Решение № 20016 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20016 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110134099 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против (фирма), с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата в размер на 1 485 лева – част от главница в общ размер на 5 982,52 лева, представляваща неизплатена част от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на сумата от 10 464,52 лева и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо сумата в размер на 10 479,15 лева, за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.10.2020 г. между лек автомобил (марка) с рег. № ***** и лек автомобил (марка) с рег. № *****, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 24.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, и сумата в размер на 233,06 лева, представляващ мораторна лихва върху предявената главницата за периода от 30.11.2020 г. до 17.06.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.10.2020 г. около 10.45 часа в гр.

****, в близост до стадиона, И. Д., управлявайки лек автомобил (марка) с рег. № *****, реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил (марка) с рег. № *****, управляван от П. С. П., като виновно причинил вреди на управлявания от П. автомобил, за което е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи.

Представителят на страната поддържа, че вследствие на инцидента били причинени щети на лек автомобил марка (марка). В исковата молба са изложени твърдения, че между (фирма) и собственика на увредения автомобил към момента на инцидента съществувало правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ , валидна за периода от 21.02.2020 г. до 20.02.2021 г. По повод на произшествието била образувана ликвидационна преписка по щета № 0300/20/777/511270, по която застрахователното дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 10 464,52 лева, като сумата била изплатена на 20.10.2020 г. по банков път на сервиза, в който повредите били отремонтирани.

Процесуалният представител на страната поддържа, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи в размер на 15 лева. В исковата молба са изложени 1 твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като на 27.11.2020 год. ответното дружество е изплатило сумата от 4 497 лева вместо пълния размер на претендираното регресно вземане. Представителят поддържа, че с извършеното частично плащане ответникът признал основателността на претенцията, като спорът между страните е единствено относно размера на дължимото регресно вземане. Направено е искане в полза на ищцовото дружество да бъде присъдена и сумата в размер на 233,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху заявеното вземане за главница в размер на законната лихва за периода от 30.11.2020 до 17.06.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор не са оспорени твърдените от ищеца дата и място на пътнотранспортното произшествие, наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил (марка) с рег. № ***** при ответното дружество, наличието на валидно сключена застраховка „Каско“ при ищеца, изплащането на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ и наличието на получена покана за доброволно изпълнение. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че единствено водачът на автомобил марка (марка) с рег. № **** носи вина за настъпване на пътния инцидент, както и размера на вредите по лек автомобил (марка) с рег. № *****. Ответникът оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на произшествието, като в отговора са изложени твърдения, че водачът на лек автомобил (марка) не е съобразил поведението си на пътя с поставения на мястото на инцидента пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

Предвид изложеното в подадения отговор са развити съображения, че вина за настъпване на инцидента носи единствено водача на лек автомобил (марка), а при условия на евентуалност – че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Представителят на ответника намира, че предявеният иск е в завишен размер, като претенцията не отговаря на действителните стойности на материали и труд към датата на инцидента. При условията на евентуалност поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства застрахованият при ищеца автомобил да е бил в гаранция и е следвало да бъде отремонтиран в оторизиран за марката сервиз. По наведените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от ответното дружество съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

2

Предвид изложеното в доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. В случай, че ищецът поддържа, че следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официален фирмен сервиз, в негова доказателствена тежест е да установи, че автомобилът е бил в гаранция и продължителността на гаранционното споразумение.

Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 01.10.2020 г. в гр. **** е настъпило пътнотранспортно произшествие между автомобил (марка) с рег. № *****, управляван от И.

Д. и лек автомобил (марка) с рег. № *****, управляван от П. С. П., че между ответното дружество и водача на автомобил (марка) с рег. № ***** към датата на произшествието е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и че ищецът е заплатил сумата в размер на 10 464,52 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил (марка) с рег. № *****.

Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие и стойността на щетите по лек автомобил (марка) с рег. № *****.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на участвалите в събитието автомобили, съдържащ скица на произшествието, опис на щетите и изявление на двамата шофьори за наличие на вина за настъпване на събитието. Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие пред ищеца са подадени уведомление за щети по МПС от собственика на лек автомобил (марка) с рег. № ***** по сключен договор за застраховка „Каско“ и уведомление за щети по МПС от собственика на автомобил (марка) с рег. № *****, по което ищецът е заплатил обезщетение в размер на 791,16 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата водачи по реда на чл. 25, ал. 1 ГПК. Водачът на лек автомобил (марка) П. П. разкрива, че участвал в процесния пътен инцидент, като бил спрял управляваното от него моторно превозно средство и изчаквал да се освободи място на паркинг на централния вход на Стадион „И.“, от който паркинг внезапно излязъл автобус с много висока скорост и се ударил в него.

Свидетелят сочи, че управляваният от него автомобил се намирал перпендикулярно спрямо движението на товарния автомобил. Водачът сочи, че непосредствено след инцидента мястото на произшествието било посетено от екип на Пътна полиция, като водачите на участвалите в събитието автомобили били тествани за наличие на алкохол в кръвта. След като установили, че пробите са отрицателни полицейските служители посъветвали водачите да съставят двустранен констативен протокол за произшествието и си отишли. Свидетелят разкрива, че предявеният му двустранен протокол за ПТП е съставения от водачите след произшествието документ, като забележката в графа 14 в колона „Превозно средство А“ „имам вина за ПТП“ е изписана от него. Водачът на автомобил (марка) с рег. № ***** сочи, че е участвал в процесния пътен инцидент, като управлявал бус на куриерска фирма „Еконт“ и ударил лек автомобил с марка (марка), излизащ от паркинга на Стадион „И.“. Свидетелят Д. разкрива, че другият участник в пътния инцидент, излизайки от паркинга, за да се престрои в неговата лента навлязъл в лентата на движение на транспортния бус. Водачът намира, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е навлизането на 3 лек автомобил (марка) в лентата за движение на автомобил (марка). Свидетелят сочи, че предявеният му протокол за ПТП не съдържа точна схема на удара, а онагледява посоката на движение на двете моторни превозни средства непосредствено преди произшествието.

Водачът разкрива, че няма спомен изявлението в графа 14 в колона „Превозно средство Б“ „имам вина за ПТП“ да е негово.

Съдът констатира, че е налице противоречие в показанията на водачите на участвалите в инцидента моторни превозни средства касателно поведението им непосредствено преди възникване на произшествието. На първо място следва да бъде отбелязано, че се установява несъответствие между показанията на водача П. П. относно движението на управлявания от него автомобил събрани в хода на настоящото производство и изготвената от водачите непосредствено след събитието скица на произшествието, обективирана в двустранния протокол за ПТП, от която е видна посоката на движение на двете моторни превозни средства преди удара помежду им. Изготвената схема онагледява посоката на движение на двата автомобила и мястото на съприкосновение между тях, а именно посредата на пътното платно, а не пред спрените на паркинга автомобили.