Решение № 5526 от 30.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5526 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100511101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4403/22.03.2023 г., постановено по гр.д. № 20652/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, е уважен частично предявеният от З. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******** срещу И. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ж.к. ********, иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лева (частичен иск от общата сума в размер на 10 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на непозволеното увреждане, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 5 000 лева, т.е. за сумата от 2 000 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 107586/19.04.2023 г., подадена от ответницата, с която обжалва решение в частта, с която са уважени исковите претенции. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал. Счита, че недопустимо съдът е извеждал чрез тълкуване, кои са обидните изрази в процесната статия, тъй като същите не били конкретизирани. Кредитирани били свидетели, които възпроизвеждали думи на ищцата, както и заключение на вещо лице по СПЕ, което не отчело наличие на множество негативни обиди по адрес на ищцата. Не били взети предвид и всички представени по делото писмени доказателства. Моли решението да бъде отменено 1 като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. В отговора се оспорва оплакването, че не били посочени конкретни обидни изрази в исковата молба, които били цитирани в исковата молба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, с която е уважена исковата претенция за сумата от 3 000 лева.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 3 000 лева (частичен иск от 10 000 лева), представляваща обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди, вследствие на деликт, съставляващ нанесена обида и клевета.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва наличие на 1) виновно и 2) противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. Презумпцията за вина не се прилага единствено в хипотезите, когато нормата, уреждаща юридическите факти на правопораждащият фактически състав, изрично предвижда деликтът да се е осъществил при квалифицирана форма на вината, т.е. не твърденията за формата на вината са ирелевантни в 2 настоящата хипотеза. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.;

Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. В тежест на ответника в условията на обратно и непълно доказване е да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление.

Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39 КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се изразява правния спор.

Според установената по приложението на чл. 45 ЗЗД константна практика на ВКС /Решение № 62/ 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 12/ 06.02.2013 г. по гр. д. № 449/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 204/ 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО и др. /, за да е обидно или клеветническо дадено изявление /или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не осъществява състава на чл. 146 НК или чл. 147 НК/, респ. за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице.

Обидният /унизяващият/ израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи- писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал. 2/, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви 3 твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност- такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността /т. е. ако не съставляват обида/.

Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само, ако те са обективно позорни.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства - свидетелски показания се установяват конфликтни отношения между страните.

По делото е разпитан св. А.Д., която твърди, че е съседка на З. К.. Лятото на 2021 г. м. юли, седяла пред входа, когато ответницата и съпругът й я извикали. И. й казала, че З. е агресивна и я предупредила да се пази от нея. Казала й, че има психически проблеми, както и че липсват пари от касата на входа, на който З. била домоуправител, и да не й дава заем. Свидетелката твърди, че З. не е агресивна и помага на всички. След като свидетелката споделила на З. за този разговор, З. се почувствала зле от това, което дъщеря й е казала за нея.

Разпитан св. М.П. твърди, че разбрала за конфликта между страните по делото миналата година. Знае от ищцата и съпруга й, че конфликтът е възникнал, тъй като И. е говорила за З. „нелицеприятни неща” пред съседи и познати. Поддържа, че думите, които е употребила ответницата по отношение на ищцата е, че същата е „агресивна” и има „психически проблем”. Свидетелката е чула и за злоупотреба с пари. Св. П. разбрала за случая, поради промяна, която забелязала в поведението на З.. Тогава ищцата й разказала за конфликта. След случая била потисната, а преди това била жизнен и весел човек.

Св. В.К. твърди, че от З. и съпруга й разбрал за възникнал конфликт между страните по делото. З. преживяла тежко това отношение. Свидетелят посочва, че това я „сринало” дори повече от смъртта на сина й.

Разпитан св. С.К. твърди, че от съседи /един от които е А.Д./ разбрали, че И. е казала, че З. има психично заболяване, че е опасна за другите, както и че е присвоила пари от 4 входа. З. се почувствала много обидена, било я срам да излиза пред хората.

Св. Г.Р. поддържа, че ответницата е полагала грижи за майка й. Не знае И. да е изричала „нелицеприятни думи” по адрес на баба му. Поддържа, че З. се държи „напълно нормално” след м. 07.2021 г.

Разпитана св. А. Р. - И. твърди, че не е чувала И. да употребява за майка й „нелицеприятни думи” нито пред нея, нито пред трети лица. Знае, че З. и съпругът й са имали претенции за издръжка от страна на И. и внукът й.

Св. М.Т. поддържа, че не е чула И. да е изричала обидни думи по адрес на майка си.

От м. 07.2021 г. отношенията им се влошили. Твърди, че знае от И., че З. е проявявала агресия спрямо нея. Свидетелката имала усещане, че З. не е добре психически.