Решение № 518 от 23.06.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210103438 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., чрез пълномощник, против „Сити кеш” ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П..

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :

- да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит № 997108, сключен между ищеца и „Сити кеш” ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ег. 5, представлявано от Н. П. П., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

-при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 ал. 2 от договор за потребителски кредит № 997108, сключен между ищеца и „Сити кеш” ООД, е ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 09.01.2024 г. между Б. Ц. в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш” ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски заем № 997108 към искане № 9299324.

Сочи се, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението, като съгласно посочената клауза размерът на заема е 600 лв. с краен срок за погасяване 09.08.2024 г., като за предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 35% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер па 41,21%.

1

Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 7 месечни вноски, дължими с падеж петък, от които 2 вноски по 17,50 лв. и 5 вноски по 130,70 лв.

Посочва се, че в чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това, като при един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения е рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Посочва се, че съгласно чл. 11 ал. 2 договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 333,50 лв.

Сочи се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му с начислена така наречената неустойката в размер па 333,50 лв., като същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 146 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 1022 лв.

Твърди се, че към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК, като се счита, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.

На първо място се счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва се, че това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Излага се, че действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от ЗПК. Твърди се, че то представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е па креди тора и следва да се заплати от потребителя, което се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно се сочи, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок според ищеца не може да обоснове обратния извод. Сочи се, че срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това се иска да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума според ищецът кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай се сочи, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Излага се, че от представения погасителен план става ясно, че възнаградителната лихва в размер на 35% за срока на договора и същата се равнява на 88,5 лв., а неустойката в 2 размер на 333,50 лв, с което реалният ГПР става близо 458.45%, като определянето в Договора на сумата в размер на 333,50 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място се счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Сочи се, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Излага се, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Излага се, че и от размера й се сочи, че същата е в размер на близо 56% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Твърди се, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати, като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителпа и санкционна функция. Сочи се, че цитираната клауза нарушава добрите прави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД, като в този смисъл се цитира Решение № 181 от 26.02.2015г., по т.д. 4386/2013 г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение №247 oт 11.01.2011г. по т.д. № 115/2010г. на ВКС.

Счита се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като се сочи, че в нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се сочи, че се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка се твърди, че обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Намирам се подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

На следващо място се счита, че клаузата на чл. 11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като се сочи, че същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Счита се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза.

Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима но кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, се сочи, че се цели заобикаляне ограниченията на ЗПК и следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл се цитира Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657/2021 г. па Възз. Ш-е състав на Софийски градски съд, както и решение по дело С- 714/22 е предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) е акт от 21 ноември 2022 г., 3 постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка е тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, ВР. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Счита се, че клаузата на чл. 11 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 997108 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

С разпореждане № 231/23.01.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 03.02.2025 година.

В указания от съда едномесечен срок на 04.03.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор.

На първо място се прави искане за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, тъй като процесният договор е напълно погасен.

На следващо място е направено искане по чл. 213 ГПК за обединяване на гр. д. № 3437/2024 г., гр. д. № 3438/2024 г. гр. д. № 2167/2024 г., като се сочи, че същите са на един и същи етап, налице е идентичност между делата, както и страните.

В случай, че не бъдат уважени исканията се прави искане за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се, че процесният договор е напълно погасен.

Излага се, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На първо място се сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като случаят е именно такъв. Сочи се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди се, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.