Решение № 31 от 04.04.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. М, общ. М, обл. Вр., 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200351 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. Г. М.а – Ам. от град Сф е обжалвала Наказателно постановление № ***********/29.06.2023 година на Началник Група в ОДМВР Вр. РУ-М, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182 ал.5 вр. ал.2 т.5 от същия закон, са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Оплакванията са в смисъл, че обжалваното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита се също, че вида и размера на наложените наказания са неправилно определени, тъй като процесното деяние не е извършено в условията на системност. Освен това се претендира, че субектът на административно-наказателна отговорност не е установен с необходимата категоричност, тъй като на инкриминираната дата моторното превозно средство е управлявано от друго лице. На тези основания се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание Ам., редовно призована, не се явява.

Процесуалният й представител адв. И. С. от ВрАК поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, като счита, че са налице 1 условията за това, визирани в жалбата. В срока за произнасяне от същият постъпила писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на тезата, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Представен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 15.05.2022 година служебен автомобил на ОД на МВР Вр. и служители на същата дирекция се намирали на Главен път *** /I-1/ км.

***+***, общ. М, обл. Вр. в извън населено място с посока на движение от град Вр. към град Б. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515.

Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 40 км./час, заснемало автоматично автомобила. В 23.07 часа МПС – лек автомобил „Т 2.2Д 4Д“ с регистрационен номер *******, попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 90 км/ч при максимално допустима за този пътен участък в извън населено място 40 км/ч, съгласно поставеният пътен знак В26. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС лек автомобил „Т 2.2Д 4Д“ с регистрационен номер *******, съдържащи се в АИС на Сектор „Пътна полиция“ Вр., бил издаден Електронен фиш Серия К № ******, в който, като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан Ст. Д. П от град Сф като законен представител на Животозастрахователна компания „С“ АД със седалище и адрес на управление град Сф. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП на 27.02.2023 година от П до ОДМВР Вр. е изпратено писмо, от което става ясно, че на 15.05.2022 година процесното МПС е било управлявано от 2 служителят на дружеството Е. Г. М.а – Ам., чието трудово правоотношение с юридическото лице е било прекратено без предизвестие със Заповед № ***/23.06.2022 година, считано от 27.06.2022 година. На 01.07.2022 година лекият автомобил „Т 2.2Д 4Д“ с регистрационен номер ******* е бил върнат от Ам. на неговият собственик, което е отразено в обходен лист от същата дата. Към писмото са приложени в заверени копия писмени доказателства, сред които Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП, подписана от Ст. П, в която е посочено, че на 15.05.2022 година в 23.07 часа превозното средство „Т 2.2Д 4Д“ с регистрационен номер ******* е било във владението на Е. Г. М.а – Ам. от град Сф. На база изложеното в писмото и съдържанието на приложените към него документи издаденият електронен фиш е бил анулиран, а спрямо Ам. е образувана административно-наказателна преписка. Извършената по служебен път проверка показала, че по отношение на нея има издадени два броя електронни фиша, както следва: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ******, издаден от ОДМВР Вр. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, извършено на 22.10.2021 година, влязъл в сила на 24.02.2022 година и Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *******, издаден от ОДМВР Вр. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, извършено на 23.11.2021 година, влязъл в сила на 24.02.2022 година. При това положение на 15.05.2023 година свидетелят М. Н. – полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ-М съставил на Е. Г. М. АУАН за нарушение на правилата за движение /чл.21 ла.2 вр. ал.1 ЗДвП/, извършено при условията на системност.

Въз основа на актът било издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № ***********/29.06.2023 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелят М. Н. Н., както и от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

Съдът, след като прецени съдържанието на наличната доказателствена маса, приема подадената жалба за частично основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено на жалбоподателката за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта 40 3 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно общата разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В“ е забранено да превишава в извън населено място 90 км./час. Според ал.2 на чл.21 от същия закон, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В първата алинея на този текст са посочени разрешените максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от конкретното място на движение, докато ал.2 касае стойности на скоростта, различно от тези по ал.1, в случаите, когато тези стойности са допълнително въведени с поставен в участъка пътен знак.

Поради това няма пречка, когато ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със скорост, различна от посочената в чл.21 ал.1 ЗДвП, цифровото изписване на вмененото нарушение да се извърши, както в настоящия случай – по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нито пък засяга или препятства правото на защита на наказаното лице.

От наличното в наказателното постановление описание на нарушението става ясно, че в района на Гл. път *** /I-1/ км.***+*** общ. М в извън населено място с посока на движение град Вр. – град Б е поставен пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта 40 км./час. Тази фактология изцяло се подкрепя от писмените доказателства. Според постъпилото писмо № 11-00-25/14.02.2024 година от Директора на ОПУ Вр., километър ***+*** от Главен път *** с посока на движение Вр. – Б попада в района на кръстовището с общински път за стадион „Л“ след моста на р.Ис, като в непосредствена близост се намира град М. На тази база съдът е изискал и е получил от същата институция актуална към 15.05.2022 година схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка на участъка от път *** в района на км. ***+*** /л.95-л.96/, която е приета като доказателство по делото. От схемата /л.95/ е видно, че отдясно на км.161+680 от Главен път *** с посока на движение от град Вр. към град Б /гр.Сф/, отбелязано със стрелка и надпис „начало на мостово съоръжение“, е поставен пътен знак А15 в комбинация с пътен знак В26 /40 км./. Това място е непосредствено преди моста на река Ис. Краят на мостовото съоръжение, отбелязан на схемата със стрелка /л.96/, е преди кръстовището с общинския път, водещ към стадион „Л, а в непосредствена близост до него се намира км.***+***.

4

След като е извършил преценка на събраните по делото доказателства и наличната в обжалвания акт фактическа обстановка, този съд счита, че претендираното нарушение е налице. Обсъдените по-горе доказателствени източници безспорно установяват наличието на пътен знак А15 в комбинация с пътен знак В26 в района на км.***+*** от Главен път *** с посока на движение гр.Вр. – гр.Б, с който е въведено ограничение на скоростта 40 км./час. В документите по делото са налични данни, позволяващи да се приеме, че са спазени изискванията на Наредба №18/23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци /наричана по-надолу Наредбата/.

Според чл.62 ал.1 от наредбата, когато на едно място са поставени едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група „А“ и пътен знак за въвеждане на забрана от група „В“, действието на въведената забрана е в сила до края на опасността, сигнализирана с предупредителният пътен знак. В чл.20 ал.1 т.2 от въпросната наредба са регламентирани разстоянията, на които следва да се поставят предупредителните пътни знаци преди опасността. За извън населено място предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние от 100 до 150 метра преди опасността, което позволява да се приеме, че максимално на 150 метра от предупредителният пътен знак започва посочената опасност. В тази връзка е необходимо да се изследва въпроса за дължината на опасния пътен участък, попадащ в обхвата на чл.62 ал.1 от наредбата, тъй като освен предупредителният в случая е действал и забранителен знак от група „В“.

Съгласно чл.20 ал.4 от наредбата, при необходимост от сигнализиране на опасност по по-дълъг от 50 м. пътен участък, дължината на участъка се указва с допълнителна табела Т2. Доказателствата по делото, в частност представената схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка на участъка от път *** в района на км. ***+***, сочат наличие на подобна допълнителна табела Т2, с която е указано, че пътния участък, за който се сигнализира опасност, е с дължина 300 метра. При това положение настоящият състав приема, че действието на забраната, въведена с пътен знак В26 до края на опасността е 450 метра /150 метра от началото на опасността с поставен предупредителният пътен знак А15, ведно със знака В26 и 300 метра дължина на пътният участък с опасността, указана с табела Т2/. Според протокола за използваното техническо средство /л.54а/, АТСС е било разположено на 300 метра от забранителният знак В26, което означава, че 5 контролът на скоростта с АТСС е обхващал участък, попадащ в обхвата на ограничението на въведената забрана с пътен знак В26, поставен в комбинация с предупредителният пътен знак А15 с обща зона на действие 450 метра. При така установените факти съдът приема, че АТСС е било в състояние да регистрира превишение на скоростта на движение на процесното МПС в процесния участък при наличие на действащата забрана, въведена с пътен знак В26. Прегледът на приложената в административнонаказателната преписка по делото снимка позволява да се направи извода, че процесното МПС е било заснето максимално близо до използваното от контролните органи АТСС, т.е, това е станало в участък при наличие на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26. На следващо място, писмените доказателства по несъмнен начин сочат, че посоченият в електронния фиш автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.38/ е приложена снимка, снета от клип № 25876 изготвен с автоматизираното техническото средство TFR1 - M – 515, от която е видно, че на 15.05.2022 година в 23:07:42 часа е измерена скорост на движение на МПС 90 км./час при ограничение 40 км./час. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Приложеният по делото снимков материал /на л.38 и л.79 от делото/ е с достатъчно качество, позволяващо да се види точно и ясно регистрационен номер на заснетото МПС. Освен това в снимката /л.38/ съществува необходимата информация относно скоростта /измерена, ограничение, превишена/, посоката на движение на моторното превозно средство, координатите на мястото на извършване на нарушението.

Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4af74bdc-95ba-43b2-b7c5-4d3f6263a294