Определение № 4294 от 27.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4294 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110100424 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Апелативен съд – гр. София, закрит Апелативен Специализиран наказателен съд, осъдителен иск с посочено правно основание чл.2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за период 01.10.2017 г. – 27.12.2024 г., в размер на 24 999 лева, причинени на ищеца от това, че е бил незаконно задържан по наказателно дело от частен характер.

По реда на чл.2в ЗОДОВ се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. В сезиращата съда молба ищецът поддържа, че бил незаконно задържан от САС и лишен от свобода в нарушение правото на ЕС и ОНН.

Следва да се има предвид, че защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да извършва правна квалификация, която обаче не обвързва съда. С оглед предходното, поради липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният иск е недопустим /в този смисъл е определение № 40/12.01.2023 г. по гр.д. № 4870/2022 по описа на ВКС, III г.о./.

Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v.

Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; SimitziPapachristou and Others v. Greece/. На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребявабило то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са поблагоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или 2 неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството. Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба.

Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. В случая следва да се посочи, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Така например за периода от 01.05.2021г. до 19.09.2024г. ищецът е завел в Софийския районен съд следните дела : Гр.д. 29869/2021 г. 176 с-в; Гр.д. 43357/2021 г. 174 с-в; Гр.д. 47497/2021 г. 159 с-в; Гр.д. 54380/2021 г. 154 с-в; Гр.д.

57014/2021 г. 39 с-в; Гр.д. 57017/2021 г. 125 с-в; Гр.д. 57019/2021 г. 85 с-в; Гр.д. 63684/2021 г.

118 с-в; Гр.д. 65380/2021 г. 88 с-в; Гр.д. 65381/2021 г. 31 с-в; Гр.д. 65954/2021 г. 175 с-в; Гр.д.

66830/2021 г. 143 с-в; Гр.д. 66831//2021 г. 150 с-в; Гр.д. 71463/2021 г. 42 с-в; Гр.д. 71465/2021 г. 166 с-в; Гр.д. 71467/2021 г. 142 с-в; Гр.д. 71998/2021 г. 166 с-в; Гр.д. 85/2022 г. 30 с-в; Гр.д.

1877/2022 г. 49 с-в; Гр.д. 3194/2022 г. 128 с в; Гр.д. 3196/2022 г. 85 с-в; Гр.д. 3197/2022 г. 38 св; Гр.д. 3200/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 3201/2022 г. 88 с-в; Гр.д. 3304/2022 г. 45 с-в; Гр.д. 3306/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 3307/2022 г. 90 св; Гр.д. 5047/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 5048/2022 г. 169 с-в; Гр.д.

3

5050/2022 г. 125 с-в; Гр.д. 5052/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 9521/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 9522/2022 г. 33 с-в; Гр.д. 9523/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 9525/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 9529/2022 г. 36 с-в; Гр.д.

9559/2022 г. 39 с-в; Гр.д. 9594/2022 г. 28 с-в; Гр.д. 11791/2022 г. 28 с-в; Гр.д. 14565/2022 г. 36 с-в; Гр.д. 14567/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 14849/2022 г. 30 с-в; Гр.д. 15335/2022 г. 165 с-в; Гр.д.

15888/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 15890/2022 г. 43 с-в; Гр.д. 16369/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 16372/2022 г.

151 с-в; Гр.д. 16373/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 16376/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 16378/2022 г. 29 с-в; Гр.д.

16379/2022 г. 27 с-в; Гр.д. 16382/2022 г. 154 с-в; Гр.д. 16787/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 18204/2022 г.

51 с-в; Гр.д. 18205/2022 г. 140 с-в; Гр.д. 18206/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 18393/2022 г. 33 с-в; Гр.д.

20058/2022 г. 182 с-в; Гр.д. 20062/2022 г. 173 с-в; Гр.д. 20645/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 21715/2022 г.

142 с-в; Гр.д. 21801/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 21803/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 23111/2022 г. 165 с-в; Гр.д.

23113/2022 г. 38 с-в; Гр.д. 24123/2022 г. 46 с-в; Гр.д. 24126/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 24588/2022 г.

175 с-в; Гр.д. 24591/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 26191/2022 г. 142 с-в; Гр.д. 26623/2022 г. 50 с-в; Гр.д.

27567/2022 г. 159 с-в; Гр.д. 27570/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 28070/2022 г. 174 с-в; Гр.д. 28075/2022 г.

127 с-в; Гр.д. 28077/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 28080/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 29626/2022 г. 45 с-в; Гр.д.

30858/2022 г. 42 с-в; Гр.д. 31487/2022 г. 120 с-в; Гр.д. 31488/2022 г. 162 с-в; Гр.д. 31489/2022 г.

127 с-в; Гр.д. 34108/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 41019/2022 г. 165 с-в; Гр.д. 43316/2022 г. 167 с-в;

Гр.д. 43319/2022 г. 175 с-в; Гр.д. 43322/2022 г. 127 с-в; Гр.д. 44823/2022 г. 26 с-в; Гр.д.

44825/2022 г. 32 с-в; Гр.д. 44826/2022 г. 143 с-в; Гр.д. 44827/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 44828/2022 г.

48 с-в; Гр.д. 44829/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 44830/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 44831/2022 г. 39 с-в; Гр.д.

44832/2022 г. 155 с-в; Гр.д. 44833/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 44834/2022 г. 151 с-в; Гр.д. 44835/2022 г.

48 с-в; Гр.д. 44836/2022 г. 41 с-в; Гр.д. 44837/2022 г. 171 с-в; Гр.д. 44838/2022 г. 169 с-в; Гр.д.

44839/2022 г. 43 с-в; Гр.д. 44840/2022 г. 35 с-в; Гр.д. 44841/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 44842/2022 г.

142 с-в; Гр.д. 44843/2022 г. 171 с-в; Гр.д. 44844/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 44845/2022 г. 46 с-в; Гр.д.

44846/2022 г. 173 с-в; Гр.д. 44852/2022 г. 41 с-в; Гр.д. 45442/2022 г. 176 с-в; Гр.д. 45443/2022 г.

51 с-в; Гр.д. 46406/2022 г. 125 с-в; Гр.д. 46409/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 46411/2022 г. 42 с-в; Гр.д.

46413/2022 г. 47 с-в; Гр.д. 46785/2022 г. 44 с-в; Гр.д. 46788/2022 г. 48 с-в; Гр.д. 46790/2022 г.

85 с-в; Гр.д. 46793/2022 г. 150 с-в; Гр.д. 46798/2022 г. 29 с-в; Гр.д. 46799/2022 г. 174 с-в; Гр.д.

46800/2022 г. 118 с-в; Гр.д. 46801/2022 г. 44 с-в; Гр.д. 46802/2022 г. 41 с-в; Гр.д. 46803/2022 г.