Протокол № 215 от 24.03.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 617/2021
- Вид
- Протокол № 215
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 24.03.2022
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Величка Петрова Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 694 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 215 гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000617 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:58 часа се явиха:
За жалбоподателя „Е.Х.Л."Р.К. редовно призован, се явява адв. Т.Т. с пълномощно от преди.
За въззиваемата страна „Н.-К.З.“ ЕООД редовно призована, се явява адв. Е.П. с пълномощно от преди.
Въззиваемата страна „П.Х.“ АД /в несъстоятелност/ редовно призована, не изпраща представител.
Синдикът М. П. В. редовно призована, не се явява.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът докладва и постъпила молба от синдика В., с която не се възразява по хода на делото. Оспорва се въззивната жалба и е изразено кратко становище по съществото на спора, а именно за правилност на обжалваното решение.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
С решение от 26.11.2020 г. постановено по т.д. № 169/2018 г. по описа на Окръжен съд С.З., в производство по иск по чл. 694 ТЗ е признато за установено, че П.Х. АД /в несъстоятелност/ не дължи на Е.Х.Л. вземания, подробно описани по четири пункта. Е.Х.Л. и П.Х. АД /в несъстоятелност/ са осъдени да заплатят на Н.-К.З. ЕООД сумата от 2 040 лв. разноски в производството.
С решение от 29.01.2021 г. постановено по същото търговско дело в процедура по чл. 247 ГПК ответникът Е.Х.Л. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд С.З. сумата от 196 279.84 лв. държавна такса. Първоначалното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника Е.Х.Л.. На първо място се позовава на недопустимост на обжалваното решение, поради предявяване на иска след предвидения в закона преклузивен срок. Процесуалната недопустимост се обуславя и с доводи за недопустимост на служебно въведени от съда факти и самосезиране, представляващо нарушение на диспозитивното начало. Твърди се, че обжалваното решение е постановено по непредявени от ищец с исковата молба основания. На следващо място се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, а именно непълнота и неточност на доклада по чл.
146 ГПК. Позовава се и на грубо нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Наведени са и доводи и съображения, свеждащи се до анализ на доказателствата по делото и коментар на изведените въз основа на тях правни изводи. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай, че бъде преценено за допустимо, да бъде отменено като неправилно и да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н.-К.З. ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Отговор на въззивната жалба е депозиран и от синдика към онзи момент З.Н., с който отговор е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна.
От страна на ответника Е.Х.Л. е обжалвано и постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение от 29.01.2021 г. Позовава се на недопустимост и неправилност на същото с искане за неговата отмяна. По тази въззивна жалба е постъпил отговор от Н.-К.З. ЕООД и от синдика Н. с изразено становище за 2 неоснователност на същата.
С въззивните жалби и постъпилите отговори не се предявяват доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Адв.Т.: Нямаме допълнителни доказателства. Поддържаме двете въззивни жалби от името на доверителя ми и оспорваме отговорите, които са представени от ищеца. Нямаме документи за разноски.
А д в . П.: Оспорвам жалбите. Поддържам отговорите. Нямам доказателствени искания. Представям писмена защита. Не представям списък по чл. 80 ГПК.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА писмената защита.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.Т.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми ще моля да постановите решение, с което да обезсилите решението от 26.11.2020 г. като недопустимо, поради липса на доказване на достоверна дата на предявения иск от Н.-К.З., а в случай, че намерите исковата молба за допустима, Ви моля да отмените изцяло като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения обжалваното решение. Жалбата ни е с подробни оплаквания по отношение на допуснатите нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, поради което считам, че решението на Окръжен съд С.З. следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Моля също така на основание чл. 297 ГПК да зачетете силата на пресъдено нещо на постановените и влезли в сила съдебни решения по предмета на спора, а именно Решение № 482/07.03.2013 г. постановено по т.д. № 4936/2011 г. на СГС, ТО,VI-8 състав, влязло в сила на 30.12.2013 г., както и Решение № 314/ 25.10.2016 г. по т.д. № 83/2014 г. на 3
Окръжен съд С.З., изменено с Решение № 91/13.04.2017 г. по въззивно дело № 59/2017 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Моля да обезсилите и решението от 29.01.2021 г. като недопустимо, постановено при липсата на правораздавателна власт, след като съдът се е десезирал със спора и при нарушаване на императивната разпоредба на чл. 246 ГПК. Позоваването на чл. 77 ГПК в отговора на въззивната жалба очевидно е недоразумение, защото чл. 77 от ГПК има предвид случаите, при които съдът с определение постановява принудително изпълнение, принудително събиране на разноски, които вече са присъдени в рамките на процеса. В тази насока има единна и безпротиворечива практика на ВКС. Намерих повече от 15 решения, като най-добре тази практика е обоснована в Определение № 104/09.02.2015 г. по ч.т.д № 112/2015 г. на ВКС, I отделение, съдия Караколева. Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки във връзка с представената писмена защита на колежката.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивните жалби без уважение и да потвърдите оспорваното основно и допълнително решение. Подробни аргументи в полза на правилността на решението по основателността на исковете съм изложила в писмената защита, която представих и няма какво да допълня към това вече е написано.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Определя срок за представяне на писмена защита на жалбоподателя едноседмичен.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 26 .04.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4