Решение № 32 от 26.03.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Гълъбово, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100114 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба о т Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********* за оказване на защита поради твърдян извършен спрямо нея акт за домашно насилие от лицето З. П..

Молителката твърди, че лицето З. П. е съпруга на нейния син – Л.Е. К.. Твърди, че на 16.02.2025 г. срещу 17.02.2025 г. около полунощ била в къщата си в с.Д., когато чула кучетата да лаят. Твърди, че чула и силно тропане по входната врата и викове – обидни думи и закани за убийство. Твърди, че разпознала по гласа, че това е снаха й З.. Твърди, че звъняла на 112 за помощ, защото се притеснила, че ответницата ще разбие вратата. Обадила се и на свои приятели, които веднага дошли и видели снаха й да блъска по вратата и чули и заканите. Твърди, че след като дошли полицаите взели отношение по случая. Твърди също, че на 20.02.2025 г. сутрина в 9,00 часа по „Вайбър“ получил от ответницата съобщения с обидно съдържание. Твърди, че всички тези закани за убийство възбуждали у нея основателен страх, не можела да остане сама и да се движи спокойно по улиците, както и да стои сама в дома си. Твърди, че се чувства несигурна и изплашена за здравето и живота си, тъй като с поведението ответницата можела да й нанесе психически и физически травми.

Моли да й бъде предоставена защита във връзка с осъществения акт на домашно насилие.

Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Моли да й бъде предоставена защита във връзка с осъществения акт на домашно насилие. Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в съдебно заседание ангажира гласни доказателства. Молителката иска съдът да постанови решение, с което бъдат наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за срок от 18 месеца. Иска издаването на заповед за защита.

Ответникът З. П. не се явява, не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти и от правна страна следното:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство". В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на 1 основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т. е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.

Ответникът З. П. е снаха на молителката, предвид което същата попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 7 ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в срок.

Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани обстоятелствата, а именно извършени вербални действия от страна на ответницата на дата 16.02.2025 г. срещу 17.02.2025 г. и дата 20.02.2025г., описани в молбата за защита. От представеното от РУ Харманли писмо е видно, че от 2022 г., по жалби на молителката в РУ Харманли и РУ Ивайловград, срещу ответника З. П. е образувана преписка, която е изпратена на РП Хасково ТО Ивайловград.

По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетели са разпитани М.Ж.З. и Г.А.Д., които са преки свидетели. Свидетелят З. сочи, че на 16.02.2025 г. срещу 17.02.2025 г. около полунощ, молителката позвънила на телефона на св. Д., с която живеят на съпружески начала, била притеснена, защото снаха й З. била пред къщата в с.Д., тропала на вратата и крещяла обидни думи и заплахи. Твърди, че със св. Д. веднага тръгнали към с.Д. от гр. С., като по пътя разговаряли с молителката и чул как ответницата вика „Ще те убия“, „Ще те убия курво. Отваряй“. Твърди, че когато пристигнали в с.Д., пред къщата на молителката, видял ответницата З. П., която продължавала да чука на вратата и да крещи обидни думи.

Св. З. я дръпнал и успокоил, докато дойде полицията. Сочи, че ответницата била пияна. Св.

Д. сочи същата фактическа обстановка на 16.02.2025 г. срещу 17.02.2025 г. Като пряк свидетел е чула заканите и обидните думи. Твърди, че ответницата крещяла, че ще убие молителката и ще й вземе апартамента. Твърди системност в агресивното поведение на ответницата спрямо молителката. По делото е разпитан и св. П.Д. /брат на молителката/, който не е присъствал на твърдения акт на домашно насилие. Твърди, че молителката Д. се притеснява от ответницата.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали, няма видими белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали случаи, съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на насилието е негова. В разглеждания случай, представената от молителя декларация е годно доказателствено средство, като съдържа нужните данни за извършителя на домашно насилие, както и за самият акт на домашно насилие за време, място и начин на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването . Този извод следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл. 9 ЗЗДН.

Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса на други доказателства. При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съдът, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, намира, че по делото е установено поведението на ответницата, което съставлява акт на домашно 2 психическо и емоционално насилие спрямо молителката на 16.02.2025 г. срещу 17.02.2025 г., в който използвала изразни средства по отношения на молителката, имащи обидни съдържания. Осъществените от ответника З. П. спрямо молителката вербални изрази, следва да се субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта досежно психическо насилие.

Неминуемо изречените от ответницата обидни и заплашителни изрази представляват извършен акт на психическо насилие. Законът защитава лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат да имат различно проявление.

Липсата на съдебна намеса при подобно поведение би довело до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до продължаване на това установило се недопустимо негово поведение спрямо молителката.

След като ответникът не е оборил доказателствената тежест на представената декларация и събраните доказателства, подадената молба за защита се явява основателна.

Поради факта, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че на 20.02.2025 г. е имало акт на домашно насилие, в тази част молбата ще се отхвърли като неоснователна. Приложени са извадки от текстови съобщения, от които не може да се направи извод от кого и на коя дата изхождат.

По отношение на мерките за защита:

Доказаното наличие на актове на домашно насилие има за законна последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.

В настоящия случай подходяща за осъществяване на защита на молителя се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 333ДН, а именно: ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да й се забрани да приближава същата и жилището й в с. Дряново, местоработата и местата за социални контакти и отдих, , както и да й се забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Съдът намира, че срокът за тези мерки следва да е с продължителност 12 месеца, като следва да бъде приспаднат периодът на действие на Заповед за незабавна защита № 1/21.02.2025 г.

Съдът извърши оценка на риска съгласно методиката, одобрена по реда на чл.15, ал.4 ЗЗДН, като определя нивото на риска за ниско по отношение на молителя.

При този изход на спора ще следва ответникът на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лв.

В полза на адв.К. се следва адв.възнаграждение в размер на 600 лв. Същото следва да бъде възложено в тежест на ответника.

На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата вх. № 824/21.02.2025 г. на Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес с адрес ************, срещу З. П., ЕГН **********, с адрес ***********, за извършен акт на домашно насилие на 20.02.2025 г.

ЗАДЪЛЖАВА З. П., ЕГН **********, с адрес ***********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес с адрес ************.

ЗАБРАНЯВА на З. П., ЕГН **********, с адрес *********** да приближава жилището на Д. Д. Д. в с. Дряново, общ. С., обл. Хасково, както и нейните места за социални контакти и отдих, за срок от 12 /дванадесет месеца/, считано от датата на постановяване на решението, като на осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита № 1 от 21.о2.2025 г., считано от датата на връчването й на 28.02.2025 г.

3

ЗАБРАНЯВА на З. П., ЕГН **********, с адрес *********** да осъществява контакт с Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес с адрес ************ под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 /дванадесет месеца/, считано от датата на постановяване на решението, като на осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита № 1 от 21.02.2025 г., считано от датата на връчването й на 28.02.2025 г.

ОСЪЖДА З. П., ЕГН **********, с адрес *********** да заплати по сметка на Районен съд – Гълъбово държавна такса за производството в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), като на основание чл. 22 от ЗЗДН да се издаде служебно изпълнителен лист за сумата при невнасяне на сумата в срок.