Решение № 97 от 11.11.2020, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

Номер 97

11.11.2020 г.

Град гр.Силистра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Силистра

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Пламен Н. Димитров

Добринка С. Стоева

Огнян К. Маладжиков

Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско дело № 20203400500323 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. П. с ЕГН ********** против Решение № 18/31.01.2020 г. по гр.д.№ 168/2019 г. на Дуловския районен съд, с което е признато за установено, че съществува вземане на Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421 против жалбоподателката за сумата от общо 6032,80 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит за закупуване на фураж 19175008/25.11.2010 г. и два броя анекси към него, от която: главница в размер на 5280,00 лева; обезщетение за забава в размер на 752,80 лева за периода 27.11.2012-28.04.2014 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 5280,00 лева, считано от 29.04.2014 г. до окончателното плащане; за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 93/29.04.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 190/2014 г. на РС-Дулово.

За да постанови обжалвания акт, Дуловският районен съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор за предоставяне на кредит и средствата, дадени по него в размер на 5280 лева, подлежат на връщане, а не се безвъзмездна помощ. Държавната помощ по заема се изразява в по-ниския лихвен процент в сравнение с пазарния.

Жалбоподателката счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли за неговата отмяна 1 и отхвърляне на иска. Излага следните доводи: Съгласно Регламент (ЕО) № 1535/2007 г. на нея са и отпуснати средства в рамките на лимита от 7500 евро за три години, а в заявленията, които е подавала през годините, не ѝ се води задължение за сумите, установени в обжалваното решение. При запитвания към ДФ „Земеделие“ не ѝ е давана каквато и да е информация за дължими суми по кредит. С това си обяснява и факта, че сметката, която ѝ е била дадена от ДФ „Земеделие“ гр. Силистра, за заплащане на дължимата лихва, е била на ДФ „Земеделие“, Областна дирекция Благоевград. В исковата си молба ищецът сочи, че към датата на подаване на иска задълженията по договора за кредит са погасени. Според жалбоподателката погасяването чрез прихващания е незаконосъобразно, без уведомление до нея; което наред с липсата на информация за кредита, е довело до това, че, вместо да си плати задълженията своевременно, са се трупали лихви в продължение на пет години. В резултат на това погасената сума е по-голяма от дължимата.

Действията на служителите на фонда са незаконосъобразни, тъй като вземането не е събрано по предвидения в закона ред.

Няма постъпил отговор от въззиваемия.

В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично и с упълномощен представител, доразвиват доводите си от жалбата, включително в писмени бележки. Акцентират върху разликата в сумите, за които е сключен договорът за кредит и подписаният запис на заповед. Считат, че разликата от 1056 лева, която е точно 20 % от сумата по кредита, е следвало да се предостави на земеделския производител като безвъзмездна помощ „de minimis”, на която има право. Тъй като това не било сторено, становището, което застъпва страната, е, че в такъв случай сумата от 5280 лева следва да се счита за безвъзмездна помощ. Убежденията на жалбоподателката се подхранват от липсата на отбелязване във формулярите на заявленията, с които впоследствие е кандидатствала за други субсидии, че има задължения по кредити, освен една сума от 107 лева и няколко стотинки.

Въззиваемата институция се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Обяснява, че по указания на висшестоящ орган обезпеченията на отпуснатите кредити е следвало да са в размер на 120 процента от размера на кредита и затова сумата по записа на заповед, който е приет по делото, е съобразена с указанието. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Силистренският окръжен съд, като взе предвид предявения иск и отговора на исковата молба, твърденията на страните и събраните пред районния съд доказателства, оплакванията във въззивната жалба и наведените доводи и съобразявайки относимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно. Същото е постановено в производство по реда на чл. 422 от ГПК, след като срещу Заповед № 93/29.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ 2 по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 190/2014 г. на РС Дулово, е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, а в указания от съда срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК заявителят е предявил установителния иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Особеното в случая е, че заповедта по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение не е връчена чрез съдебен изпълнител, както разпорежда чл. 418, ал. 5 от ГПК, а длъжницата сама е разбрал за нея, след като в деловодството на Дуловския районен съд се е запознала с ч.гр.д.№ 190/2014 г. Това обстоятелство не изключва правния ѝ интерес от подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, преди изобщо да е започнал да тече срокът за него, тъй като заповедта съществува в правния мир, а целта на възражението е да се повдигне спор за претендираното от заявителя материално право. Фактът, че заповедта и издаденият въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист никога не са били предавани на съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело се признава от ищеца още в исковата молба. Нещо повече: държавната институция заявява, че се е удовлетворила за вземането си извънсъдебно чрез прихващания със суми, които впоследствие, след издаване на заповедта за изпълнение, са станали дължими към жалбоподателката. Към момента на образуване на исковото производство вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, се твърди да е погасено. Ищецът обосновава правния си интерес от водене на делото с дадените му указанията от заповедния съд по чл. 415 от ГПК.

Силистренският окръжен съд, съобразявайки тълкувателните мотиви на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, приема, че обжалваното решение е допустимо, постановено е по допустим иск. Това е така, защото с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От този момент настъпват материалноправните му последици. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуването на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване. Затова съдът по исковото производство трябва да съобрази фактите, които са от значение за спорното право, настъпили от момента на подаване на заявлението до приключване на съдебното дирене в производството по установителния иск. Признанието на ищеца в исковата му молба, че към момента на предявяването ѝ вземането, за което е поискана и издадена заповедта за изпълнение, е погасено чрез прихващане, без да е образувано изпълнително производство по издадения изпълнителен лист, обуславя отхвърляне на установителния иск за същото вземане. Въпреки това установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес. Държавен фонд „Земеделие“ има правен интерес, доколкото срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжницата по чл. 414 от ГПК и съдът по заповедното производство е указал на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, с предупреждение за последствията, ако не го стори, а именно: заповедта за 3 изпълнение ще бъде обезсилена, както и издадения изпълнителен лист.

Респективно материалноправните последици от предявяването на установителния иск не биха настъпили с ефекта по чл. 422, ал. 1 от ГПК – считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото самото подаване на заявление не прекъсва погасителната давност за вземането.

Обстоятелството, че след издаването на заповедта за изпълнение вземането е погасено и искът следва да се отхвърли, налага разглеждането на спора дали правото, за което е издадено изпълнителното основание, въобще е възникнало в миналото, или никога не е съществувало. Съгласно цитираното тълкувателно решение това установяване се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Сключеният между страните договор № 19175008 от 25.11.2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, е с ясен предмет, който недвусмислено се извежда както от заглавието, така и от съдържанието му. С т. 3.1.8. и 3.1.9. от него кредитополучателката се задължава да възстанови предоставения ѝ кредит в срок до 25.11.2011 г. и да заплати на падежа лихва в размер на 3% годишно.

(л. 10-11 от първоинстанционното дело).

В т. 3.1.2. са посочени възможните обезпечения, които кредитополучателката се е задължила да предостави, сред които е запис на заповед. Обезпечения са необходими, когато има какво да се обезпечава, в случая: връщането на заетата сума.

С анекс № 1 от 31.10.2011 г. падежът е отсрочен за 26.11.2012 г., а съгласно т. 5 земеделският производител възстановява до 15.11.2011 г. дължимата лихва по кредита (л. 15-16 от първ.д.).

Задължението за лихва по договора е платено на 15.11.2011 г., видно от вносната бележка в полза на ДФ „Земеделие“ за сумата от 158,40 лева, която е точно 3% от 5280 лева (л. 17 от п.д.).

С още един анекс № 2 от 25.01.2013 г. падежът е променен на 29.11.2013 г. (л. 18-19 от п.д.), като са платени лихви по договора с вносна бележка от 26.11.2012 г. (л. 20 от п.д.).

Въззивният съд не познава такава правна конструкция, която налага доброволното плащане на лихва по „безвъзмездно“ предоставени суми, за които се налага да се сключват допълнителни споразумения за отсрочване датата, на която да бъдат върнати. Становището на жалбоподателката и нейния процесуален представител за недължимост на получените средства по договора за кредит е неоснователно, както и всички наведени доводи в тази насока.

Както самите те сочат в писмените си бележки, приложим към делото е 4

Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (по-нататък само Регламента). По-точно съдът намира за относими съображения 1-3, 5, 8 и 15, както и чл. 3, пар. 2-5, пар. 6, буква а) от Регламента. Обобщеният им прочит от въззивния съд, налага следния извод: съгласно чл. 87 и 88 от Договора за ЕО държавните помощи, отпускани на предприятия, нарушават или са заплаха за нарушаване на конкуренцията на общия пазар, освен в предвидените изключения, сред които са помощите за улесняване на развитието на определени икономически дейности или икономически области, когато такива помощи не оказват неблагоприятно въздействие на условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Затова системите за подпомагане на държавите членки се държат под постоянно наблюдение от Комисията. Регламентът предвижда условия, при които помощите към земеделските производители няма да са в нарушение на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО, и те са: в рамките на три последователни данъчни години помощта не трябва да надхвърля 7500 евро.

Законовата възможност, която е стояла пред жалбоподателката през годините, да получава държавни помощи в рамките на този лимит, не води по необходимост до извода, че щом същият не е надвишен в периода 2008-2010 г., значи и сумата от 5280 лева по процесния договор от 2010 г., следва да се счита за безвъзмездно предоставена. Съгласно Регламента – вж. напр. съображение 8 и чл. 3, пар. 4, изр. 3, предоставянето на помощи de minimis може да бъде под форма, различна от предоставянето на безвъзмездни средства, какъвто е настоящият случай: под формата на заем – чл. 3, пар. 6, буква а) от Регламента. Помощта се изразява в по-ниския лихвен процент в сравнение с лихвения процент, при който заемополучателят би получил заем на свободния кредитен пазар от търговски банки или други кредитни институции например. И понеже няма как тази помощ във вид на спестени лихви пряко да се съпостави с безвъзмездно предоставяните помощи, налага се да се ползва съпоставим показател. В съображение 8 от Регламента е прието показателят да се нарича „брутен еквивалент безвъзмездни средства“ (БЕБС). С оглед еднаквото, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи, за приложими пазарни лихвени проценти по смисъла на Регламента е прието да се използват референтните лихвени проценти, определяни периодично от Комисията въз основа на обективни критерии и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз или в Интернет. По необходимост, и както е указано в цитираното съображение: с оглед осигуряването на прозрачност, равнопоставеност и правилно прилагане на тавана de minimis, държавите-членки трябва да използват единна методика за изчисление на БЕБС. Това изискване изрично е упоменато в т. 1.3. от процесния договор за кредит.