Решение № 515 от 05.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Русе, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520200526 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. (***), депозирана против наказателно постановление № 38-0000481/04.03.2022г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неоснователно и издадено при нарушаване на процесуалните правила, като описаната в АУАН фактическа обстановка не отговаря на обстоятелствата, които са били в действителност. Ангажират се твърдения, че при проверката на жалбоподателя е дадена бележка с дата и час, за която негов колега му казал, че трябва да се яви в ДАИ и когато отишъл на място и показал бележката му били дадени документи, които да подпише, като жалбоподателят не е разбрал, за какво са същите и АУАН и НП са му били предявени едновременно и не му е било дадена възможност да направи възражения по акта, което според него е съществено процесуално нарушение. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Към административнонаказателната преписка е депозирал становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за доказаност на нарушението и за неоснователност на инвокираните с жалбата доводи, че жалбоподателят, който е гражданин на Република Турция, не е бил запознат с АУАН и НП и му е било нарушено правото на защита да бъде запознат с административното обвинение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 317090/02.03.2022г. от длъжностно лице при РД „АА” град Русе, срещу жалбоподателя, за това, че на 02.03.2022г., около 19,30 часа, в град Русе, бул. „България“, в района на ГКПП „Дунав мост“, като водач на съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил, категория N3, марка ДАФ 480, с рег. № РВ 92 17 РТ, с прикачено полуремарке, с рег. № РВ 17 16 ЕР, категория О 4, извършвал международен превоз на товари с международна товарителница CMR № 0010 от 28.02.2022г. без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, които факти актосъставителят е субсумирал, като осъществяващи състав на нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 2

31.10.2002г. на МТС.

С Акт за назначаване на преводач бил назначен преводач на нарушителя. АУАН бил предявен на нарушителя, в присъствието на преводач и на същия е връчен препис от акта, което последният е удостоверил с подписа си.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението идентични с посочените в АУАН и на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност.

Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова 3 разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на НП е било преведено от български на турски език на нарушителя от назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 10 от делото) безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото съдържание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което обосновава и извод, че нарушителят е бил запознат с всички приети за осъществили се факти от страна на административнонаказващия орган и конкретния състав на нарушението, което му се вменяват във вина, чрез посочване, както на фактите, така и на дадената им квалификация.

АУАН е бил предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, в присъствието на назначения преводач, които обстоятелства нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с което му е осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във връзка със съставения му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в пълнота правото си на защита.

Неоснователно е и твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН и НП са били издадени в един и същи ден.

Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗАНН , когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт следва веднага да се представи на административнонаказващия орган, ведно със събраните писмени 4 доказателства или възражения на водача. Настоящия случай попада именно в тази хипотеза, тъй като жалбоподателят е турски гражданин и от своя страна административнонаказващият орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, в тази хипотеза следва да се произнесе в деня на получаване на административнонаказателната преписка, което именно е направил от своя страна административнонаказващия орган и на жалбоподателя, отново в присъствието на преводач е бил връчен препис от издаденото наказателно постановление.

По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност и да е била ограничена възможността на нарушителя да реализира в пълен обем правата, които му предоставя закона.

Както в АУАН, така и в НП нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. , за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е описано, чрез посочване на всички обективни елементи на състава на това нарушение и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган правна квалификация.

Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства, следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС , за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

От приобщените по делото писмени доказателства – извлечение от Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване на водачите (лист 6), безспорно се установява и доказва, че към датата на нарушението 02.03.2022г. жалбоподателят, не е притежавал Удостоверение за психологическа годност, което обосновава и извода, че към датата на управлението на товарния автомобил от 5 жалбоподателя, с който е извършван международен обществен превоз на товари, съгласно приложената по делото международна товарителница (CMR) (лист 7), жалбоподателят не е притежавал удостоверение за психологическа годност.

Доколкото жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари с автомобил с българска регистрация, то по отношение на същия намира приложение Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, съгласно чл. 1 от същата.

Приетета за нарушена разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, посочва точно и ясно задължението на водач на превозно средство, извършващо международен превоз на товари да притежава удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че същият не е притежавал Удостоверение за психологическа годност и въпреки това е привел в движение и е управлявал посочения товарен автомобил, с българска регистрация, с който е извършвал международен превоз на товари.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 14 от ДР на ЗАП „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

В § 1, т. 3 от ДР на ЗАП е дадено легално определение на понятието „Превоз на товари“, а именно превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.

В конкретния случай видно от представената и приета по делото международна товарителница (лист 7) безспорно се установява, че в конкретния случай се касае именно за международен превоз на товари, като самият жалбоподател е спрян за проверка именно по време на празния курс, направен във връзка с превоза.

Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4af6e5b0-23c2-4ced-b333-daa031074601