“. Излага, че след време г-н К. й поискал допълнително още 16 350 лева, като отново поставил същото изискване към основанието на превода. Твърди, че на 04.10.2023 г. превела 350,00 лева, а на 22.12.2023 г. – още 1 000 лева.
Навежда твърдения, че г-н К. поискал останалите 15 000 лева да бъдат преведени по личната банкова сметка на съпругата му – ответницата Е. Г. К., отново с основание “заем”, поради причина, че сметката му не била активна.
Ищцата твърди, че на 29.12.2023 г. превела по сметка на ответницата сумата в размер на 15 000 лева. Твърди, че няма лични или договорни отношения с 1 ответницата, за да й дължи пари и да й превежда каквито и да било суми.
Поддържа, че ответницата е получила сумата в размер на 15 000 лева без основание, поради което дължи връщането й на ищцата. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата 15 000 лева, получена без основание чрез банков превод на 29.12.2023 г.
Ответницата Е. Г. К. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание от 05.02.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1 от ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото намаление, като същият се счита за предявен за сумата от 4 000 лева, вместо досегашния предявен размер от 15 000 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, съдът приема, че искът има правното си основание в чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
Ищецът претендира връщане на сума, за която твърди, че е дадена при начална липса на основание. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно правоотношение, което да обуславя имущественото разместване.
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер на 15 000,00 лева от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице – ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
Съгласно т. 1 на ППВС № 1/1979г., при този фактически състав на неоснователното обогатяване има предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание. Начална липса на основание може да е налице както когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, така и когато предаването е станало без наличието на някакво правоотношение.
В настоящия случай страните не спорят, че сумата от 15 000 лева е преведена от сметка на ищеца по сметка на ответника, както и че между страните няма никакви договорни или други отношения. Това се установява и от приетите и неоспорени договор от 21.06.2023 г. и шест броя извлечения от 2 банкова сметка ************
***********, с което е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
Съдът с оглед изричната претенция на ищеца и допуснатото на основание чл. 214, ал.1 от ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото намаление приема, че същият следва да се уважи за сумата от 4 000,00 лв. лева, вместо досегашния предявен размер от 15 000,00 лв.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за сумата 4 000,00 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
В настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищцата направените по делото разноски, независимо от извършеното частично плащане в хода на процеса, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото. На ищцата следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 600, 00 лв. държавна такса и 1 750, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на К. С. Н., ЕГН **********, ***********, съдебен адрес: адв. Н. Д., **************, на основание чл. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 4 000, 00 лв. (четири хиляди лева), получена без основание чрез нареден банков превод на 29.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на К.
С. Н., ЕГН **********, ***********, съдебен адрес: адв. Н. Д., **************, сумата 2 350,00 лв. (две хиляди триста и петдесет лева) разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3