Решение № 6872 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6872 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100509337 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 187840/30.06.2023г., подадена от ответника Д. Г. Д., срещу решение № 8811 от 29.05.2023г. по гр.дело № 9268/2022г. по описа на Софийски районен съд, 38 с-в, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 20927 от 18.12.2023г. по гр.дело № 9268/2022г. по описа на Софийски районен съд, 38 с-в, в частта, с която е признато за установено, че Д. Г. Д. ЕГН, ********** дължи на П.К.Б. ЕООД, ЕИК ****, главница в размер на 1591.26 лв., договорно възнаграждение в размер на 182.32 лв., както и 39.15 лв. - мораторна лихва върху главницата за времето до 22.02.2022г., както и законната лихва върху главницата от 22.02.2022г. до изплащане, представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30037163611.

Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение в неговата обжалвана част поради нарушение на материалния закон, като са развити подробни съображения в тази насока.

Въззивникът счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като в него не била посочена методиката на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти са включени и как се формира. Имало посочване единствено на абсолютна стойност. Не било ясно как годишният лихвен процент се съотнася към ГПР.

Уговореният размер на възнаградителната лихва от 38,30% се явявал в 1 противоречие с добрите нрави, тъй като значително надхвърлял размера на законната лихва, което създавало условия за неоснователно обогатяване на кредитора. При това положение, процесният договор се явявал нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Не била ясна и базата, върху която се начислявала възнаградителната лихва – дали това ставало върху цялата заемна сума, или върху остатъчната главница след всяко погашение, като това съставлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Годишният процент на разходите в размер на 45,02% в действителност бил по-висок, тъй като възнаграждението за пакет от допълнителни услуги било скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова е следвало да бъде включено към процента на разходите, поради което и клаузата, сочеща неверен ГПР била неравноправна. Допълнителните услуги по своята същност се явявали действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Нищожните клаузи, определящи ГЛП и ГПР не можели да се заместят по право от повелителни норми на закона, поради което процесният договор бил изцяло недействителен. Неправилно районният съд приел, независимо че уговорката за допълнителни услуги е недействителна, че договорът е действителен и обвързва страните. Жалбоподателят се позовава на чл.23 ЗПК и счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Посочил е, че е заплатил на насрещната страна сумата от 9297,02 лева, поради което не били налице непогасени задължения към ищеца. Счита, че дори и да се приеме, че недействително е единствено споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, то предявените искове отново са неоснователни, тъй като платената сума от 9297,02 лева надвишава както чистата стойност на кредита, така и размерът му по т.VI, посочен в договора. Моли решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Страната претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „П.К.Б.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Излага съображения, че не са налице хипотезите на чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за недействителност на договора за кредит. Ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, а размерът не надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Изискването за посочване на правилен ГПР било относимо единствено към към чл.19, ал.4 ЗПК, но не водело до недействителност на целия договор. Жалбоподателят излага съображения, че закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите, доколкото закупуването им не било условие за отпускане на кредита и същите не касаели действия, които да са свързани с усвояване и управление на кредита. Годишният лихвен процент също бил посочен в конкретен размер, като в закона нямало изискване да се посочва как се формира той. Размерът на възнаградителната лихва не се явявал в противоречие с добрите нрави, поради което договорът не бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 33826/22.02.2022г. на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, с която е предявил срещу ответника Д. Г. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл. 9 от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1591,26 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30037163611 от 29.05.2019г., сумата от 182,32 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020 г. до 15.05.2021г., сумата от 1188,41 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 135,01 лева – лихва за забава за периода от 16.06.2019г. до 15.05.2021г. и сумата от 59,20лева – законна лихва за забава за периода от 15.05.2021г. до 27.07.2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответника Д. Г. Д. е сключен договор за потребителски кредит № 30037163611 от 29.05.2019г. за срок от 24 месеца. На потребителя била преведена сумата от 5000 лева, върху която се дължала възнаградителна лихва в размер на 38,30% годишно. Годишният процент на разходите възлизал на 45,02%, а общото задължение по кредита било в размер на 7098,16 лева. Ответникът избрал да закупи и пакет от допълнителни услуги, за който се дължало възнаграждение в размер от 4830 лева, като по този начин общият размер на дълга по договора за кредит, заедно със стойността на допълнителните услуги, възлизал на 11 928,16 лева.

Погасяването на кредита следвало да стане на 24 месечни вноски, платими до 15-то число на съответния месец, като падежът на последната вноска настъпвал на 15.05.2021г. По пакета от допълнителни услуги потребителят заплатил сумата от 3641,59 лева, като дължими оставали 1188,41 лева.

Ответникът не заплатил всички месечни вноски, като от негова страна били заплатени 18 пълни и една непълна погасителна вноска. Общият размер на погасеното от Д. Г. Д. задължение по процесния договор за потребителски кредит възлизал на сумата от 9297,02 лева, като към момента на предявяване на исковете последният дължал сумата общо от 3156,20 лева, включваща 1591,26 лева – главница, 182,32 лева –възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020 г. до 15.05.2021г., сумата от 1188,41 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 135,01 лева – лихва за забава за периода от 16.06.2019г. до 15.05.2021г. и сумата от 59,20 лева – законна лихва за забава за периода от 15.05.2021г. до 27.07.2021г. Моли исковите претенции да бъдат уважени.

С уточнителна молба от 10.10.2023г. ищецът е посочил, че сумата от 1591,26 лева представлява разликата между усвоената главница по договора за потребителски кредит от 5000 лева и заплатената такава от ответника в размер от 3408,74 лева. Всяка погасителна вноска включвала в себе си главница, възнаградителна лихва, и възнаграждение за допълнителни услуги.

3

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. Д. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Не е оспорил съществуването на договорно правоотношение между страните, както и че главницата от 5000 лева е била усвоена от него. Ответникът счита обаче, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради накърняване на добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Уговореният лихвен процент от 38,30 % нарушавал добрите нрави и внасял неравнопоставеност между правата и задълженията на насрещните страни по договора. В случая размерът на възнаградителната лихва бил значително по-висок поради скритото увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включването на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора. Размерът на възнаградителната лихва надвишал трикратния размер на законната лихва, поради което тази клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави, като в случая не можела да намери приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, поради което целият договор се явявал нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Нищожна била и клаузата, уреждаща ГПР от 45,02 %, тъй като действителният процент на разходите бил различен от посочения. Възнаграждението за пакета от допълни услуги представлявало скрит добавък към възнаградителната лихва и същото следвало да бъде включено в ГПР. Това не било сторено и по този начин се заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Включените в допълнителния пакет услуги представлявали действия по усвояването и управлението на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, а не услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК.

Допълва, че в договора на кредит не е посочена методиката на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти са включени и как се формира. Имало посочване единствено на абсолютна стойност. Не било ясно и как годишният лихвен процент се съотнася към ГПР. Ответникът се позовава на чл.23 ЗПК и счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Посочил е, че е заплатил на насрещната страна сумата от 9297,02 лева, поради което не били налице непогасени задължения към ищеца. Счита, че дори и да се приеме, че недействително е единствено споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, то предявените искове отново са неоснователни, тъй като платената сума от 9297,02 лева надвишава както чистата стойност на кредита, така и размерът му по т.VI, посочен в договора. Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.

Представен е договор за потребителски кредит № 30037163611 от 29.05.2019г., носещ подпис на страните по него - „П.К.Б.“ ЕООД /кредитодател/ и Д. Г. Д. /кредитополучател/. Страните по договора за потребителски кредит са уговорили на кредитополучателя да се отпусне сумата от 5000 лв. за срок от 24 месеца, при ГПР от 45,02 % годишно, с ГЛП – 38,30 %, с размер на месечна погасителна вноска от 295,81 лева или общо за връщане - сумата от 7098,16 лв. Закупен е пакет от допълнителни услуги, с който общото задължение по кредита заедно с допълнителния пакет възлиза 4 на сумата от 11 928,16 лева. Само възнаграждението за пакет допълнителни услуги е в размер на 4830,00 лв., при размер на погасителна вноска за ПДУ – 201,25 лв., която се прибавя към погасителната вноска по основния ДПК от 295,81 лв. и така общата месечна дължима сума като погасителна вноска възлиза на 497,06 лв., която се дължи всеки месец до 15-то число. Посочено е, че пакетът от допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора.

Прието е споразумение от 29.05.2019г. за допълнителен пакет услуги, носещо подпис за страните по него, съгласно което задължение на кредитодателя е при поискване от потребителя да му предостави една или всички допълнителни услуги – 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на падеж; 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като потребителят не е длъжен да поиска тези услуги, а сключването на споразумението не е условие за сключване на договор за потребителски кредит и за получаването му.